Когато приятелка често се оплаква от съпруга си, първата ни

Когато другарка постоянно се оплаква от брачна половинка си, първата ни реакция е да се запитаме за какво въобще живее с него, щом е толкоз неприятен. Но би трябвало ли да изричаме тези думи на глас? Една читателка взема решение да ревизира това от личен опит, а нейната история е коментирана от психолог. Ето и нейната история, която тя (ще я назовем с името Калина, запазвайки нейната анонимност) споделя пред читателите на уеб страницата Psychologies.

В момента пребивавам сама, без мъж. Имам близка другарка, която от дълго време се оплаква от брачна половинка си. По думите ѝ той е недодялан, не оказва помощ, ѝ е. След като я изслушах за следващ път, ѝ споделих: „ Наистина е по-добре да си сама, в сравнение с с подобен брачен партньор “. Тя доста се обиди и спря да поддържа връзка с мен.

Разбирам, че се изказах внезапно, само че го споделих от сърце. Не мога да реша дали би трябвало да се извиня, откакто просто споделих искрено това, което мисля, или приятелката ми просто би трябвало да одобри моята почтеност.

Мнението на психолога Елена Гусева

Моят ментор, Михаил Ефимович Литвак, споделяше: „ Кажи ми от какво се обиждаш и аз ще ти кажа кой си “ . Ако се наскърбяваме от нещо, значи то съществува в нас. демонстрира нашите слаби места и нестабилна самокритика. На мястото на приятелката бих ти благодарила, че си ми помогнала да осъзная казуса, с който си коства да се оправя. Ако реагираме умерено, без засегнатост, на неприятни изявления и рецензия по наш адрес, тогава можем да приказваме за психическа зрялост и постоянна самокритика.

Калина изпитва възприятие за виновност, тъй като е изразила непосредствено мнението си: „ Не мога да реша дали би трябвало да се извиня “. Да се извиниш единствено с цел да изгладиш виновността, като в същото време продължаваш да смяташ, че си споделил истината? Ако е по този начин, в този случай Калина става комфортна, нагаждайки се към приятелката си и пробвайки се да ѝ се хареса, като в същото време предава себе си.

Думите ѝ са изречени прочувствено: „ Говорих от сърце “. Явно дълго е търпяла недоволствата на приятелката си, само че в един миг не е издържала и е избухнала. Това постоянно се случва, когато хората играят между тях психическата игра „ трагичен триъгълник на Карпман “. В него има три функции, които се сменят: жертва, избавител, преследвач.

Приятелката на Калина в началото е играла ролята на жертва. Тя непрекъснато се е оплаквала от брачна половинка си, който ѝ е изневерявал, не е помагал и се е държал жестоко. Несъзнателно приятелката е Калина, с цел да я накара да поеме ролята на избавител, т.е. да помогне, да даде съвет, да подскаже по какъв начин да живее. По всичко проличава, че на Калина ѝ е писнало от хленченето и в един миг не е издържала, изливайки насъбрания негативизъм върху приятелката си.

Калина се трансформира от избавител в преследвач, изказвайки цялата истина на приятелката си. Последната, получавайки почтена противоположна връзка, се наскърбява. Настъпва развръзката на психическата игра. Калина става. Мога да предположа, че няма да се задържи дълго в тази роля, защото възприятието за виновност не ѝ дава покой. Затова Калина още веднъж опитва нормалната за нея роля на избавител, желае ѝ се да се извини, да изглади виновността си, спасявайки приятелката си от обидата.

За да излезете или да не попаднете в психическата игра „ трагичен триъгълник на Карпман “, ще дам няколко къси рекомендации. Жертвата би трябвало да се откаже от манипулирането на хората и да се научи да моли непосредствено за помощ. Спасителят би трябвало да спре да се хвърля да оказва помощ на другите. Помагайте единствено когато непосредствено ви помолят за това.

Разпознавайте операциите и не се въвличайте в тях посредством възприятие за виновност.

Именно виновността тласка спасителя да оказва помощ на другите. Отървете се от нея, с цел да разпознаете същинските си стремежи – в действителност ли желаете да помогнете на приятелката си, или го вършиме, тъй като ви движи възприятие за виновност. Учете се да отказвате, да казвате „ не “, в случай че нямате време, запаси или предпочитание да помогнете. Преследвачът би трябвало да се откаже от контрола над хората и от желанието за власт над тях, защото неумишлено желае да ръководи другите.

В умозаключение ще изтъквам: „ Истината би трябвало да се сервира като топло палто, а не да се хвърля в лицето като мокра забрадка “ . Ако желаете да кажете истината, пробвайте се да го извършите меко. Помнете! Когато търпите, вътре във вас се натрупват отрицателни страсти, които ще избухнат в най-неподходящия миг. Тогава за никаква мекост не може да става дума.

Снимки: Freepik