„Сякаш се опитвате да заспите зимен сън“: науката зад сезонното афективно разстройство
Когато се реалокира от Южна Африка в Ню Йорк, Норман Розентал вижда, че се усеща по-депресиран през студените, къси дни на зимата в града, в сравнение с в родната си страна.
„ Това е заболяване, което доста постоянно се маскира и остава прикрито като проблем, тъй като хората всеобщо споделят „ Е, по този начин се усещат всички през зимата “, споделя Розентал, който е психиатър в Медицинското учебно заведение в Джорджтаун.
През 1984 година той разгласява първата публикация, която дава име на зимната потиснатост, която толкоз добре познаваме: сезонно афективно разстройство (САР), наричано още сезонна меланхолия.
Последващи изследвания откриват, че тази форма на меланхолия варира съгласно географията. Смята се, че към 3% от общото население е наранено от САР, само че едно изследване, оповестено от Розентал през 1990 година, открива, че положението става все по-разпространено в северните ширини на Съединени американски щати, като към 10% от жителите на Ню Хемпшир оповестяват, че се усещат по-потиснати и апатични в студените месеци.
И, изненадващо, към 10% от пациентите със САР се усещат по-добре през зимата и демонстрират признаци през лятото.
Независимо дали разстройството визира хората през зимата или през лятото, специалистите по психологично здраве споделят, че положението може да бъде овладяно, само че първо би трябвало да бъде разпознато.
" Лошо въодушевление " или " тъжно въодушевление "
У нас терминът " меланхолия " към момента се употребява в ежедневната тирада, с цел да указва краткотрайно намалено въодушевление, прилив на горест или отвращение за обществени контакти, които са естествени положения за всяка човешка душeвност.
Психиатрите са наясно, че клиничната меланхолия е нещо напълно друго, а точно смъртоносна болест, върху чиято предварителна защита и лекуване би трябвало да се обръща доста по-сериозно внимание.
Според специалистите е обикновено настроението ни да варира според от сезона и да се усещаме малко по-отпаднали през зимата, само че страдащите от САР изпитват признаците на клинична меланхолия.
„ Симптомите са съвсем идентични при всички “, споделя Кели Рохан, психолог от университета във Върмонт, която специализира терапия на САР.
„ Говорим за неща като непрекъсната подтиснатост. Загуба на интерес към нещата, които са ни вълнували преди. Промени в навиците на съня. Значителни промени в храненето и апетита. Загуба на сила. Умора. Трудност или даже неспособност за централизация. Невъзможност за изпитване на наслаждение от каквото и да било за повече от две седмици. “, споделя тя.
„ В клиниката за проучване на зимната меланхолия на Йейл най-често съобщаваните признаци на разстройството са хиперсомнията - желанието да спим повече от нормално - и нарасналият вкус “, споделя Пол Десан, психиатър и шеф на клиниката.
„ Сякаш се пробвате да заспите зимен сън “, добавя той.
Повечето хора стартират да изпитват признаци 20-те си години, само че САР може да стартира на всеки стадий от живота. Състоянието варира и според от пола.
„ Засегнати са към три пъти повече дами, в сравнение с мъже, не знаем какви са аргументите “, споделя Десан.
Въпреки че САР нормално се диагностицира, когато пациентите дават отговор на критериите за клинична меланхолия, някои пациенти не се вписват в формалната диагноза. Вместо това, те са диагностицирани със „ субсиндромно САР “, по-леко, само че въпреки всичко клинично значимо положение.
Защо се отключва сезонното афективно разстройство?
„ Вероятно е тригърът за положението да са по-малкото часове дневна светлина “, споделя Рохан, „ само че за какво тъкмо по-малкото дневна светлина прави някои хора клинично депресирани, това е въпросът за милиони долари “, разяснява експертът.
Една от водещите теории твърди, че смяната в дневната светлина нарушава отделянето на мелатонин от тялото ни, хормонът, който мозъкът освобождава всяка вечер, с цел да насърчи заспиването. Процесът е част от нашия циркаден темп, по-известен в известния език като „ биологичен часовник “.
Според тази догадка за етиологията на САР часовниците ни се ориентират към утринната светлина, само че защото през зимата количеството дневна светлина понижава, мелатонинът може да се освободи по-късно и надлежно да изчезне по-късно.
Това значи, че „ този будилник може да звъни сутринта, само че тялото към момента да се намира в положение на биологична нощ “, споделя Рохан.
Тази доктрина звучи резонно, само че лекарите към момента не са открили за какво нарушеният циркаден темп може да докара до меланхолия, вместо до нормално възприятие на отмалялост и краткотраен спад в настроението.
А какво да кажем за лятната меланхолия?
Рохан споделя, че доста малко от хората, които изпитват така наречен отрицателни признаци на САР през зимата, могат да станат маниакални през лятото, когато броят на стимулиращите дневни часове се усили.
Други обаче отключват така наречен лятна меланхолия, при която нормалната за депресивния синдром заспалост е изместена от чувство за нараснала възбудимост на нервната система, тревога и необикновена нервност.
Реално положение ли е САР?
Сезонното разстройство на настроението има своите скептици. Според изследване, оповестено през 2008 година, което преглежда равнищата на меланхолия измежду популацията в Северна Норвегия, където въобще няма слънчева светлина в продължение на два месеца всяка зима, няма сезонно нарастване на случаите на клинична меланхолия.
Друго изследване, оповестено през 2016 година, обгръща 30 000 души в Съединени американски щати и също не открива статистически важен скок в равнищата на меланхолия, обвързван със сезона или географската широчина.
Стивън Лобело, психолог от университета Обърн в Монтгомъри, Алабама, не е уверен, че САР заслужава лична нозологична единица.
Според него огромна част от проучванията не са извършени правилно.
„ Ако задавате въпроси на хората по метод, който им разрешава да схванат естеството на това, което имате поради, тогава не мисля, че вършиме освен това от това да мерите това разбиране “, споделя Лобело.
Въпреки това, Рохан споделя, че тези изследвания може да не открият САР, тъй като то е относително рядко и съставлява единствено 10% от диагнозите „ клинична меланхолия “.
Терапията
Ако подозирате, че страдате от сезонно афективно разстройство, разумната стъпка е да се обърнете към психиатър, който да удостовери или отхвърли диагнозата.
В тези, както и във всички други случаи на психологично и физическо страдалчество, самодиагностиката е безпределно нежелателна.
Естествено, здравословното хранене, двигателната интензивност и разходките на чист въздух постоянно са от изгода за общото положение на индивида, само че в случай че подозирате, че изпитвате нещо по-различно от „ неприятно въодушевление “, запишете си час при съответен експерт.
„ Това е заболяване, което доста постоянно се маскира и остава прикрито като проблем, тъй като хората всеобщо споделят „ Е, по този начин се усещат всички през зимата “, споделя Розентал, който е психиатър в Медицинското учебно заведение в Джорджтаун.
През 1984 година той разгласява първата публикация, която дава име на зимната потиснатост, която толкоз добре познаваме: сезонно афективно разстройство (САР), наричано още сезонна меланхолия.
Последващи изследвания откриват, че тази форма на меланхолия варира съгласно географията. Смята се, че към 3% от общото население е наранено от САР, само че едно изследване, оповестено от Розентал през 1990 година, открива, че положението става все по-разпространено в северните ширини на Съединени американски щати, като към 10% от жителите на Ню Хемпшир оповестяват, че се усещат по-потиснати и апатични в студените месеци.
И, изненадващо, към 10% от пациентите със САР се усещат по-добре през зимата и демонстрират признаци през лятото.
Независимо дали разстройството визира хората през зимата или през лятото, специалистите по психологично здраве споделят, че положението може да бъде овладяно, само че първо би трябвало да бъде разпознато.
" Лошо въодушевление " или " тъжно въодушевление "
У нас терминът " меланхолия " към момента се употребява в ежедневната тирада, с цел да указва краткотрайно намалено въодушевление, прилив на горест или отвращение за обществени контакти, които са естествени положения за всяка човешка душeвност.
Психиатрите са наясно, че клиничната меланхолия е нещо напълно друго, а точно смъртоносна болест, върху чиято предварителна защита и лекуване би трябвало да се обръща доста по-сериозно внимание.
Според специалистите е обикновено настроението ни да варира според от сезона и да се усещаме малко по-отпаднали през зимата, само че страдащите от САР изпитват признаците на клинична меланхолия.
„ Симптомите са съвсем идентични при всички “, споделя Кели Рохан, психолог от университета във Върмонт, която специализира терапия на САР.
„ Говорим за неща като непрекъсната подтиснатост. Загуба на интерес към нещата, които са ни вълнували преди. Промени в навиците на съня. Значителни промени в храненето и апетита. Загуба на сила. Умора. Трудност или даже неспособност за централизация. Невъзможност за изпитване на наслаждение от каквото и да било за повече от две седмици. “, споделя тя.
„ В клиниката за проучване на зимната меланхолия на Йейл най-често съобщаваните признаци на разстройството са хиперсомнията - желанието да спим повече от нормално - и нарасналият вкус “, споделя Пол Десан, психиатър и шеф на клиниката.
„ Сякаш се пробвате да заспите зимен сън “, добавя той.
Повечето хора стартират да изпитват признаци 20-те си години, само че САР може да стартира на всеки стадий от живота. Състоянието варира и според от пола.
„ Засегнати са към три пъти повече дами, в сравнение с мъже, не знаем какви са аргументите “, споделя Десан.
Въпреки че САР нормално се диагностицира, когато пациентите дават отговор на критериите за клинична меланхолия, някои пациенти не се вписват в формалната диагноза. Вместо това, те са диагностицирани със „ субсиндромно САР “, по-леко, само че въпреки всичко клинично значимо положение.
Защо се отключва сезонното афективно разстройство?
„ Вероятно е тригърът за положението да са по-малкото часове дневна светлина “, споделя Рохан, „ само че за какво тъкмо по-малкото дневна светлина прави някои хора клинично депресирани, това е въпросът за милиони долари “, разяснява експертът.
Една от водещите теории твърди, че смяната в дневната светлина нарушава отделянето на мелатонин от тялото ни, хормонът, който мозъкът освобождава всяка вечер, с цел да насърчи заспиването. Процесът е част от нашия циркаден темп, по-известен в известния език като „ биологичен часовник “.
Според тази догадка за етиологията на САР часовниците ни се ориентират към утринната светлина, само че защото през зимата количеството дневна светлина понижава, мелатонинът може да се освободи по-късно и надлежно да изчезне по-късно.
Това значи, че „ този будилник може да звъни сутринта, само че тялото към момента да се намира в положение на биологична нощ “, споделя Рохан.
Тази доктрина звучи резонно, само че лекарите към момента не са открили за какво нарушеният циркаден темп може да докара до меланхолия, вместо до нормално възприятие на отмалялост и краткотраен спад в настроението.
А какво да кажем за лятната меланхолия?
Рохан споделя, че доста малко от хората, които изпитват така наречен отрицателни признаци на САР през зимата, могат да станат маниакални през лятото, когато броят на стимулиращите дневни часове се усили.
Други обаче отключват така наречен лятна меланхолия, при която нормалната за депресивния синдром заспалост е изместена от чувство за нараснала възбудимост на нервната система, тревога и необикновена нервност.
Реално положение ли е САР?
Сезонното разстройство на настроението има своите скептици. Според изследване, оповестено през 2008 година, което преглежда равнищата на меланхолия измежду популацията в Северна Норвегия, където въобще няма слънчева светлина в продължение на два месеца всяка зима, няма сезонно нарастване на случаите на клинична меланхолия.
Друго изследване, оповестено през 2016 година, обгръща 30 000 души в Съединени американски щати и също не открива статистически важен скок в равнищата на меланхолия, обвързван със сезона или географската широчина.
Стивън Лобело, психолог от университета Обърн в Монтгомъри, Алабама, не е уверен, че САР заслужава лична нозологична единица.
Според него огромна част от проучванията не са извършени правилно.
„ Ако задавате въпроси на хората по метод, който им разрешава да схванат естеството на това, което имате поради, тогава не мисля, че вършиме освен това от това да мерите това разбиране “, споделя Лобело.
Въпреки това, Рохан споделя, че тези изследвания може да не открият САР, тъй като то е относително рядко и съставлява единствено 10% от диагнозите „ клинична меланхолия “.
Терапията
Ако подозирате, че страдате от сезонно афективно разстройство, разумната стъпка е да се обърнете към психиатър, който да удостовери или отхвърли диагнозата.
В тези, както и във всички други случаи на психологично и физическо страдалчество, самодиагностиката е безпределно нежелателна.
Естествено, здравословното хранене, двигателната интензивност и разходките на чист въздух постоянно са от изгода за общото положение на индивида, само че в случай че подозирате, че изпитвате нещо по-различно от „ неприятно въодушевление “, запишете си час при съответен експерт.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ