Капанът на обезличаването в името на любовта
“Когато самичък изтриеш с гумичка своята идентичност, с цел да станеш част от някой различен - ставаш незабележим за него. ”
Любовта ни кара да летим от благополучие! Любовта ни дава сили да правим чудеса! Любовта ни кара да се усещаме преродени! Как от еуфорията се стига до осъзнаването, че в опита да задържим това чувство, на наше място се е появил някой различен и в един миг не можем да се познаем. А когато това се случи, недоволството ни се усилва последователно, стигайки до обвиняването и болката, че поради някой различен сме изгубили себе си.
Обезличаването стартира още при започване на връзката
Обичаме мощно и желаеме да бъдем част от обичания във всичко. Да вършим нещата дружно и да забележим света през неговите очи. И в случай че той държи задоволително да не трансформира навиците си и обичаните си действия, с цел да остави място за нашите, става по този начин, че построяването на хармонична връзка се срутва още първоначално, когато връзките ни търсят дефиницията си. На нейно място се ражда връзка, в която едната персона господства, а другата се претопява в нея, с цел да не наруши щастието и добруването в връзките.
Може и да не се усещаме зле, когато вършим обичаните неща на половинката си, да са нови и забавни за нас. Може и да открием в тях личните си личностни желания и бих споделила, че това е прелестно и тогава всичко е наред. Това не трябва да остава едностранно обаче - в случай че сътрудникът ни не схване и част от нашите обичани неща, привички, не приказва добре за връзката ни. И в случай че някъде вътре в нас се появи това чувство, че ни е хубаво, само че въпреки всичко ни се желае да вършим друго, което си е единствено наше и ни прави щастливи, то това е първи сигнал, че пътят е неверен. Защото всяка краткотрайна илюзия, която прилагаме сами на себе си, е дълготраен капан.
“Човек може в името на любовта да излъже самичък себе си, че се усеща добре, изгубил себе си, тъй като обезверено копнее за обич и тъй като е основал настройката си, че по този начин я задържа, само че измамата скоро става ясно. ”
Може би мислим, че тъкмо в този момент би трябвало да създадем по този начин, че всичко да е наред в двойката, с цел да запазим тази връзка. Истината е, че рано или късно тази самозаблуда се трансформира в отрова. Дългото угнетяване води до чувство на жертва в името на нещо, което по този начин и не се е случило - пълноценна връзка на равнопоставени сътрудници, в която всеки е себе си.
Мъченическата роля на жертва в името на любовта
Обезличаването в една връзка постоянно ни прави жертви в личните си очи, безусловно - ние се жертваме: не обичаме да гледаме мач и в никакъв случай не сме гледали, само че поради него го вършим, вървим на кино, а желаеме петък вечер да излизаме с другари. Преодоляваме вътрешната опозиция, поставяме старания, отделяме време да се осведомяваме, с цел да можем дружно да обсъждаме новостите около футболните дербита, да следим филмите.
“Не си даваме сметка, че не той, а самите ние имаме виновност за изгубването на личността ни в тази връзка. Доброволно се отхвърляме от потребностите и ползите си, а след това упрекваме другия. ”
Обаче жертвената ни позиция или страхът да не изгубим индивида до себе си ни държат в състояние на невъзможност. Това състояние ни води досега на непоносимост, в който даже можем да стигнем до яд към колегата, който се трансформира в обвинен в убийството на нашата характерност. Започваме да виждаме в него индивида, който не се интересува от персоналните ни стремежи и потребности.
Та той просто има своите си привички и обичани неща и не стопира да държи на себе си и на тях. Изборът да запазим личността си и своите самостоятелни потребности си е наш и на никой различен. И ние изричаме, без да се усетим думи като: " Правя всичко за теб, а ти какво правиш за мен? "
Да прескочим клопката на обезличаването?
Някои са чували, а други към този момент са разбрали от практическия си опит, че началото на връзката и декларираните позиции са от изключителна значимост за развиването на положителни взаимоотношения. Искреното заявяване на потребностите и личностните ползи на всеки от сътрудниците е скъпо. То оказва помощ за създаване на изясненост в връзките и слага въпроса за приемането на другия.
За построяването на естетика сред два разнообразни характера с разнообразни или сходни ползи постоянно е нужно време и предпочитание за приемане. И в случай че по лично предпочитание се откажем от своята идентичност, с цел да се претопим в тази на колегата, не бихме могли да избегнем клопката на обезличаването. Компромисите в никакъв случай не трябва да със себе си. Навици, някои обноски в държанието, ежедневни рутини - да, компромисите са нужни. Но всичко това, което е предиздвикал другият да се влюби, нашата характерност - с нея компромисите водят до обезличаване.
Не бихме могли и да бъдем щастливи, когато сме се отказали непринудено от нашите си уютни неща, каращи сърцето ни да пърха от наслада - времето за себе си, времето за другари, времето за уединение. И може би тук е моментът, в който би трябвало да подсетя за фразата, която ни помога в осъзнаването и прескачането на клопката: “Когато обичаш себе си и другите ще те обичат ”.
Любовта ни кара да летим от благополучие! Любовта ни дава сили да правим чудеса! Любовта ни кара да се усещаме преродени! Как от еуфорията се стига до осъзнаването, че в опита да задържим това чувство, на наше място се е появил някой различен и в един миг не можем да се познаем. А когато това се случи, недоволството ни се усилва последователно, стигайки до обвиняването и болката, че поради някой различен сме изгубили себе си.
Обезличаването стартира още при започване на връзката
Обичаме мощно и желаеме да бъдем част от обичания във всичко. Да вършим нещата дружно и да забележим света през неговите очи. И в случай че той държи задоволително да не трансформира навиците си и обичаните си действия, с цел да остави място за нашите, става по този начин, че построяването на хармонична връзка се срутва още първоначално, когато връзките ни търсят дефиницията си. На нейно място се ражда връзка, в която едната персона господства, а другата се претопява в нея, с цел да не наруши щастието и добруването в връзките.
Може и да не се усещаме зле, когато вършим обичаните неща на половинката си, да са нови и забавни за нас. Може и да открием в тях личните си личностни желания и бих споделила, че това е прелестно и тогава всичко е наред. Това не трябва да остава едностранно обаче - в случай че сътрудникът ни не схване и част от нашите обичани неща, привички, не приказва добре за връзката ни. И в случай че някъде вътре в нас се появи това чувство, че ни е хубаво, само че въпреки всичко ни се желае да вършим друго, което си е единствено наше и ни прави щастливи, то това е първи сигнал, че пътят е неверен. Защото всяка краткотрайна илюзия, която прилагаме сами на себе си, е дълготраен капан.
“Човек може в името на любовта да излъже самичък себе си, че се усеща добре, изгубил себе си, тъй като обезверено копнее за обич и тъй като е основал настройката си, че по този начин я задържа, само че измамата скоро става ясно. ”
Може би мислим, че тъкмо в този момент би трябвало да създадем по този начин, че всичко да е наред в двойката, с цел да запазим тази връзка. Истината е, че рано или късно тази самозаблуда се трансформира в отрова. Дългото угнетяване води до чувство на жертва в името на нещо, което по този начин и не се е случило - пълноценна връзка на равнопоставени сътрудници, в която всеки е себе си.
Мъченическата роля на жертва в името на любовта
Обезличаването в една връзка постоянно ни прави жертви в личните си очи, безусловно - ние се жертваме: не обичаме да гледаме мач и в никакъв случай не сме гледали, само че поради него го вършим, вървим на кино, а желаеме петък вечер да излизаме с другари. Преодоляваме вътрешната опозиция, поставяме старания, отделяме време да се осведомяваме, с цел да можем дружно да обсъждаме новостите около футболните дербита, да следим филмите.
“Не си даваме сметка, че не той, а самите ние имаме виновност за изгубването на личността ни в тази връзка. Доброволно се отхвърляме от потребностите и ползите си, а след това упрекваме другия. ”
Обаче жертвената ни позиция или страхът да не изгубим индивида до себе си ни държат в състояние на невъзможност. Това състояние ни води досега на непоносимост, в който даже можем да стигнем до яд към колегата, който се трансформира в обвинен в убийството на нашата характерност. Започваме да виждаме в него индивида, който не се интересува от персоналните ни стремежи и потребности.
Та той просто има своите си привички и обичани неща и не стопира да държи на себе си и на тях. Изборът да запазим личността си и своите самостоятелни потребности си е наш и на никой различен. И ние изричаме, без да се усетим думи като: " Правя всичко за теб, а ти какво правиш за мен? "
Да прескочим клопката на обезличаването?
Някои са чували, а други към този момент са разбрали от практическия си опит, че началото на връзката и декларираните позиции са от изключителна значимост за развиването на положителни взаимоотношения. Искреното заявяване на потребностите и личностните ползи на всеки от сътрудниците е скъпо. То оказва помощ за създаване на изясненост в връзките и слага въпроса за приемането на другия.
За построяването на естетика сред два разнообразни характера с разнообразни или сходни ползи постоянно е нужно време и предпочитание за приемане. И в случай че по лично предпочитание се откажем от своята идентичност, с цел да се претопим в тази на колегата, не бихме могли да избегнем клопката на обезличаването. Компромисите в никакъв случай не трябва да със себе си. Навици, някои обноски в държанието, ежедневни рутини - да, компромисите са нужни. Но всичко това, което е предиздвикал другият да се влюби, нашата характерност - с нея компромисите водят до обезличаване.
Не бихме могли и да бъдем щастливи, когато сме се отказали непринудено от нашите си уютни неща, каращи сърцето ни да пърха от наслада - времето за себе си, времето за другари, времето за уединение. И може би тук е моментът, в който би трябвало да подсетя за фразата, която ни помога в осъзнаването и прескачането на клопката: “Когато обичаш себе си и другите ще те обичат ”.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ