Ивелина Чоева - топмодел за подражание
Когато си едвам на 26, почнал си да работиш още на 13, обиколил си целия свят (e, без Австралия и още няколко страни, само че какво пък, единствено на 26 си), бил си на корицата на Vogue Украйна, приключил си бизнес и маркетинг в модата в Лондон, основал си мобилно приложение ZaTeb в помощ на дами в риск или към този момент претърпели домашно принуждение, като частично и си го финансирал сам…Когато всичко това е реалност, несъмнено имаш съображение да кажеш, че се чувстваш по-възрастен, в сравнение с си в реалност. Ивелина Чоева го споделя няколко пъти по време на диалога ни. Звучи подправено да я назовавам по този начин – Ивелина, тъй като в действителност най-хубавото в цялата работа е, че тя е част от екипа на AtticaEva, медийната група, която основава и издава списанията EVA и Grazia. Идва при нас, подавайки си документите по публикация за работа и към този момент към година-година и половина сме щастливи освен да споделяме дружно мигове на труд и творчество, само че и да си имаме същински топмодел в редакцията, способствуващ със своите 185 см за съществено увеличение на междинния растеж в нашите два екипа. Та по тази причина и в диалога по-долу ще си разреша да запазя фамилиарното послание към нея.По време на изявлението ни на терасата на нашия офис Ивето в компанията на тримесечното си кученце Кари (порода кавапу – татко пудел, майка – Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол) плака и се смя, а като че ли в сходство с нея и своенравното време ни обезпечи разнородни атмосферни условия – и слънце, и здрав дъжд, че и страховити гръмотевици. И защото диалогът ни бе в сезона на абитуриентските балове, започваме оттова. Докъде ще стигнем, вижте сами. За това какво е да обиколиш половината свят още като младеж, за провокациите в стилния бизнес и неговата тъмна страна, за фантазиите и идеите, за ориста и нейните знаци – топмоделът Ивелина Чоева споделя пред EVA. И въпреки че със личните си уши сме чували от артиста и ефирен водещ Александър Кадиев, за който Ивето е сгодена, какъв брой е влюбен в нея, фокусът на изявлението ни този път е тя самата, а не те двамата. 
Иве, когато ти разказвах за абитуриентския бал на щерка ми, сподели, че ти самата, вместо на абитуриентски бал, си предпочела да отидеш в Куба. Разкажи за какво по този начин. Възпитавана съм от майка ми, че да завърша учебно заведение с положителни оценки е мое обвързване, не е нещо, поради което би трябвало да бъда особено награждавана или поощрявана. Обясняваше ми, че нейният ангажимент е да ме устоя, да се грижи за мен, да ми заплаща уроците, а моят – да изучавам и да имам висок триумф. При мен обаче нещата се развиха по малко по-различен метод, тъй като на процедура приключих езиковата гимназия в Хасково, където съм родена, в самостоятелна форма на образование, поради честите ми пътувания… … които, допускам, са били свързани с работата ти като модел. На какъв брой беше, когато влезе в специалността? На 13 отпътувах за първия си ангажимент в Милано и след това години наред просто кръстосвах света, който тогава за мен беше нещо като един великански град. Още не знам майка ми по какъв начин по този начин се съгласи да ме пусне, тъй като тя постоянно е била доста строга като родител. Абе напряко пазител си беше! (Смях.) Сега съм ѝ доста признателна за това, само че тогава от време на време доста ѝ се сърдех. Винаги по-късно разбираме, че би трябвало да сме признателни на родителите си. Казваше ми: пътувай, опознавай нови места, работи като модел, щом ти харесва, само че сега, в който триумфът ти в учебно заведение падне – край, приключваш. Затова моят живот тогава представляваше нещо такова – пътувам, в самолета изучавам да вземем за пример по „ Човек и природа “, кацам, ходя на ревю, по-късно съм на онлайн диалог с госпожата ми по британски и така… Всички учители в Хасково бяха страхотни, доста разбиращи и подкрепящи.Прибирах се в България особено за годишните изпити, които бяха върху целия материал за съответния клас, и си знаех, че в случай че ги взема – добре, в случай че не – дублирам годината и завършвам с моделството… Само с немския имах проблем, тъй като бях в британска паралелка с немски като втори език, само че и там се оправих. Та като пристигна време за бала, всичките ми съученички започнаха да мислят и приказват единствено за това какви рокли ще обличат. А пък аз какви ли не рокли към този момент бях обличала и си ходех, както и всички останали модели, като „ измита паница “ – без грим, с тениски, ризи, дънки и маратонки. И също така, макар че към този момент работех и на процедура си се устоях сама финансово, мозъкът ми не го побираше по какъв начин може човек да даде няколко хиляди лв. за една вечер в някакъв си ресторант, в който ще би трябвало да чувам Азис и Галена. Не го разбирах в действителност. Обадих се на най-хубавата ми другарка Надето – също модел, със 7 години по-голяма от мен, тогава живееше в Дубай и работеше за Chanel – и ѝ предложих да отидем някъде дружно двете. Направихме си резервация за Малдивите, запазихме си билети. Тогава си бях в Хасково, взимах си изпитите и се подготвях за кандидатстване в Англия.Една нощ сънувах някаква странна жена – с доста дълги нокти, тънки вежди и тюрбан на главата, изцяло непозната. На другия ден отидох на автомивка, с цел да си измия колата и, до момента в който очаквам, си купих едно списание. На една от последните страници на това списание, в рубриката за пътешествия, видях фотографията на същата тази жена, която бях сънувала предходната нощ. Пишеше, че тя се споделя Аделайда, че е кубинка и нещо като ясновидка, гледачка на карти таро, до която се допитват някои от най-известните политици в света, само че тя в никакъв случай не взима пари и продължава да си живее в порутената къщурка, покрай площада в остарялата част на Хавана.Приех този материал в списанието и съня ми като знак, а аз доста имам вяра в знаци, доста се поверявам на интуицията си. И споделих на Надя, че се отхвърляме от Малдивите и отиваме в Куба. Всички се пробваха да ни разубедят – че отиваме в страна, в която нашите мобилни оператори нямат обсег, в която няма интернет, че по какъв начин по този начин, сами две момичета… Обаче въпреки всичко отидохме. 
Не ми казвай, че в действителност Аделайда си седеше и те чакаше на площадчето в остарялата Хавана… В началото не успяхме да я открием. После една жена ни сподели къде живее и ние отидохме до в действителност порутената ѝ къщурка, а вътре светеше. Но не знам какво ми стана тогава, все едно някаква мощ ми пречеше да почукам и да вляза. Не съумях да преодолея това невидимо противодействие и си тръгнахме, а след няколко дни и почивката ни завърши. Две години по-късно обаче се върнах в Куба, сама, единствено за два дни, особено с цел да се видя с Аделайда. Тогава тя в действителност ме чакаше като че ли на площадчето.Отидох и я прегърнах, все едно ми е непосредствен човек, поговорихме си. Не желаех да ми гледа на таро и да ми споделя бъдещето, желаех просто да схвана за какво съм я сънувала, за какво трябваше да дойда тук. Интересното е, че тя ми сподели, че кармично съм обвързвана с Куба и че се зареждам енергийно оттова. Тогава се бях отчаяла нещо, чисто професионално, бях се огорчила от промишлеността, в един миг ми омръзна да съм просто артикул. Бях към този момент на съвсем 20 години, със 7 години стаж в този бизнес и желаех към този момент да се отхвърлям, с една дума – чудех се какво да върша, накъде да поема. Аделайда ми сподели единствено: още не се отхвърляй, изчакай малко, единствено след няколко месеца ще ти се случи нещо, което най-силно желаеш. Послушах я и няколко месеца по-късно ми предложиха корица на Vogue (Ивелина е на корицата на украинското издание на Vogue през 2019 година, б.р.). Все отново по какъв начин се случи по този начин, че влезе толкоз рано в стилния бизнес? На 13 години си била безусловно дете. Аз цялостен живот си стърча над всички. През пубертета доближих този растеж 1,85 м и една другарка на майка ми предложи да се опитвам на кастинг за модели. Майка ми беше изрично срещу в продължение на няколко месеца, убеждаваше ме, че това са доста рискови среди, че в този момент най-важно за мен би трябвало да е училището… Обаче забавното е, че тя тогава беше абонирана за две фешън списания, едно от които беше EVA. И когато трябваше да се практикувам за проби по български, майка ми ми даваше текстове на ЕVA, с цел да им върша синтактичен и граматически разбор. Така че познавам доста добре текстовете на EVA. (Смях.) И в този момент си на корицата на същото списание. Странно е, тъй като не ми даваше книга, а списание. И на мен доста ми харесваше този свят – модели, лица от корици… Никога не съм си мислила обаче, че въобще в миналото бих имала опция да работя сходно нещо. За идващия ми рожден ден обаче най-неочаквано майка ми ми подари… позволение да аплайвам за модел. Влязохме в уеб страницата на „ Визаж “, попълнихме един формуляр и малко по-късно ми се обадиха, че ме канят в офиса им в София. Щях да литна тогава, толкоз бях щастлива. Дойдохме до София, в организацията ми взеха ограничения и няколко седмици по-късно отпътувах за Милано. 
При теб нещата в действителност са се развили безусловно мълниеносно. Да, само че аз от дълго време желаех да изляза от Хасково. Не поради самия град, доста си го обичам него, просто знаех, че там някъде, на открито, има цялостен един свят и толкоз доста желаех да го видя този свят, да го опитам, че бях подготвена на всичко. А майка ти? Какво ти сподели, по какъв начин реагира на това, че би трябвало да те пусне сама, толкоз дребна? Както ти споделих, няколко седмици по-късно трябваше да отпътува за Милано. Майка ми ми купи един розов българо-английски разговорник, изпрати ме на Терминал 1 на летище София, припомням си даже самолета – беше на нискотарифна компания, дребен и също розов. Спомням си обаче, че не се опасявах. Майка ми… Аз на нея доста ѝ дължа, тъй като тя от дребна ме възпитава… (тук усмивката на Ивелина се стопява и очите ѝ плувват в сълзи, след което в действителност се разплаква)… да съм доста независима, да съм отворена към света. Странно, за някои неща ми даваше доста независимост, за други пък доста ме ограничаваше. Както към този момент ти споделих, след това чак разбрах логиката ѝ и за едното, и за другото. И ти отлетя с розовото самолетче. Отлетях и започнах да си пера, да си шетам, да се заповядвам с финансите си, от мен да си зависи какъв брой джобни ще имам, какви облекла ще си купувам… И по този начин. Станах в действителност доста независима. Тогава в Милано бяхме с още едно момиче от България, участвахме в Eco Fashion Week. Качиха ни на един круизен транспортен съд, който спираше на разнообразни места и на тези места ние имахме ревюта. Ангажиментът ми продължи към 3 седмици. След това се върнах за малко в България, след това отпътувах за Истанбул, където в действителност се срещнах с Надя, и по-късно – за Париж, след това – за Тайланд. На тези места към този момент бях с контракт за по три месеца. Бях толкоз заредена, виждах неща, които… Уау! Исках да попия всичко. Не ми беше мъчително, просто летях.
Иве, когато ти разказвах за абитуриентския бал на щерка ми, сподели, че ти самата, вместо на абитуриентски бал, си предпочела да отидеш в Куба. Разкажи за какво по този начин. Възпитавана съм от майка ми, че да завърша учебно заведение с положителни оценки е мое обвързване, не е нещо, поради което би трябвало да бъда особено награждавана или поощрявана. Обясняваше ми, че нейният ангажимент е да ме устоя, да се грижи за мен, да ми заплаща уроците, а моят – да изучавам и да имам висок триумф. При мен обаче нещата се развиха по малко по-различен метод, тъй като на процедура приключих езиковата гимназия в Хасково, където съм родена, в самостоятелна форма на образование, поради честите ми пътувания… … които, допускам, са били свързани с работата ти като модел. На какъв брой беше, когато влезе в специалността? На 13 отпътувах за първия си ангажимент в Милано и след това години наред просто кръстосвах света, който тогава за мен беше нещо като един великански град. Още не знам майка ми по какъв начин по този начин се съгласи да ме пусне, тъй като тя постоянно е била доста строга като родител. Абе напряко пазител си беше! (Смях.) Сега съм ѝ доста признателна за това, само че тогава от време на време доста ѝ се сърдех. Винаги по-късно разбираме, че би трябвало да сме признателни на родителите си. Казваше ми: пътувай, опознавай нови места, работи като модел, щом ти харесва, само че сега, в който триумфът ти в учебно заведение падне – край, приключваш. Затова моят живот тогава представляваше нещо такова – пътувам, в самолета изучавам да вземем за пример по „ Човек и природа “, кацам, ходя на ревю, по-късно съм на онлайн диалог с госпожата ми по британски и така… Всички учители в Хасково бяха страхотни, доста разбиращи и подкрепящи.Прибирах се в България особено за годишните изпити, които бяха върху целия материал за съответния клас, и си знаех, че в случай че ги взема – добре, в случай че не – дублирам годината и завършвам с моделството… Само с немския имах проблем, тъй като бях в британска паралелка с немски като втори език, само че и там се оправих. Та като пристигна време за бала, всичките ми съученички започнаха да мислят и приказват единствено за това какви рокли ще обличат. А пък аз какви ли не рокли към този момент бях обличала и си ходех, както и всички останали модели, като „ измита паница “ – без грим, с тениски, ризи, дънки и маратонки. И също така, макар че към този момент работех и на процедура си се устоях сама финансово, мозъкът ми не го побираше по какъв начин може човек да даде няколко хиляди лв. за една вечер в някакъв си ресторант, в който ще би трябвало да чувам Азис и Галена. Не го разбирах в действителност. Обадих се на най-хубавата ми другарка Надето – също модел, със 7 години по-голяма от мен, тогава живееше в Дубай и работеше за Chanel – и ѝ предложих да отидем някъде дружно двете. Направихме си резервация за Малдивите, запазихме си билети. Тогава си бях в Хасково, взимах си изпитите и се подготвях за кандидатстване в Англия.Една нощ сънувах някаква странна жена – с доста дълги нокти, тънки вежди и тюрбан на главата, изцяло непозната. На другия ден отидох на автомивка, с цел да си измия колата и, до момента в който очаквам, си купих едно списание. На една от последните страници на това списание, в рубриката за пътешествия, видях фотографията на същата тази жена, която бях сънувала предходната нощ. Пишеше, че тя се споделя Аделайда, че е кубинка и нещо като ясновидка, гледачка на карти таро, до която се допитват някои от най-известните политици в света, само че тя в никакъв случай не взима пари и продължава да си живее в порутената къщурка, покрай площада в остарялата част на Хавана.Приех този материал в списанието и съня ми като знак, а аз доста имам вяра в знаци, доста се поверявам на интуицията си. И споделих на Надя, че се отхвърляме от Малдивите и отиваме в Куба. Всички се пробваха да ни разубедят – че отиваме в страна, в която нашите мобилни оператори нямат обсег, в която няма интернет, че по какъв начин по този начин, сами две момичета… Обаче въпреки всичко отидохме. Не ми казвай, че в действителност Аделайда си седеше и те чакаше на площадчето в остарялата Хавана… В началото не успяхме да я открием. После една жена ни сподели къде живее и ние отидохме до в действителност порутената ѝ къщурка, а вътре светеше. Но не знам какво ми стана тогава, все едно някаква мощ ми пречеше да почукам и да вляза. Не съумях да преодолея това невидимо противодействие и си тръгнахме, а след няколко дни и почивката ни завърши. Две години по-късно обаче се върнах в Куба, сама, единствено за два дни, особено с цел да се видя с Аделайда. Тогава тя в действителност ме чакаше като че ли на площадчето.Отидох и я прегърнах, все едно ми е непосредствен човек, поговорихме си. Не желаех да ми гледа на таро и да ми споделя бъдещето, желаех просто да схвана за какво съм я сънувала, за какво трябваше да дойда тук. Интересното е, че тя ми сподели, че кармично съм обвързвана с Куба и че се зареждам енергийно оттова. Тогава се бях отчаяла нещо, чисто професионално, бях се огорчила от промишлеността, в един миг ми омръзна да съм просто артикул. Бях към този момент на съвсем 20 години, със 7 години стаж в този бизнес и желаех към този момент да се отхвърлям, с една дума – чудех се какво да върша, накъде да поема. Аделайда ми сподели единствено: още не се отхвърляй, изчакай малко, единствено след няколко месеца ще ти се случи нещо, което най-силно желаеш. Послушах я и няколко месеца по-късно ми предложиха корица на Vogue (Ивелина е на корицата на украинското издание на Vogue през 2019 година, б.р.). Все отново по какъв начин се случи по този начин, че влезе толкоз рано в стилния бизнес? На 13 години си била безусловно дете. Аз цялостен живот си стърча над всички. През пубертета доближих този растеж 1,85 м и една другарка на майка ми предложи да се опитвам на кастинг за модели. Майка ми беше изрично срещу в продължение на няколко месеца, убеждаваше ме, че това са доста рискови среди, че в този момент най-важно за мен би трябвало да е училището… Обаче забавното е, че тя тогава беше абонирана за две фешън списания, едно от които беше EVA. И когато трябваше да се практикувам за проби по български, майка ми ми даваше текстове на ЕVA, с цел да им върша синтактичен и граматически разбор. Така че познавам доста добре текстовете на EVA. (Смях.) И в този момент си на корицата на същото списание. Странно е, тъй като не ми даваше книга, а списание. И на мен доста ми харесваше този свят – модели, лица от корици… Никога не съм си мислила обаче, че въобще в миналото бих имала опция да работя сходно нещо. За идващия ми рожден ден обаче най-неочаквано майка ми ми подари… позволение да аплайвам за модел. Влязохме в уеб страницата на „ Визаж “, попълнихме един формуляр и малко по-късно ми се обадиха, че ме канят в офиса им в София. Щях да литна тогава, толкоз бях щастлива. Дойдохме до София, в организацията ми взеха ограничения и няколко седмици по-късно отпътувах за Милано. При теб нещата в действителност са се развили безусловно мълниеносно. Да, само че аз от дълго време желаех да изляза от Хасково. Не поради самия град, доста си го обичам него, просто знаех, че там някъде, на открито, има цялостен един свят и толкоз доста желаех да го видя този свят, да го опитам, че бях подготвена на всичко. А майка ти? Какво ти сподели, по какъв начин реагира на това, че би трябвало да те пусне сама, толкоз дребна? Както ти споделих, няколко седмици по-късно трябваше да отпътува за Милано. Майка ми ми купи един розов българо-английски разговорник, изпрати ме на Терминал 1 на летище София, припомням си даже самолета – беше на нискотарифна компания, дребен и също розов. Спомням си обаче, че не се опасявах. Майка ми… Аз на нея доста ѝ дължа, тъй като тя от дребна ме възпитава… (тук усмивката на Ивелина се стопява и очите ѝ плувват в сълзи, след което в действителност се разплаква)… да съм доста независима, да съм отворена към света. Странно, за някои неща ми даваше доста независимост, за други пък доста ме ограничаваше. Както към този момент ти споделих, след това чак разбрах логиката ѝ и за едното, и за другото. И ти отлетя с розовото самолетче. Отлетях и започнах да си пера, да си шетам, да се заповядвам с финансите си, от мен да си зависи какъв брой джобни ще имам, какви облекла ще си купувам… И по този начин. Станах в действителност доста независима. Тогава в Милано бяхме с още едно момиче от България, участвахме в Eco Fashion Week. Качиха ни на един круизен транспортен съд, който спираше на разнообразни места и на тези места ние имахме ревюта. Ангажиментът ми продължи към 3 седмици. След това се върнах за малко в България, след това отпътувах за Истанбул, където в действителност се срещнах с Надя, и по-късно – за Париж, след това – за Тайланд. На тези места към този момент бях с контракт за по три месеца. Бях толкоз заредена, виждах неща, които… Уау! Исках да попия всичко. Не ми беше мъчително, просто летях. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ