10-годишната Зара се нуждае от средства, за да се изправи на крака!
Когато се родила прибързано преди 10 години, лекарите не възлагали очаквания на Зара. Днес, макар диагнозата хидроцефалия, момиченцето укрепва физически, изрича думички. Всичко с помощта на упоритостта на майка й и ежедневна целодневна рехабилитация, за която оказват помощ положителни хора, от които в този момент Зара още веднъж има потребност.
Зара се ражда прибързано. Преди 10 години. Че живота й няма да бъде елементарен, майка й схваща две седмици след раждането. Тогава получава и предложение - да се откаже от нея.
" След висока температура и мозъчен кръвоизлив, стартира да събира вода в мозъчните пространства. Казаха ми, че тя има хидроцефалия. Извикаха психолог, който да беседва с мен, тъй като тя е с тежката форма на болестта, който даде доста скъпи препоръки, в кавички, да се откажа от нея. Казах, че даже не желая да разясня и че нямам време да отделя за сходен вид диалог ", спомня си пред Нова телевизия с огорчения майката на болното дете Йорданка Стефанова.
Следват осем интервенции - за слагане, а след това и замяна на клапа, която да води събралата се в мозъчните пространства течност. Първите си две години Зара прекарва в болница. А идващите са белязани от още интервенции и ежедневна целодневна рехабилитация. За триумфа на рехабилитацията лекарите били скептични поради неразвития, по думите им, мозък на детето.
" Тя беше едно мигащо дребосъче, което нямаше съвсем никакви страсти, не реагираше нито на болежка, нито плачеше. Нямаше никакво зрение. Отиваме на обзор неврологичен и слушам: " Какви красиви очи има, тъпо че няма да види в никакъв случай светлината! " Беше с безусловно некоординирана глава. Едната й ръчичка също беше безусловно неподвижна. Аз бях сигурна, че тя има някакъв потенциал, тъй като реагираше до момента в който й приказвам. И взех решение, че аз ще продължа да вървя, по един или различен метод. Няма да е по клинична пътека, ще бъде скритом, на частно ", споделя майката.
Днес Зара към този момент е опровергала прогнозите. Има развито отчасти зрение, разпознава майка си, изрича думи, подава предмети. Има обаче още дълъг път да извърви. От две години рехабилитацията се организира в чужбина, а в този момент й следва и още една интервенция - осемнайста по ред. Предвижда се слагането на импланти по продължение на гръбначния дирек, като офертата, получена от Турция, е в размер на 47 хиляди евро.
Тъй като живеят сами, до неотдавна майка й работела, а баба й я гледала. Откакто са в чужбина обаче, разчитат на дарения - от дарителска платформа, дарителска сметка и благотворителен базар, като всеки доход и разход майка й регистрира съответно.
" Без тази интервенция тя няма шансове да се изправи на крайници, тъй като тялото не е квалифицирано за това. Нямам фантазия сигурно да учи, тъй като съм наясно с менталния проблем, който имаме. Искам просто в миналото, когато мен ме няма, тя да може сама да се обслужва. Да може да се изкъпе, да си напазарува и да се нахрани - нищо друго. Това са неща, които на нас са ни даденост, само че особено за Зара това е битка ", споделя Йорданка Стефанова.
Зара се ражда прибързано. Преди 10 години. Че живота й няма да бъде елементарен, майка й схваща две седмици след раждането. Тогава получава и предложение - да се откаже от нея.
" След висока температура и мозъчен кръвоизлив, стартира да събира вода в мозъчните пространства. Казаха ми, че тя има хидроцефалия. Извикаха психолог, който да беседва с мен, тъй като тя е с тежката форма на болестта, който даде доста скъпи препоръки, в кавички, да се откажа от нея. Казах, че даже не желая да разясня и че нямам време да отделя за сходен вид диалог ", спомня си пред Нова телевизия с огорчения майката на болното дете Йорданка Стефанова.
Следват осем интервенции - за слагане, а след това и замяна на клапа, която да води събралата се в мозъчните пространства течност. Първите си две години Зара прекарва в болница. А идващите са белязани от още интервенции и ежедневна целодневна рехабилитация. За триумфа на рехабилитацията лекарите били скептични поради неразвития, по думите им, мозък на детето.
" Тя беше едно мигащо дребосъче, което нямаше съвсем никакви страсти, не реагираше нито на болежка, нито плачеше. Нямаше никакво зрение. Отиваме на обзор неврологичен и слушам: " Какви красиви очи има, тъпо че няма да види в никакъв случай светлината! " Беше с безусловно некоординирана глава. Едната й ръчичка също беше безусловно неподвижна. Аз бях сигурна, че тя има някакъв потенциал, тъй като реагираше до момента в който й приказвам. И взех решение, че аз ще продължа да вървя, по един или различен метод. Няма да е по клинична пътека, ще бъде скритом, на частно ", споделя майката.
Днес Зара към този момент е опровергала прогнозите. Има развито отчасти зрение, разпознава майка си, изрича думи, подава предмети. Има обаче още дълъг път да извърви. От две години рехабилитацията се организира в чужбина, а в този момент й следва и още една интервенция - осемнайста по ред. Предвижда се слагането на импланти по продължение на гръбначния дирек, като офертата, получена от Турция, е в размер на 47 хиляди евро.
Тъй като живеят сами, до неотдавна майка й работела, а баба й я гледала. Откакто са в чужбина обаче, разчитат на дарения - от дарителска платформа, дарителска сметка и благотворителен базар, като всеки доход и разход майка й регистрира съответно.
" Без тази интервенция тя няма шансове да се изправи на крайници, тъй като тялото не е квалифицирано за това. Нямам фантазия сигурно да учи, тъй като съм наясно с менталния проблем, който имаме. Искам просто в миналото, когато мен ме няма, тя да може сама да се обслужва. Да може да се изкъпе, да си напазарува и да се нахрани - нищо друго. Това са неща, които на нас са ни даденост, само че особено за Зара това е битка ", споделя Йорданка Стефанова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ