„За да стане наистина разумен, ИИ трябва да придобие свобода на волята“
Когато работят върху изкуствения разсъдък, основателите на технологията на невронните мрежи разчитат до известна степен на структурата на човешкия мозък. Ако приемем, че един неврон може да прави логичен интервенции, машината може да бъде научена да мисли по-логично и по-ефективно от индивида. И въпреки че изкуственият разсъдък е съумял да надмине индивида в някои доста тясно профилирани задания, той към момента е доста слаб в региона на здравия разсъдък. Невробиологът Кевин Мичъл написа в книгата си „ Свободни сътрудници: по какъв начин еволюцията ни даде свободна воля„, че в случай че основателите на ИИ желаят да му дадат разсъдък и разсъдък, би трябвало да му дадат тяло и свободна воля.
През последните години се следи прогрес в другите области на изкуствения разсъдък: различаване на изображения и тирада, прогнозиране на текст и превод от един език на различен. Всички тези достижения станаха вероятни значително с помощта на дълбокото машинно образование, учредено на многостепенната архитектура на мозъчната кора, написа изданието Big Think. Обучените с образци невронни мрежи получиха способността да търсят модели в претрупаните данни и да основават нови данни: текстове, видеоклипове, компютърен код. Те се научиха да водят диалог по подобен метод, че хората даже ги бъркат с интелигентни същества.
В същото време тези изкуствени интелекти, за разлика от хората, елементарно се объркват. След като са постигнали гигантски триумф в някои области, те остават недоразвити в други области, които са напълно лесни за хората. Те не взаимодействат със заобикалящия ги свят, не схващат причинно-следствените връзки и не знаят какво да вършат, в случай че попаднат в непозната обстановка. Тоест те не знаят по какъв начин да вършат всички неща, в които хората и животните са положителни.
Тези ограничавания произтичат от извънредно тясната специализация на актуалните системи за изкуствен интелект. Те са подготвени да извършват избрани задания, само че изпадат в ступор, когато се пробват да обобщават. Затова основателите на повсеместен ИИ са изправени пред задачата да научат машината да обобщава знанията.
Друг нужен аспект на универсалния ИИ, съгласно Мичъл, е способността за свободно взаимоотношение със заобикалящия го свят. Живите организми не разполагат с лукса да обработват големи количества данни – те се учат от грешките си и би трябвало да развият способността си да извеждат причинно-следствени връзки от своя стеснен опит. Разбирането на законите на причинно-следствената връзка не идва вследствие на пасивно наблюдаване. Хипотезите би трябвало да бъдат тествани посредством процедура. Съзнанието на живите същества е премията за рисковия труд.
Универсалният изкуствен интелект няма по какъв начин да възникне от пасивната обработка на данни. Той ще би трябвало да излезе в света и да научи от личен опит какви реакции провокират другите дейности. Това значи, че една сходна система би трябвало да има някакъв тип тяло и свободна воля.
