Мегалодонът е имал перки с размера на човек
Когато се пробват да открият действителния размер на античните животни, учените разчитат само на фосилите. Ето за какво изобщо не е елементарно да си показват тъканната маса на цяла акула само и единствено от това, което е останало от зъбите ѝ.
Сега ново проучване, оповестено в Scientific Reports, твърди, че най-сетне знаем какъв е бил същинският размер на гигантския мегалодон – тази праисторическа акула е достигала 16 метра дължина, а гръбните ѝ перки са били с размер, подобен с този на възрастен човек.
Otodus megalodon е бил един от най-свирепите хищници в океана. Животното е живяло преди към 23 до 3 млн. години. Благодарение на заострените му зъби можем да предположим, че се е хранил с месо – най-вероятно от китове, огромни риби и други акули. Размер като този допуска и висок калориен банкет, а това от своя страна прави по-големите плячки наложителна част от диетата на мегалодона. Откривани са фосилни доказателства на зъби от мегалодон, впити в костите на антични китове. Те най-вероятно са били откъснати по време на нахлуване.
Едно е да познаеш с какво се е хранило обещано животно въз основата на формата на зъбите му, само че напълно друго – да определиш размера на цялото му тяло. За да доближат до тези съответни числа, учените от Университета Суонзи и Университета на Бристол във Англия са употребявали математически модели, които да стеснят диапазона от пропорциите на мегалодона. Те съумяват да сравнят размера на тялото му до това на пет акули, живеещи през днешния ден, които споделят общи физиологични характерности, и да дефинират размера на тялото на животното през другите моменти от живота му.
А) Компютърна възстановка на 16-метров възрастен мегалодон; B) 3-метрово новородено; C) 8-метрово младо животно; D) съпоставяне с човек. Източник: Oliver E. Demuth
“Мегалодонът не е директен предходник на огромната бяла акула, само че е обвързван с други великански хищници като акулите мако, селдовите акули Lamna ditropis и Lamna nasus, както и огромната бяла акула - разяснява специалистът по акулите доктор Каталина Пимиенто - Събрахме детайлни измервания на тези типове, с цел да създадем предвиждания за мегалодона ".
Учените изследват измененията, които настъпват с времето в пропорциите на актуалните типове, с цел да получат визия за метода, по който размерът на мегалодона евентуално се е променял през другите стадии от живота му (досущ както хората порастват от бебета в деца и по-късно във възрастни). За благополучие на откривателите, актуалните типове имат елементарен модел на напредък – те стартират живота си като дребни възрастни и порастват съразмерно, запазвайки структурата си през целия си живот. Това значи, че на процедура може да се употребява кривата на повишаване на актуалните акули, с цел да се направи съответно съмнение за размера на мегалодона. Именно по този метод учените допускат, че възрастният субект е достигал дължина от 16 метра.
Мегалодонът е бил почти 2 пъти по-голям от днешната бяла акула. Неговата гръбна перка е достигала към 1.62 м (т.е. колкото височината на възрастен човек). Тази праисторическа акула пък е имала и не по-малко грамадна глава – дълга 4.6 метра и със мощ на захапката от порядъка на над 10 тона. За информация – тази на актуалната бяла акула е с едвам 2 тона.
Учените се надяват, че като схванат повече за живота и размера на античните мегалодони, те ще могат да научат повече за аргументите за тяхното изгубване. Това от своя страна пък би могло да спомогне за запазването на актуалните типове, застрашени от изгубване.
Източник: IFLScience
