Докога ще гонят пълния член от езика ни?
Когато през последните години в обществото ни се чуят гласове за смяна на правописа, всички чакат, че промените безусловно ще бъдат свързани на първо място с анулацията на правилото за използването на цялостния и непълния член при имената от мъжки жанр. Тази концепция е подбудена от наложилото се мнение, че правилото е мъчно за асимилиране, тъй като кара пишещия да се замисли, а общата наклонност сякаш е да се написа, без да се мисли върху граматиката на изречението, което построяваме. Така считат журналистите, по този начин мислят и учителите, които постоянно се оплакват, че учениците им не могат да научат правилото, и което е още по-важно - че не умеят да го ползват. Заради това през годините даже са се чували гласове, когато се правят оценка писмените работи при всякакви изпити, да не се обръща внимание на използването на правилото, а всеки да си написа както си желае. Макар че това не е допустимо, когато приказваме за грамотно написан текст. Напоследък
някои от езиковедите също се причислиха към общия хор
да се анулира действието на правилото, като предлагат хората да пишат по този начин, както приказват, т.е. без да се преценяват с това комплицирано предписание. Защото фактически има разлика сред действието на правилото в всеобщата писмена и джука тирада през днешния ден. При писмената тирада нормално по необясними аргументи във всевъзможни случаи се дава желание на непълния член. Тръгнете по улиците и ще видите, че е съвсем невероятно да се прочете вярно написан надпис от рода на „ Магазинът търси продавачки ” или „ Обектът е в проверка ”, тъй като в такива случаи постоянно се появяват неправилните „ магазина ” или „ обекта ”. В същото време при устната тирада, където самото предписание дава по-голяма независимост при използване, все по-ясно се вижда наклонността при обществени изяви говорещите да дават желание на формите с цялостен член без значение от ролята на съответните думи в изречението.
Смущенията от използването на правилото
за цялостния и непълния член идват оттова, че то е въведено преди повече от 170 години изцяло изкуствено в езика ни, с цел да закрепи някаква мнима визия за битие на падежи при съществителните. Затова в този момент, когато падежните останки даже и при местоименията са на път изцяло да ни изоставен, е естествено хората да решат, че би трябвало да се отстрани и въпросното предписание. Впрочем сходни хрумвания са изказвани нееднократно през целия 20. век. Дори когато през 1945 година се приема Наредбата закон за така наречения отечественофронтовски правопис, която е предвиждала отпадането на правилото, учен Александър Теодоров-Балан, отстоявал го в продължение на повече от петдесет години, до последния миг е обикалял от човек на човек министрите да го брани и с тъга е съумял да го задържи. Посочвам този факт, тъй като в случай че в обществото ни в действителност узрее мисълта за отстраняването на правилото, смяната не може да бъде направена по решение на обособени хора, а би трябвало да се извърши от Народното събрание, откакто приемането му е станало със закон.
Лично аз обаче съм от покровителите на концепцията, че правилото за използването на цялостния и непълния член би трябвало да продължава да съществува. За мене неговото използване приказва за степента на просветеност на индивида, на неговата езикова дисциплинираност. И даже за метода му на мислене. Евентуалната анулация може да подведе да се мисли и за други промени в националния ни литературен език, а по този начин да го лиши и от най-характерната му линия - нормите и разпоредбите, съгласно които съществува.
Изкушавам се да подскажа единствено един огромен проблем,
който естествено би се появил при допустима анулация. Доскоро се смяташе, че логиката и словоредът на изречението доста улеснявали разбирането на смисъла му, без значение от това дали обещано съществително име е вярно членувано. Днес ситуацията е по-различно, тъй като изборът на противоположния словоред, който се наложи като съвременен прийом на първо място при заглавията на вестниците през последните двайсетина години, много обърква нещата. За да не бъда необоснован, ще посоча някои заглавия, определени от известни вестници.
