Когато през нощта неудържима сила те изтласка от леглото и

Когато през нощта неудържима мощ те изтласка от леглото и безусловно със затворени очи те води до, какво взимаш? Не, не бутилка айран или някакъв нискокалоричен плодов десерт, а взимаш или парче наденица или шоколад, проучва.
Но не се укорявайте заран, когато осъзнаете целия смут от нощното нахлуване в кухнята. Фактът, че сте били привлечени от мастно-сладко-висококалоричното, не е по ваша виновност, а в присъщата ви система за усъвършенстване на търсенето на. Това е цялата ви пространствена памет, която в хода на еволюцията се е научила да намира най-краткия път до най-калоричните (и нездравословни от днешна гледна точка) храни.
Какво може да избави паметта на старини?
Редовната физическа интензивност е най-хубавата профилактика на проблемите с паметта в зрелост, сочи проучване, извършено от универс...
В дивата природа тъкмо това вършат всички животни, тъй като тяхната задача е да получат оптимално калории с минимални разноски на сила. Но в края на краищата ние имаме добра визия какво е потребно и кое нездравословно, не е нужно да мислим за ежедневното оцеляване, тъй че и ние ли сме водени от скотски инстинкт?
Ново изследване на група учени от университета Вагенинген в Нидерландия (докладът им е оповестен в ) демонстрира, че имаме когнитивна система за усъвършенстване на търсенето на храна с най-нисък енергоразход.
По време на опитите участниците трябвало да се придвижват из лабиринта, миришейки и вкусвайки 16 разнообразни храни, сладки и солени, ниско и висококалорични.
След това са били помолени да възпроизведат маршрута, след което се оказва, че всички те, приблизително в 30% по-добре запомнят пътя към нездравословната храна.
Още една причина за утежняването на паметта
Наднорменото тегло може да повлияе отрицателно на положението на човешката памет, считат психолози от Кеймбриджкия университет. В хода на...
Освен това, когато би трябвало да се ориентират единствено по миризма, участниците изненадващо тъкмо намират най-калоричните храни.
Учените изясняват това с обстоятелството, че миризмата и са тясно свързани в мозъка ни и тази връзка е наследена от животните, макар че, несъмнено, човешкото подушване е доста по-слабо от това на животните, които настойчиво би трябвало да си набират храна.
Възможно е човешката памет да се е формирала и под въздействието на непрекъснатата потребност от търсене на храна. А способността да се запомнят добре местата за намиране на висококалорични храни обезпечава големи изгоди за оцеляването. Само това, което е било избавление за нашите далечни предшественици – ловци и събирачи, се е трансформирало в същинско проклинание за нас./ БГНЕС