Когато сър Фредерик Лорд Лейтън (1830–1896) скицира два от любимите

Когато сър Фредерик Лорд Лейтън (1830–1896) скицира два от обичаните си модели Дороти Дийн и Мери Лойд, въодушевен от мраморната статуя на Микеланджело „ Нощта “, даже и не подозира, че картината, която английското общество отхвърля с думите, че това е „ следващият викториански отпадък “, ще се трансформира в същинска легенда.Като тогавашен шеф на Royal Academy of Arts, Фредерик Лейтън респектирал феновете и враговете си с аристократично достойнство и убеденост, че изкуството би трябвало да бъде рицар на хубостта. Въпреки това основаната от него през 1895 година картина „ Пламтящият юни “ не е припозната незабавно като шедьовър. Самият Лейтън пропуснал представянето ѝ в Лондон, тъй като здравето му се влошило фрапантно в този интервал от живота му, а няколко месеца по-късно умрял. След години престой в архивите на Ashmolean Museum, Оксфорд, картината попаднала в ръцете на частен колекционер и изчезнала от международната арт сцена. Големият английски композитор Андрю Лойд Уебър си спомня, че я забелязал на търг през 60-те години на предишния век, когато цената ѝ била 50 английски лири. Привлечен от цветовете и хубостта на модела, помолил съпътстващата го негова баба да влага в прищявката му, а тя отвърнала: „ Няма да окача този викториански отпадък в моето жилище! “.През 1963 година кураторът на музея Ponce в Пуерто Рико купува платното за 2000 английски лири и от този момент до момента „ Пламтящият юни “ е в сбирката на частния музей и пътува по целия свят. Половин век по-късно, през 2013 година, Ана Уинтур и нейният основен стилист по това време – Грейс Кодингтън, употребяват картината като ентусиазъм за корицата на декемврийския брой на списание Vogue, на която актрисата Джесика Частейн театралничи съвсем като червенокосата хубавица от платното.