Борис Бондарев: С Путин не може да се договорят, той разбира само от езика на силата, но Западът се страхува
Когато съветската войска за 130 дни не може да превземе Авдеевка, за какви военни закани към НАТО си приказваме?
Най-оптимистичният сюжет за завършек на войната е проваляне на Кремъл, споделя дипломатът
Борис Бондарев е единственият съветски посланик, който обществено подаде оставка след началото на войната на Русия против Украйна, заявявайки, че не е склонен с политиката на Кремълския режим. Преди това той работи като консултант в представителството на Русия към Организация на обединените нации в Женева.
Интервю на Кира Кисельова, „ Медуза “
- Как мислите, какво може да докара до действителни дейности на Запада срещу Кремъл, откакто нито войната, нито политическото ликвидиране на Алексей Навални, не доведоха до безапелационни решения, за каквито се приказва още от 2021 година?
- Това, за което говореше Джо Байдън през 2021 година той осъществя през 2022 година. Но да възприемаме безусловно думите му, казани тогава е несериозно.
Войната продължава и до момента, с риск да се трансформира в международна война с потребление на нуклеарно оръжие. Тя може да се трансферира и в други региони.
Според мен, Западът към този момент на практика е изчерпал опциите за напън и остава единствено езикът на силата.
Но съдейки по реакциите на всички водачи, те се опасяват да приказват на езика на силата. Не са подготвени за това.
През всички тези следвоенни години те са живели в оранжерийни условия, изключително Западна Европа. Никой не желае да рискува, всички се молят Путин ненадейно да се осъзнае и да реши да се сдобрява с всички. Но това няма да се случи.
- А на какво Ви наподобява риториката на Русия и Путин, непрекъснатите закани с нуклеарно оръжие, описите с „ противников страни “, заканите, че и Кремъл може да въоръжи съдружниците си?
- Много, много доста е заимствано от руската процедура. Борбата с груповия Запад, империализъм, надмощие. Пак оттова е и заиграването със страните от Третия свят.
Като цяло е супа, в която няма избрана система. Във всеки миг може да се обърне на 180 градуса.
Това е инструмент за опазване на властта, благодарение на който светът би трябвало да разбере, че дядовците в Кремъл имат желание да стоят, да стоят там до гибелта си не просто по този начин, а сякаш поради някакви полезности.
Освен това, в този момент това е политика на обсадената цитадела, при която всички в близост са врагове. Тя също има пресечна точка със руския опит.
Затова и риториката става по-твърда, от една страна ги сплашваме с нуклеарно оръжие, от друга им вършим мръсно на всички места, където можем.
- Има ли черти на съветската дипломация, които са се образували при Владимир Путин и не са копирани от руско време?
- Да, руската дипломация се базираше на идеология. Отначало да построим комунизма, след това на идеологията на конвергенцията и по този начин нататък.
Сега няма никаква идеология, вършат се опити тя да бъде построена на някакво примитивно равнище: „ Ние сме руснаци и значи, ние сме вършиме “.
Комунистическата идеология най-малко се базираше на трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин. Съвременната съветска идеология се базира върху първичен, бих споделил зоологически шовинизъм. И дори не толкоз на шовинизъм, а на путинизъм, върху визията, че Русия ще я има единствено в случай че го има и Путин.
В тази идеология има прекалено много несъгласия. Например, тя слага преди всичко суверенитета, само че непрекъснато отхвърля на другите страни правото на суверенитет. А украинците даже за хора не ги считаме.
Путин пояснява суверенитета изключително разширително като личното му право да споделя на другите какво да вършат.
Той счита, че неговият суверенитет се разгръща освен върху Русия, само че и, като най-малко, върху териториите на околните страни. Той преглежда суверенитета като свое персонално господство – той може да прави всичко което пожелае и никой няма право да му се бърка.
- Как бихте описали метода, по който западните дипломати и политици реагират на протичащото се с Русия през последните две години?
- Аз мисля, че изначало те съжаляваха, че нещата се случиха по този метод, че всичко се обърка и не разбираха, за какво се случи всичко. След две години разбирането за това какво се е случило и какво би трябвало да се прави към момента не е достигнало до всички.
Те се пробват да върнат всичко на старите релси и споделят: „ Дайте да се договорим “. Те са дипломати, привикнали са да се договарят, даже и в този момент да не е точния миг.
Николо Макиавели във „ Владетеля “ написа, че в политиката има два ролеви модела: лисица и лъв. Лъвът плаши враговете, а лисицата заобикаля клопките. Умният политик знае по кое време да бъде лисица и по кое време да бъде лъв. Сега не е време да бъдат лисица и да се пробват да си поиграят с пияна мечка, която си е въобразила, че е лъв.
Западните политици се държат като лисицата. Страхуват се да се изправят и да го заплашат. Това е по-скоро боязън от неизвестността и неопределеността. Путин доста преференциално употребява това възприятие: да вземем за пример, когато плаши с нуклеарно оръжие.
Такива закани доста мощно изваждат от равновесие западните политици, в следствие, те не могат да измислят някакво обикновено решение. Даже поддръжката за Украйна продължава да е с ограничавания.
Тази безрезултатност демонстрира, че на Запад още не са разбрали какво би трябвало да вършат. Те изначално не разбираха в какво са въвлечени. Това, че се намесиха е добре, само че през цялото време те не обмислиха какво ще се желае от тях.
Те измислиха глобите с думите „ съветската стопанска система ще се разпадне “. За две години това още не се е случило. Заявиха, че ще бъдат с Украйна толкоз дълго, колкото е належащо. А какво ще стане когато се смени администрацията на американския президент или състава американския Конгрес?
В този смисъл западната дипломация наподобява на съветската – в неприятния смисъл на думата.
Те би трябвало да схванат, че с Путин не можеш да сключваш контракти. Той е като героя от „ Карибски пирати “ с девиза: „ Взимай всичко, което искаш и не давай нищо в подмяна “. Руската дипломация има същия лозунг – не става дума за никакви компромиси.
Западът, както и преди мисли, че може да се контракти с Путин по някакъв естествен метод и с естествени условия. С Путин това не може да стане. Докато той не разбере, че действително може да му пристигна (визира се боен удар), той ще продължава както досега.
Ако някой американски водач би споделил, че в случай че Русия не спре войната при такива и такива условия, ще изпрати войски в Украйна, то Путин би се почесал по главата и би си споделил, че работата става сериозна. Защото той очевидно не желае да води война с Америка. Той е подготвен на думи, само че когато съветската войска за 130 дни не може да превземе Авдеевка, за какви военни закани към НАТО си приказваме?
Проблемът във войната е в това, че става дума за психическа война. Владимир Путин преуспява, тъй като неговото жалко твърдоглавие му дава преимущество пред Запада без значение от проблемите с армията и стопанската система.
- Каква е тактиката на Русия към страните-потенциални съдружници на Путин?
- Русия в никакъв случай не е имала тактика. Има единствено цели и то сегашни: тъкмо в този момент би трябвало да се направи нещо си. Като цяло може да се каже, че Кремъл желае да накара страните, подготвени да си сътрудничат с Русия, да купуват от нея запаси, да дават оръжия и наемници и гръмко да крещят, че Русия е права.
Всичко това е нужно за имидж – с цел да се потвърди, че Русия не е изолирана на интернационалната сцена. Лавров, когато приказва за Глобалния Юг, към този момент го назовава „ международно болшинство “. Което на процедура значи, че щом има „ международно болшинство “ има и „ международно малцинство “ и това, явно съгласно Кремъл, би трябвало да са Украйна и западните страни и техните ползи би трябвало да бъдат пресечени.
- Докъде, съгласно Вас, могат да доведат едни хипотетични мирни договаряния сред Украйна и Русия, като имаме поради настоящата обстановка на фронта?
- Сега е комплицирано да се приказва даже хипотетично за договаряния, тъй като те би трябвало да бъдат подбудени от желанието на страните да се договорят за нещо. Такова предпочитание в този момент няма, стремежите на страните са взаимноизключващи се. При това би трябвало да имаме поради, че договарянията няма да се водят единствено сред две страни, само че и със западните страни, тъй като това визира значимото искане на Путин да бъдат свалени глобите.
Засега не виждам никакви предпоставки, че Украйна би тръгнала на договаряния.
- Какви са сюжетите за завършек на войната?
- Има сюжети за победа на Владимир Путин с подписването на срамен мир, при който на Украйна се дава обещание да влезе в Европейски Съюз, само че след 20-25 години. В Европа през това време ще се случи подем на десните сили, които ще бъдат уверени, че „ демокрацията е безпомощна и би трябвало да се работи като Путин “.
Междинен вид е заледяване на спора, само че той ще се трансформира в непрекъснат източник на неустойчивост за Европа. Това ще значи бежанци, разноски за удържането на спора в замразено положение в продължение на доста дълго време.
Съществува сюжети с проваляне на Путин, само че за това ще е нужно да бъдат забравени всевъзможни диалози за дипломация, която да разреши на Путин да „ резервира достолепието си “. Тук съветската съпротива би могла да се постарае да повлияе на вземащите решения на Запад в интерес на точно този сюжет, доколкото единствено той е кадърен евентуално да предизвика съществени вътрешнополитически промени в Русия.
Превод: Faktor.bg
Най-оптимистичният сюжет за завършек на войната е проваляне на Кремъл, споделя дипломатът
Борис Бондарев е единственият съветски посланик, който обществено подаде оставка след началото на войната на Русия против Украйна, заявявайки, че не е склонен с политиката на Кремълския режим. Преди това той работи като консултант в представителството на Русия към Организация на обединените нации в Женева.
Интервю на Кира Кисельова, „ Медуза “
- Как мислите, какво може да докара до действителни дейности на Запада срещу Кремъл, откакто нито войната, нито политическото ликвидиране на Алексей Навални, не доведоха до безапелационни решения, за каквито се приказва още от 2021 година?
- Това, за което говореше Джо Байдън през 2021 година той осъществя през 2022 година. Но да възприемаме безусловно думите му, казани тогава е несериозно.
Войната продължава и до момента, с риск да се трансформира в международна война с потребление на нуклеарно оръжие. Тя може да се трансферира и в други региони.
Според мен, Западът към този момент на практика е изчерпал опциите за напън и остава единствено езикът на силата.
Но съдейки по реакциите на всички водачи, те се опасяват да приказват на езика на силата. Не са подготвени за това.
През всички тези следвоенни години те са живели в оранжерийни условия, изключително Западна Европа. Никой не желае да рискува, всички се молят Путин ненадейно да се осъзнае и да реши да се сдобрява с всички. Но това няма да се случи.
- А на какво Ви наподобява риториката на Русия и Путин, непрекъснатите закани с нуклеарно оръжие, описите с „ противников страни “, заканите, че и Кремъл може да въоръжи съдружниците си?
- Много, много доста е заимствано от руската процедура. Борбата с груповия Запад, империализъм, надмощие. Пак оттова е и заиграването със страните от Третия свят.
Като цяло е супа, в която няма избрана система. Във всеки миг може да се обърне на 180 градуса.
Това е инструмент за опазване на властта, благодарение на който светът би трябвало да разбере, че дядовците в Кремъл имат желание да стоят, да стоят там до гибелта си не просто по този начин, а сякаш поради някакви полезности.
Освен това, в този момент това е политика на обсадената цитадела, при която всички в близост са врагове. Тя също има пресечна точка със руския опит.
Затова и риториката става по-твърда, от една страна ги сплашваме с нуклеарно оръжие, от друга им вършим мръсно на всички места, където можем.
- Има ли черти на съветската дипломация, които са се образували при Владимир Путин и не са копирани от руско време?
- Да, руската дипломация се базираше на идеология. Отначало да построим комунизма, след това на идеологията на конвергенцията и по този начин нататък.
Сега няма никаква идеология, вършат се опити тя да бъде построена на някакво примитивно равнище: „ Ние сме руснаци и значи, ние сме вършиме “.
Комунистическата идеология най-малко се базираше на трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин. Съвременната съветска идеология се базира върху първичен, бих споделил зоологически шовинизъм. И дори не толкоз на шовинизъм, а на путинизъм, върху визията, че Русия ще я има единствено в случай че го има и Путин.
В тази идеология има прекалено много несъгласия. Например, тя слага преди всичко суверенитета, само че непрекъснато отхвърля на другите страни правото на суверенитет. А украинците даже за хора не ги считаме.
Путин пояснява суверенитета изключително разширително като личното му право да споделя на другите какво да вършат.
Той счита, че неговият суверенитет се разгръща освен върху Русия, само че и, като най-малко, върху териториите на околните страни. Той преглежда суверенитета като свое персонално господство – той може да прави всичко което пожелае и никой няма право да му се бърка.
- Как бихте описали метода, по който западните дипломати и политици реагират на протичащото се с Русия през последните две години?
- Аз мисля, че изначало те съжаляваха, че нещата се случиха по този метод, че всичко се обърка и не разбираха, за какво се случи всичко. След две години разбирането за това какво се е случило и какво би трябвало да се прави към момента не е достигнало до всички.
Те се пробват да върнат всичко на старите релси и споделят: „ Дайте да се договорим “. Те са дипломати, привикнали са да се договарят, даже и в този момент да не е точния миг.
Николо Макиавели във „ Владетеля “ написа, че в политиката има два ролеви модела: лисица и лъв. Лъвът плаши враговете, а лисицата заобикаля клопките. Умният политик знае по кое време да бъде лисица и по кое време да бъде лъв. Сега не е време да бъдат лисица и да се пробват да си поиграят с пияна мечка, която си е въобразила, че е лъв.
Западните политици се държат като лисицата. Страхуват се да се изправят и да го заплашат. Това е по-скоро боязън от неизвестността и неопределеността. Путин доста преференциално употребява това възприятие: да вземем за пример, когато плаши с нуклеарно оръжие.
Такива закани доста мощно изваждат от равновесие западните политици, в следствие, те не могат да измислят някакво обикновено решение. Даже поддръжката за Украйна продължава да е с ограничавания.
Тази безрезултатност демонстрира, че на Запад още не са разбрали какво би трябвало да вършат. Те изначално не разбираха в какво са въвлечени. Това, че се намесиха е добре, само че през цялото време те не обмислиха какво ще се желае от тях.
Те измислиха глобите с думите „ съветската стопанска система ще се разпадне “. За две години това още не се е случило. Заявиха, че ще бъдат с Украйна толкоз дълго, колкото е належащо. А какво ще стане когато се смени администрацията на американския президент или състава американския Конгрес?
В този смисъл западната дипломация наподобява на съветската – в неприятния смисъл на думата.
Те би трябвало да схванат, че с Путин не можеш да сключваш контракти. Той е като героя от „ Карибски пирати “ с девиза: „ Взимай всичко, което искаш и не давай нищо в подмяна “. Руската дипломация има същия лозунг – не става дума за никакви компромиси.
Западът, както и преди мисли, че може да се контракти с Путин по някакъв естествен метод и с естествени условия. С Путин това не може да стане. Докато той не разбере, че действително може да му пристигна (визира се боен удар), той ще продължава както досега.
Ако някой американски водач би споделил, че в случай че Русия не спре войната при такива и такива условия, ще изпрати войски в Украйна, то Путин би се почесал по главата и би си споделил, че работата става сериозна. Защото той очевидно не желае да води война с Америка. Той е подготвен на думи, само че когато съветската войска за 130 дни не може да превземе Авдеевка, за какви военни закани към НАТО си приказваме?
Проблемът във войната е в това, че става дума за психическа война. Владимир Путин преуспява, тъй като неговото жалко твърдоглавие му дава преимущество пред Запада без значение от проблемите с армията и стопанската система.
- Каква е тактиката на Русия към страните-потенциални съдружници на Путин?
- Русия в никакъв случай не е имала тактика. Има единствено цели и то сегашни: тъкмо в този момент би трябвало да се направи нещо си. Като цяло може да се каже, че Кремъл желае да накара страните, подготвени да си сътрудничат с Русия, да купуват от нея запаси, да дават оръжия и наемници и гръмко да крещят, че Русия е права.
Всичко това е нужно за имидж – с цел да се потвърди, че Русия не е изолирана на интернационалната сцена. Лавров, когато приказва за Глобалния Юг, към този момент го назовава „ международно болшинство “. Което на процедура значи, че щом има „ международно болшинство “ има и „ международно малцинство “ и това, явно съгласно Кремъл, би трябвало да са Украйна и западните страни и техните ползи би трябвало да бъдат пресечени.
- Докъде, съгласно Вас, могат да доведат едни хипотетични мирни договаряния сред Украйна и Русия, като имаме поради настоящата обстановка на фронта?
- Сега е комплицирано да се приказва даже хипотетично за договаряния, тъй като те би трябвало да бъдат подбудени от желанието на страните да се договорят за нещо. Такова предпочитание в този момент няма, стремежите на страните са взаимноизключващи се. При това би трябвало да имаме поради, че договарянията няма да се водят единствено сред две страни, само че и със западните страни, тъй като това визира значимото искане на Путин да бъдат свалени глобите.
Засега не виждам никакви предпоставки, че Украйна би тръгнала на договаряния.
- Какви са сюжетите за завършек на войната?
- Има сюжети за победа на Владимир Путин с подписването на срамен мир, при който на Украйна се дава обещание да влезе в Европейски Съюз, само че след 20-25 години. В Европа през това време ще се случи подем на десните сили, които ще бъдат уверени, че „ демокрацията е безпомощна и би трябвало да се работи като Путин “.
Междинен вид е заледяване на спора, само че той ще се трансформира в непрекъснат източник на неустойчивост за Европа. Това ще значи бежанци, разноски за удържането на спора в замразено положение в продължение на доста дълго време.
Съществува сюжети с проваляне на Путин, само че за това ще е нужно да бъдат забравени всевъзможни диалози за дипломация, която да разреши на Путин да „ резервира достолепието си “. Тук съветската съпротива би могла да се постарае да повлияе на вземащите решения на Запад в интерес на точно този сюжет, доколкото единствено той е кадърен евентуално да предизвика съществени вътрешнополитически промени в Русия.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ