Как смартфоните убиват културата на баровете
Когато през 2020 година завърши първата вълна от правила за блокиране, едно от най-вълнуващите неща за хората беше да тръгнат още веднъж по питейни заведения – неспокойствие, което може да наподобява банално или даже лигаво за доста хора, само че за други е нещо в действителност значимо.
Баровете дават опция за размисли и умерено пиянство на напитки (разбира се, зависи от бара). Те са идеално място човек да изпие една бира (а за какво не и нещо по-твърдо) след края на работния ден или работната седмица. Баровете дават опция също по този начин да влезете в един град без да сте стъпвали там и единствено след два часа да сте наясно с динамичността му.
Ако се върнем към началото, доста хора се завърнаха с неспокойствие в обичаните си питейни заведения, само че там ги посрещна нещо друго - пълзящото разпространяване на самотния човек в ъгъла.
Самотният човек в ъгъла
Може би от основаването на първия бар в историята постоянно е имало най-малко един отшелник в някой ъгъл. Той поръчва бира след бира и едвам подвига взор, до момента в който прекарва в бара един, два, пет часа.
Сега обаче, написа в собствен разбор Fast Company, „ самотният в ъгъла “ се трансформира в пандемия и все по-често в питейните заведения човек може да види злокобна панорама - редица барови столове, цялостни с хора, които си пият бирата, прегърбени над телефоните си, без да откъсват взор от екраните им. Т.е. „ самотният в ъгъла “ към този момент е норма.
Смартфоните вършат питейните заведения по-лоши места, в сравнение с бяха едно време. В един съвършен сюжет това не би било по този начин. В един съвършен сюжет дисциплинираният консуматор на смарт телефони би бил примерен консуматор - дребният джобен компютър щеше да излиза единствено с цел да отговори на известие, да потърси любопитна информация, с цел да позволи спор, или да направи фотография. Но в действителния живот това, което се случва, е в по-голямата си част напълно друго.
Смартфонът унищожава най-прекрасното в питейните заведения. Тихите моменти на размисъл, мълчанието и паузите, които се трансформират във опция за диалог със съседа, методът, по който целият бар може да стане сцена на шегите сред барман и клиент - всичко това е жертва на смарт телефона.
Скролването е явна отбрана против неудобството човек да седи безмълвен и самичък на място, основано за обществени контакти – наподобява, че прави нещо, а и той самият усеща, че прави нещо. Но осигурявайки елементарен излаз от тези неуместни моменти, скролването отстранява и опциите, които разрешават на неудобството да разцъфне в другарство.
Но като се изключи че убиват най-хубавото от питейните заведения, смарт телефоните усилват и най-лошите им страни. Безсмисленото скролване е самоуспокояващ механизъм, който форсира и отвлича вниманието на човек и му оказва помощ да минава времето, както се споделя, по същия метод, както го прави алкохолът.
А в последна сметка никому не е нужно времето да минава, умеенето е в това да се научим да оценяваме всеки момент. Все отново веднъж се живее.
Баровете дават опция за размисли и умерено пиянство на напитки (разбира се, зависи от бара). Те са идеално място човек да изпие една бира (а за какво не и нещо по-твърдо) след края на работния ден или работната седмица. Баровете дават опция също по този начин да влезете в един град без да сте стъпвали там и единствено след два часа да сте наясно с динамичността му.
Ако се върнем към началото, доста хора се завърнаха с неспокойствие в обичаните си питейни заведения, само че там ги посрещна нещо друго - пълзящото разпространяване на самотния човек в ъгъла.
Самотният човек в ъгъла
Може би от основаването на първия бар в историята постоянно е имало най-малко един отшелник в някой ъгъл. Той поръчва бира след бира и едвам подвига взор, до момента в който прекарва в бара един, два, пет часа.
Сега обаче, написа в собствен разбор Fast Company, „ самотният в ъгъла “ се трансформира в пандемия и все по-често в питейните заведения човек може да види злокобна панорама - редица барови столове, цялостни с хора, които си пият бирата, прегърбени над телефоните си, без да откъсват взор от екраните им. Т.е. „ самотният в ъгъла “ към този момент е норма.
Смартфоните вършат питейните заведения по-лоши места, в сравнение с бяха едно време. В един съвършен сюжет това не би било по този начин. В един съвършен сюжет дисциплинираният консуматор на смарт телефони би бил примерен консуматор - дребният джобен компютър щеше да излиза единствено с цел да отговори на известие, да потърси любопитна информация, с цел да позволи спор, или да направи фотография. Но в действителния живот това, което се случва, е в по-голямата си част напълно друго.
Смартфонът унищожава най-прекрасното в питейните заведения. Тихите моменти на размисъл, мълчанието и паузите, които се трансформират във опция за диалог със съседа, методът, по който целият бар може да стане сцена на шегите сред барман и клиент - всичко това е жертва на смарт телефона.
Скролването е явна отбрана против неудобството човек да седи безмълвен и самичък на място, основано за обществени контакти – наподобява, че прави нещо, а и той самият усеща, че прави нещо. Но осигурявайки елементарен излаз от тези неуместни моменти, скролването отстранява и опциите, които разрешават на неудобството да разцъфне в другарство.
Но като се изключи че убиват най-хубавото от питейните заведения, смарт телефоните усилват и най-лошите им страни. Безсмисленото скролване е самоуспокояващ механизъм, който форсира и отвлича вниманието на човек и му оказва помощ да минава времето, както се споделя, по същия метод, както го прави алкохолът.
А в последна сметка никому не е нужно времето да минава, умеенето е в това да се научим да оценяваме всеки момент. Все отново веднъж се живее.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ