Когато разбрах за правилото на едната минута, установих, че майка

Когато разбрах за " правилото на едната минута ", открих, че майка ми непрекъснато го ползва. За съпоставяне - нейният дом е постоянно разтребен. Както споделя тя - " да ме изненадат посетители, не ми е неловко да ги поканя ". Уви, при мен не е по този начин. Казвам си, че е въпрос на време да се поддържа един дом подреден, само че доста време ли е една минута? Да си изпиеш кафето и незабавно да си изплакнеш чашата, като си сготвил, незабавно да си изчистиш печката...

Времето все не стига и за доста от нас това време, отделено на почистване и нареждане, е пропиляно. Необходимост, само че цялостна скука, която краде от нашия уикенд, от спокойните вечери вкъщи, от ваканциите.

Правилото на едната минута е един дребен трик, който би ни оказал помощ да пестим от времето за среждане и почистване. Не се изисква нищо особено, нито някакви невъзможни старания и мерки - просто малко предвидливост.

Кога домът ни е разпилян, занемарен? Когато едни дребни разхвърляности и мърлявщини се натрупат и станат огромни разхвърляности и мърлявщини. А като станат огромни, нежеланието ни да се оправяме с тях става все по-голямо също. Ето образец със Стола. Столът е мебел да, само че в спалнята той е претрупан с още една задача - да мятаме на него облеклата, които събличаме вечерта. Риза, панталон, блузка, шал. Мерим някакви облекла, бързаме, не ги прибираме и къде? На стола. Така купчината става все по-голяма, а ние вместо да я разтребим, продължаваме да вадим нови облекла от дрешника и по този начин от повърхностно метната риза имаме камара от облекла. Тук правилото на едната минута би проработило с цялостна мощ. Но в какво се показва това предписание?



“ " Правилото на едната минута " гласи, че в случай че има нещо, което лишава по-малко от една минута време, по-добре да го свършим незабавно, вместо да го отминем като маловажно. Колкото и да бързаме, една минута в действителност не е доста време. ”

Например:

Да си оправим леглото незабавно след ставане. Неслучайно това е едно от първите правила за сполучлив ден - не лишава време, дейно е за реда у дома и ни оставя възприятие за удовлетоврение, че сме почнали деня си с най-малко една свършена задача.

Да измием чашата си за кафе, чинията от обяд, купичката от закуската. Ако просто ги сложим в мивката - стартира трупането им и нежеланието да мием чинии.

Да махнем съдовете от съдомиялната, още когато е свършила програмата, с цел да освободим място за бързо слагане на мръсните.

Да сложим нещата за пране, непосредствено, когато се събличаме, или да ги приберем в дрешника, в случай че са чисти.

Да приберем движимост на мястото й, незабавно откакто сме я употребили - ножицата в шкафа, книгата на рафта.

Да забършем мръсното незабавно - котлоните след пържене, мивката и плота.

Да държим бюрото и чекмеджетата разтребени също не лишава повече от минута.

Изобщо, в всекидневието на всеки има хиляди дребни и досадни елементи, чието угнетяващо деяние може да се обезврежда на мига - като бъдат сложени тук-там, почистени и разтребени. Навици като тези да оставяме нещата не по местата им, да слагаме съдовете в мивката, облеклата по столове. Никой няма да го свърши вместо нас и няма да изчезнат с магическа пръчка нито мръсните облекла след подготовка, нито обувките до вратата. Просто да пораснем и да оправяме след себе си. Така лека-полека, зона по зона, стая по стая - целият дом грее разтребен и разчистен - да готвим с готовност, да почиваме, да действаме по обичаното си занимание, да изгледаме в мир сериала. Каквото ни прави щастливи вкъщи.