Проучване: Огромното бяло сърце на Плутон има изненадващ произход
Когато през 2015 година галактическият уред на НАСА " Нови хоризонти " прелетя край Плутон, той върна фотоси със сладка изненада: сърцевидна форма върху повърхността на планетата джудже.
Сега откривателите считат, че са разкрили произхода на тази галактическа валентинка. Сърцето се е образувало при муден, лъкатушещ конфликт с ледена канара, по-широка от дължината на Канзас.
Изследователите са определили този сюжет, като са употребявали компютърни модели за преструване на ударите върху повърхността на Плутон и получените формирания. Сърцевината на Плутон, научно известна като Томбо Регио, получава светлата си багра от азотен лед. Ударите сред ледени тела в далечните елементи на Слънчевата система не са като тези по-близо до Слънцето, споделя съавторът на проучването Ерик Асфауг, професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета в Аризона.
" Свикнали сме да мислим за планетарните конфликти като за необикновено интензивни събития, при които можете да пренебрегнете детайлностите, като се изключи неща като сила, подтик и компактност. Но в далечната Слънчева система скоростите са доста по-бавни, а твърдият лед е мощен, тъй че би трябвало да сте доста по-прецизни в изчисленията си. Ето къде стартира заниманието " , казва Асфауг в изказване.
Под управлението на Мартин Юци, старши откривател в Университета в Берн, Швейцария, екипът употребява симулационен способ, наименуван хидродинамика на изгладените частици, с цел да тества разнообразни ъгли на конфликт и размери на импакторите, с цел да научи коя динамичност би довела до образуването на Спутник Планиция - западната част на сърцето на Плутон. Тази област с повърхност към 800 квадратни благи (2 000 квадратни километра) се намира на към 4 км по-ниско от покрайнините си.
Екипът открива, че образуванието евентуално е зародило вследствие на напряко ситуиран конфликт, което е довело до издължената му форма. Това евентуално се е случило при започване на историята на Плутон.
Ледената канара, която се е блъснала в Плутон, евентуално е била с диаметър към 730 км, настояват създателите на проучването. Поради леденото ядро на Плутон ударът не е разтопил и втечнил елементи от планетата, както би могло да се случи при конфликт в по-топъл климат, което е разрешило на удрящото се тяло да потъне в ядрото на планетата.
Вместо това удрящото тяло евентуално се е сплескало на повърхността на Плутон. Дори и в този момент той може да се намира тъкмо под гладкия азотен лед, който покрива Спутник Планиция.
" Някъде под Спутник се намира остатъчното ядро на друго солидно тяло, което Плутон по този начин и не е усвоил изцяло " , сподели Асфауг.
Симулациите демонстрират още, че Плутон не има подповърхностен океан под ледените си външни пластове, оповестяват откривателите. Тъй като сърцето на Плутон има по-малка маса от останалата част от повърхността на планетата джудже, то би трябвало последователно да мигрира към полюса, до момента в който Плутон се е въртял в продължение на хилядолетия. Но образуванието се намира покрай екватора на планетата - необичайно състояние, за което откривателите по-рано допускаха, че може да се дължи на динамичността на голямо тяло от подповърхностна течна вода.
Новите проучвания демонстрират, че не е належащо да има течен океан, с цел да се изясни разположението на сърцето на Плутон, споделя Юци в изказването си.
" В нашите симулации цялата първична тога на Плутон е изкопана от удара и защото материалът от ядрото на импактора се разпръсква върху ядрото на Плутон, той основава местен остатък на маса, който може да изясни миграцията към екватора без подповърхностен океан или най-вече доста тъничък подобен " , сподели Джуци.
(Във видеото може да научите повече за: НАСА сподели фотография на „ Сърцето ” на Плутон)
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Сега откривателите считат, че са разкрили произхода на тази галактическа валентинка. Сърцето се е образувало при муден, лъкатушещ конфликт с ледена канара, по-широка от дължината на Канзас.
Изследователите са определили този сюжет, като са употребявали компютърни модели за преструване на ударите върху повърхността на Плутон и получените формирания. Сърцевината на Плутон, научно известна като Томбо Регио, получава светлата си багра от азотен лед. Ударите сред ледени тела в далечните елементи на Слънчевата система не са като тези по-близо до Слънцето, споделя съавторът на проучването Ерик Асфауг, професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета в Аризона.
" Свикнали сме да мислим за планетарните конфликти като за необикновено интензивни събития, при които можете да пренебрегнете детайлностите, като се изключи неща като сила, подтик и компактност. Но в далечната Слънчева система скоростите са доста по-бавни, а твърдият лед е мощен, тъй че би трябвало да сте доста по-прецизни в изчисленията си. Ето къде стартира заниманието " , казва Асфауг в изказване.
Под управлението на Мартин Юци, старши откривател в Университета в Берн, Швейцария, екипът употребява симулационен способ, наименуван хидродинамика на изгладените частици, с цел да тества разнообразни ъгли на конфликт и размери на импакторите, с цел да научи коя динамичност би довела до образуването на Спутник Планиция - западната част на сърцето на Плутон. Тази област с повърхност към 800 квадратни благи (2 000 квадратни километра) се намира на към 4 км по-ниско от покрайнините си.
Екипът открива, че образуванието евентуално е зародило вследствие на напряко ситуиран конфликт, което е довело до издължената му форма. Това евентуално се е случило при започване на историята на Плутон.
Ледената канара, която се е блъснала в Плутон, евентуално е била с диаметър към 730 км, настояват създателите на проучването. Поради леденото ядро на Плутон ударът не е разтопил и втечнил елементи от планетата, както би могло да се случи при конфликт в по-топъл климат, което е разрешило на удрящото се тяло да потъне в ядрото на планетата.
Вместо това удрящото тяло евентуално се е сплескало на повърхността на Плутон. Дори и в този момент той може да се намира тъкмо под гладкия азотен лед, който покрива Спутник Планиция.
" Някъде под Спутник се намира остатъчното ядро на друго солидно тяло, което Плутон по този начин и не е усвоил изцяло " , сподели Асфауг.
Симулациите демонстрират още, че Плутон не има подповърхностен океан под ледените си външни пластове, оповестяват откривателите. Тъй като сърцето на Плутон има по-малка маса от останалата част от повърхността на планетата джудже, то би трябвало последователно да мигрира към полюса, до момента в който Плутон се е въртял в продължение на хилядолетия. Но образуванието се намира покрай екватора на планетата - необичайно състояние, за което откривателите по-рано допускаха, че може да се дължи на динамичността на голямо тяло от подповърхностна течна вода.
Новите проучвания демонстрират, че не е належащо да има течен океан, с цел да се изясни разположението на сърцето на Плутон, споделя Юци в изказването си.
" В нашите симулации цялата първична тога на Плутон е изкопана от удара и защото материалът от ядрото на импактора се разпръсква върху ядрото на Плутон, той основава местен остатък на маса, който може да изясни миграцията към екватора без подповърхностен океан или най-вече доста тъничък подобен " , сподели Джуци.
(Във видеото може да научите повече за: НАСА сподели фотография на „ Сърцето ” на Плутон)
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ