Защо преживяваме отхвърлянето и загубата като силна сърдечна болка?
Когато R.E.M. изпяха Everybody Hurts, те нямаха поради болки в гърба или изкълчени глезени. Те възпяха непоносимите болки, които могат да ни причинят нашите усеща и страсти. Ужас от загубата на скъп другар или тежестта в гърдите след разлъка с обичан човек. И по този начин, за какво претърпяваме отхвърлянето и загубата безусловно като мощна сърдечна болежка?
Краткият отговор е: „ Помага ни да оцелеем ".
Болката е сигнал за заплаха, споделя Джеф Макдоналд, професор по логика на психиката в университета в Торонто. Когато поставите ръката си върху гореща печка, да вземем за пример, мрежа от неврони в мозъка ви се задейства, с цел да изпрати известие: „ Нещо не е доста наред ". „ Ако ударите пръста си, за един къс момент целият свят е съсредоточен в пръста ви “, споделя Макдоналд пред Live Science. „ Болката в действителност е добра в това да отвлече вниманието и да ви концентрира върху силите ви да спрете неприятното. “
От еволюционна позиция отхвърлянето е в действителност неприятно нещо. За човешките предшественици оцеляването е изисквало тясна обществена мрежа, разсъждава Макдоналд. „ Като си сътрудничите, можете да събирате по-лесно храна; можете по-ефективно да се предпазите от хищници ", разяснява той. „ И явно, в случай че не сте свързани с други хора, мъчно ще намерите някого, с който да се възпроизвеждате ". Предците ни, които са се постарали да избегнат отхвърлянето, са били с по-добри шансове за оцеляване - а какво по-добро възпиращо средство има от физическата болежка?
Проучванията демонстрират, че когато прекосяваме през отменяне, мозъкът ни се държи сходно на метода, по който се усеща, когато изпитваме физическа болежка. През 2011 година психолозите употребяват уред за функционално ядрено-магнитен резонанс (fMRI), с цел да сканират мозъка на 40 съкрушени участници, всички неотдавна минали през нежелана разлъка. Вътре в скенера участниците се взирали в фотоси на колегата, който ги е зарязал и от самото начало предъвквали нещастието си. След това те се фокусирали върху фотоси на близки другари и си представяли някакъв минал благополучен спомен с тези хора.
Психолозите сканирали мозъка на участниците, до момента в който изпитвали мъчителни и приятни физически чувства: парещ (но не горящ) предмет, последван от прелестно топъл предмет, подложен върху ръцете им. Резултатите, оповестени в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), сочат, че погледът на бившия сътрудник от фотографията, както и чувството за горещия обект в ръцете задействат едни и същи мозъчни зони, свързани с болежка. Но фотографията на другар и приятната топлота - не. Още 524 неврологични изследвания за прекарвания, вариращи от болежка до спомен за болежка, поддържат резултатите на психолозите.
Много психолози считат, че прекарването на прочувствена болежка се „ връща " върху към този момент съществуващата система за физическа болежка в мозъка на ранните ни предшественици, разяснява Итън Крос, професор по логика на психиката в Университета в Мичиган и водещ създател на проучването от 2011 г. Болката, която изпитвате след счепкване с непосредствен другар, е напълно действителна, продължава Крос пред Live Science, само че не е тъкмо същата като физическата болежка. „ Всеки, който в миналото е бил отхвърлян по един мотив и е бил ударен с пестник в носа при различен, може да ви каже, че тези прекарвания, несъмнено, са разнообразни “. Частите на мозъка, задействани от тези две разнообразни прекарвания, се припокриват, само че не са идентични.
Но за какво изпитваме болката от отменяне в гърдите и корема, а не, да речем, в коляното? Някои психолози допускат, че това прекарване е обвързвано с активиране на блуждаещия нерв, който се точи от мозъка през врата до гърдите и корема. Но няма доста безапелационни доказателства за това пояснение, сподели Крос.
Освен това има и синдром на „ разрушеното сърце “ - положение, при което сърцето краткотрайно отслабва, което кара лявата камера да се издува и да изпомпва погрешно. Състоянието, известно още като синдром на Такацубо (TTS), е обвързвано с нараснала интензивност в мозъка, породена от стресови събития, като гибелта на непосредствен човек. Но тази дисфункция е рядко срещана.
Общите сърдечни болки могат да навредят, само че идващия път, когато ви се наложи да се справите с болката от загуба или отменяне, можете да се успокоите с обстоятелството, че способността да усещаме този тип страдалчество евентуално се е развила, с цел да ни помогне да оцелеем.
Източник
Краткият отговор е: „ Помага ни да оцелеем ".
Болката е сигнал за заплаха, споделя Джеф Макдоналд, професор по логика на психиката в университета в Торонто. Когато поставите ръката си върху гореща печка, да вземем за пример, мрежа от неврони в мозъка ви се задейства, с цел да изпрати известие: „ Нещо не е доста наред ". „ Ако ударите пръста си, за един къс момент целият свят е съсредоточен в пръста ви “, споделя Макдоналд пред Live Science. „ Болката в действителност е добра в това да отвлече вниманието и да ви концентрира върху силите ви да спрете неприятното. “
От еволюционна позиция отхвърлянето е в действителност неприятно нещо. За човешките предшественици оцеляването е изисквало тясна обществена мрежа, разсъждава Макдоналд. „ Като си сътрудничите, можете да събирате по-лесно храна; можете по-ефективно да се предпазите от хищници ", разяснява той. „ И явно, в случай че не сте свързани с други хора, мъчно ще намерите някого, с който да се възпроизвеждате ". Предците ни, които са се постарали да избегнат отхвърлянето, са били с по-добри шансове за оцеляване - а какво по-добро възпиращо средство има от физическата болежка?
Проучванията демонстрират, че когато прекосяваме през отменяне, мозъкът ни се държи сходно на метода, по който се усеща, когато изпитваме физическа болежка. През 2011 година психолозите употребяват уред за функционално ядрено-магнитен резонанс (fMRI), с цел да сканират мозъка на 40 съкрушени участници, всички неотдавна минали през нежелана разлъка. Вътре в скенера участниците се взирали в фотоси на колегата, който ги е зарязал и от самото начало предъвквали нещастието си. След това те се фокусирали върху фотоси на близки другари и си представяли някакъв минал благополучен спомен с тези хора.
Психолозите сканирали мозъка на участниците, до момента в който изпитвали мъчителни и приятни физически чувства: парещ (но не горящ) предмет, последван от прелестно топъл предмет, подложен върху ръцете им. Резултатите, оповестени в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), сочат, че погледът на бившия сътрудник от фотографията, както и чувството за горещия обект в ръцете задействат едни и същи мозъчни зони, свързани с болежка. Но фотографията на другар и приятната топлота - не. Още 524 неврологични изследвания за прекарвания, вариращи от болежка до спомен за болежка, поддържат резултатите на психолозите.
Много психолози считат, че прекарването на прочувствена болежка се „ връща " върху към този момент съществуващата система за физическа болежка в мозъка на ранните ни предшественици, разяснява Итън Крос, професор по логика на психиката в Университета в Мичиган и водещ създател на проучването от 2011 г. Болката, която изпитвате след счепкване с непосредствен другар, е напълно действителна, продължава Крос пред Live Science, само че не е тъкмо същата като физическата болежка. „ Всеки, който в миналото е бил отхвърлян по един мотив и е бил ударен с пестник в носа при различен, може да ви каже, че тези прекарвания, несъмнено, са разнообразни “. Частите на мозъка, задействани от тези две разнообразни прекарвания, се припокриват, само че не са идентични.
Но за какво изпитваме болката от отменяне в гърдите и корема, а не, да речем, в коляното? Някои психолози допускат, че това прекарване е обвързвано с активиране на блуждаещия нерв, който се точи от мозъка през врата до гърдите и корема. Но няма доста безапелационни доказателства за това пояснение, сподели Крос.
Освен това има и синдром на „ разрушеното сърце “ - положение, при което сърцето краткотрайно отслабва, което кара лявата камера да се издува и да изпомпва погрешно. Състоянието, известно още като синдром на Такацубо (TTS), е обвързвано с нараснала интензивност в мозъка, породена от стресови събития, като гибелта на непосредствен човек. Но тази дисфункция е рядко срещана.
Общите сърдечни болки могат да навредят, само че идващия път, когато ви се наложи да се справите с болката от загуба или отменяне, можете да се успокоите с обстоятелството, че способността да усещаме този тип страдалчество евентуално се е развила, с цел да ни помогне да оцелеем.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ