5 полезни навика за млади майки
Когато се роди дете, животът на майката се преобраща – знаете по какъв начин е: хиляди отговорности и никакво време.
Аз открих излаз в няколко потребни навика на самоорганизация.
Навикът е деяние, което изпълняваме без да се замислим. Мием си зъбите, пускаме водата в тоалетната, заключваме входната врата... такива неща, в графата „ правиш и забравяш “. При тях човек изобщо не се съмнява дали постъпва вярно, дали има изгода, нужно ли е въобще да ги прави. И в този смисъл самоорганизацията опростява живота доста.
Навиците обаче могат да бъдат и потребни, и нездравословни. А като млада майка е много елементарно да привикнете към нездравословни неща: ядете на крайник, не спите пълноценно... Освен това и мъжът ви се усеща зарязан – неизбежно, тъй като цялото ви внимание е отдадено на бебето, имате изобилието от битовизми, и недостиг на персонално време – вие сте се пуснали по пързалката към фамилни рецесии и меланхолия.
Но ако престанете да се въртите в омагьосания кръг на изпрах ли?, нахраних ли?, сготвих ли?, подготвих ли? Да, нямате време, обаче самодисциплината, която ще ви го обезпечи, зависи от вас - повярвайте в това и ще съумеете да заживеете по-леко. Ето по какъв начин:
Мислете за себе си като за нов човек
Помахайте за сбогом на предходния си облик. Първоначалната наслада към раждането на бебето се е заменила с грижи, които ви оставят без мирис, без време даже да се изкъпете умерено. Не сте се целували с мъжа си от месеци, не сте пътували, не сте създали милион неща, само че не желаете това да е по този начин...
Изходът е един: приемете смяната и се справяйте с проблемите.
Действайте по този начин, както, когато се борите с напълняването, да вземем за пример. Преди да започнете да сваляте килограми, признайте първо пред огледалото, че сте напълняла. Приемете порожението - това е основата за смяната.
Аз прекосих през вътрешна битка и одобрих, че вместо да бъда в центъра на събитията, да се срещам с другари и да реализирам креативен триумфи, не мога да сляза от безконечната въртележка на домашни отговорности и безсънни нощи.
Вътрешното желание за смяна и вътрешните ми сили ми помогнаха да осъзная, че по този начин може да си умра. Пренатоварена и нещаства. Тогава няма да бъда потребна нито като майка, нито като брачна половинка. Няма да мога да бъда пълностоен човек.
И последователно се научих да се регистрирам в новата действителност.
Осъзнайте какво ви липсва и ще започнете да търсите. А, когато търсите, ще намирате излаз от обстановката.
Синхронизирайте персоналния си календар с този на мъжа си
Това е значима и комфортна алтернатива – с цел да успявате да сте повече време дружно. Уговорки по телефона, бележки на хладилника, специфични приложения за смарт телефон със синхронизация на фамилния календар улесняват живота.
Нанасяте плануваните срещи и случки в точното време и по този начин и двамата знаете в кой интервал имате опция да се освободите от всичко останало, с цел да бъдете дружно. С общия календар е съвсем невероятно да забравите, че в понеделник от осем сте на доктор, в сряда сред три и четири ще пристигна пощальон, а в петък вечер сте канени на празненство.
От персонален опит ще ви кажа, че с мъжа ми спорим кой проект в календара има приоритет, тъй като уговорките, разбираемо, са разнообразни. Затова сме се разбрали да променяме проектите си в крачка, според от значимостта на работата - в случай че той има делова среща с вероятност да подписа дълготраен контракт, аз, естествено, ще отложа часа си при козметичката, в който съм разчитала той да гледа детето. Но като цяло, този синхрон работи и ви дава глътка въздух от рутината.
С най-важните задания се заемайте незабавно
Само вие можете да си определите целите, като разпределите уговорките си по значимост, само че не отлагайте да свършите незабавно най-важните неща. Дори да са неприятни, даже да не желаете въобще да се занимавате с тях. Ако ги оставите „ за след това “, ще ви тежат и мисълта за тях ще ви тормози – това тягостно възприятие трови цялото съществуване.
Всеки има такива отсрочени неща, моето беше купчина неизгладени облекла, която е до тавана.
Обаче се взех в ръце и след няколко часа гладене съумях да стопя купчината. Сега гладя изсъхналите облекла незабавно и тази тягостна активност ми лишава единствено двайсетина минути. Същата работа е и с прибирането на разпилените играчки, с метенето на трохите от пода в кухнята. Ако не ги направя незабавно, ми е неприятно през целия ден. Но този урок се учи – вечер: играчките, заран, кухнята...
