Когато се опитваме да предскажем как ще се чувстваме в

Когато се опитваме да предскажем по какъв начин ще се усещаме в бъдеще, ние естествено се опитваме да използваме предишното като ориентир. Този способ от време на време работи добре, само че дано не забравяме своите пристрастия във връзка с близкото минало.

Така че, в случай че си представяме какво би било едно бъдещо пътешестване с трен – например през идната година, вместо да се съсредоточим върху стотиците пътувания с трен, които сме създали през годините, няма по какъв начин да не визираме последното си пътешестване.

И в случай че споменът ни от последното пътешестване с трен е обвързван с изнервени хора, носещи защитни маски, това ще бъде от първостепенно значение в съзнанието ни, когато мислим за пътуванията си в бъдеще, макар че нямаме визия какъв брой време ще продължи обстановката, обвързвана с пандемичната конюнктура.

Не можем да не се концентрираме върху това по какъв начин се усещаме сега.

Когато да вземем за пример пациентите с хронично главоболие разказват интензивността на болката си, те са повлияни от главоболието, което са изпитвали предходния ден, а не от интензивността на болката като цяло.

Психологът от Харвардския университет Дан Гилбърт е разкрил, че когато преглеждаме избрани събития, нашите когнитивни процеси благоприятстват крайния резултат.

Това е известно като „ користолюбие към въздействието “ и то ни кара да се съсредоточим върху главните характерности на обещано събитие.

Така да вземем за пример в случай че отиваме към ресторант на обяд в провинцията, може да си представим момента, в който седим на слънце в красива градина и се любуваме на храната.

По-малко евентуално е да си представим пътуването до там, търсенето на ресторант с градина, възприятието на гладно неспокойствие и опцията за дълго запушване по пътя към дома.

Когато чакаме обещано събитие да ни донесе наслада, ние сме склонни да се фокусираме върху позитивното предусещане, само че когато има възможност то да бъде негативно, неприятните намерения засенчват нашите упования.

Затова си представяме, че всичко, обвързвано с ходенето на ортодонт ще бъде извънредно, без да се замисляме за пътя до кабинета, диалога с рецепциониста, закачането на палтото в чакалнята и излизането от там и в действителност това, че най-лошите чувства може да продължат единствено няколко минути.

Едно оптимистично тълкувание би означавало, че нищо не е толкоз неприятно, колкото чакаме, само че уви и нито толкоз положително.

Но пристрастието към въздействието може да ни накара да вземаме и неверни решения.

Можем да си представим, че нова работа със непретенциозно повишаване на заплатите ще промени живота ни. Ако отстрани напрежението от непрекъснатите парични терзания, тогава може.

Но що се отнася до максимизиране на нашето благополучие, в случай че към този момент се оправяме финансово, обичаме остарялата си работа и сме положителни другари с сътрудниците си, това може да не е най-хубавият ход.

При доста от нас се вижда наклонност към надценяване на силата на страстите в бъдеще.

В извършено изследване в Съединени американски щати възпитаници са помолени да си показват какво биха почувствали, в случай че техният тим по футбол завоюва или загуби идващия мач.

След това участниците са запитани по какъв начин се усещат в действителност няколко дни по-късно.

В резултат е регистрирана наклонността за надценяване на щастието от успеха и разочарованието от загубата.

Това е по този начин, тъй като учениците не помнят всички останали неща, които също биха се случили за един ден, които също биха повлияли на настроението им за положително или неприятно.

Но когато откривателите ползват същия опит, този път задачата към участниците е да опишат един свои характерен ден тъкмо преди да създадат прогнозите си, учениците са доста по-точни в описанието на предстоящите реакции.

В книгата си „ Препъване на щастието “ Даниел Гилбърт написа, че ние надценяваме насладата и тъгата от изменящите живота прекарвания.

Победител в лотарията, да вземем за пример, няма да прекарва всеки момент, празнувайки с шампанско и позирайки с великански мукавен чек за милиони.

Нито някой, който е претърпял сериозен битов случай, ще прекара цялото си време в потрес от случилото се, нито ще преустрои дома си, с цел да го направи по-достъпен, нито ще обмисля по какъв начин се е трансформирал животът му от самото начало.

Когато си представяме някоя и друга обстановка, ние сме склонни да се фокусираме върху първичното влияние и постоянно забравяме, че в действителност доста скоро ще се пригодим към измененията.

Някои от тези първични чувства или за наслада, или за обезсърчение в един миг ще изчезнат.

Като цяло това е нещо положително. Точно както имаме физиологична имунна система, нашата психическа имунна система ни пази.

Прогнозирайки крайния резултат от дадена опция ние се насочваме към решения, които ни слагат в сигурност, като това също ни разрешава и да се приспособяваме, когато нещата не са тръгнали по проект.

В изявление за BBC Radio Пол Долан , професор по поведенчески науки в Лондонското учебно заведение по стопанска система споделя:

С множеството неща, които животът ни среща, ние привикваме относително бързо, доста по-бързо от колкото бихме очаквали. Когато получите нарастване на заплатата, насладата от това нарастване се изпарява за негативно време. 

Ако наклонността ни да се фокусираме върху рисковите или най-скорошните прекарвания, а не върху най-типичните, ни пречи да предскажем тъкмо по какъв начин ще се усещаме в бъдеще, по какъв начин бихме могли да вземем най-хубавите решения?

В книгата си „ Щастие по дизайн “ Долан предлага да се изследват възгледите на хора, които към този момент са подхванали смяната, която обмисляме.

Или просто да попитаме близките какво вършат, поставяйки се пред нашите благоприятни условия, тъй като ние сме склонни да гледаме по-адекватно и в по-дългосрочен проект, когато мислим за избора на други хора, в сравнение с за себе си.

Но той споделя също, че е значимо да зададем верния въпрос, не „ Трябва ли да приемем новата работа? “, а „ Как мислим, по какъв метод ще се промени живота ни, в случай че сменим своята работа? “

Примерът, който показва Долан е скорошно проучване, водено от Дженифър Робъртс , професор по стопанска система в Университета в Шефилд, който открива, че по-дългото пътешестване до работното място е обвързвано с утежняване на психологичното здраве, изключително измежду омъжените дами.

Преместването по-далеч от работата, с цел да се сдобиете с по-голям дом, може да ви даде спомагателна стая, само че нея ще употребявате единствено от време на време, а ще търпите неудобствата от пътуването си всеки ден.

Това е нещо, което вашият другар може да уточни авансово, когато му визиите своите хрумвания за смяна.

източник: bbc.com