Оценявайте грижите на майката, защото ще бъде твърде късно
Когато се реалокирах в огромния град, майка ми беше на 65 години. Тя остана да живее в селото и да отглежда зеленчукова градина. Идвах при нея, само че най-вече избрах да се разхождам и да се развличам с другари. Беше самотна, само че се опита да не ми споделя за това.
Когато я посещавах, тя постоянно се опитваше да настройки масата с разнообразни ястия, които сама приготвяше. След визитата заминавах с големи чанти. Взимах със себе си домати, краставици, картофи и даже заквасена сметана на мама. Чувствах се извънредно на село и желаех бързо да се върна в цивилизацията. Къщата, в която израснах, към този момент не ми беше приятна.
Мама от време на време ми се обаждаше в късните вечери и се оплакваше, за котката Мурзик, за съседката,, и за нейното здраве. Всички тези диалози ме притесняваха и даже ме дразняха. За тези всички неща има другари и лекари, които могат да да оказват помощ.
Мама търпеливо изслуша възмуще ми и след това казваще: „ Кой различен ще ти опише за проблемите си, в случай че не аз? Ти си моя най-скъп човек. ”
Проблемите на майка ми въобще не ме притесняваха, само че когато я притиснявах с проблемите ми, тя ме изслушаше деликатно и даваше препоръки. Разбира се, привикнали сме да одобряваме всичко за даденост и въобще не ценим майките си.
Веднага си спомних по какъв начин майка ми пособия да науча уроци, готвише обичаната ми храна, а в този момент просто не желая да я чувам.
Бързо се събрах и отидох при мама. Отново бях като на 4 година и се усещах като малко момиченце, което постоянно обичаше да прегръща майка си след дълъг работен ден. Отидохме в кухнята и изпекохме обичаната й торта. Очите на мама още веднъж блеснаха от благополучие, тя стана по-млада и избухна в смях, както преди.
Оценявайте майките си! Те постоянно се пробват да създадат всичкото за нас. Дори и целият свят да е против нас, мама постоянно ще бъде до нас и ще поддържа.
