Foreign Policy: Европеизацията бързо показа, че тя е обратима
Когато през 2005-2006 година бях магистър в Централноевропейския университет в Будапеща, си припомням едно удивително разбиране, наречено европеизация. Година по-рано Европейският съюз се разшири с 10 нови членове, най-вече от Централна и Източна Европа. Това беше огромен гърмеж, който разшири Европейски Съюз, и по това време всички бяха доста оптимистично настроени за блока и неговия възходящ капацитет в Европа и отвън нея, написа Хамза Карчич.
В основата си европеизацията значи, че процесът на европейска интеграция ще промени обществената система и политиките на страните, които желаят да се причислят към клуба, и ще докара до по-отворени, демократични и демократични общества. Основната концепция беше претендентите за участие в Европейски Съюз да се опитат да одобряват стандартите и полезностите на Европейски Съюз, като персонална независимост, представителна народна власт, тъждество, господство на закона, ценене на правата на индивида и недопускане на каквато и да е дискриминация.
Смяташе се също по този начин, че политиките на кандидатките за участие и на новите държави-членки ще бъдат доста по-морални и цивилизовани, ще се основават на съдействие и ще бъдат по-малко националистически. Появиха се даже хрумвания за по-широка европеизация - стандартите и нормите на Европейски Съюз да се разпространят и отвън страните, искащи да се причислят.
Европеизацията не беше просто концепция. Тя се трансформира в мантра. През 2013 година към Европейски Съюз се причисли Хърватия и добре си припомням по какъв начин политици, специалисти и учени от моята родна Босна и Херцеговина възхваляваха европеизацията и говореха на всеослушание по какъв начин напредъкът в прилежащата страна ще бъде от изгода и за нашата страна. По това време малко на брой се замисляха за действителното влияние на европеизацията и за това дали процесът е необратим.
Всъщност европеизацията бързо сподели, че тя е обратима. Когато миграционната рецесия удари Европа през 2015 година, старите предубеждения се появиха още веднъж. Четирите централноевропейски страни от Вишеградската група (Чешката република, Словакия, Полша и Унгария) се насочиха към политика на назадничавост. Антиимигрантските настроения станаха необятно публикувани в страните, които бяха единствените директни направления за имигрантите, търсещи ярко бъдеще в Западна Европа.
Миграционната рецесия вдъхна кураж и убеденост на националистическите сили. Прояви се ксенофобията и то по метод, който изненада мнозина. Политиците от страните от Вишеградската четворка, където мюсюлманското население е малкочислено, започнаха да вършат от ден на ден ислямофобски изявления. А когато мигрантите започнаха да минават през тях, някои започнаха да настояват, че тези страни са главните бранители на културната еднаквост на Европа. Вътрешните им политики станаха по-консервативни.
Случилото се в Централна Европа е типичен образец за това, за което написа американският публицист Фарид Закария през 1997 година Той вкарва термина " антилиберални демокрации ", с цел да опише възходящата наклонност в интернационалната политика. Унгарският министър-председател Виктор Орбан бързо се трансформира в въплъщение на антилибералната народна власт, символизирайки всички пороци и дефекти, които европеизацията трябваше да в профил. Само 10 години след присъединението на Унгария към Европейски Съюз Орбан се утвърди като главен съперник на необятно рекламирания развой на европеизация.
Ръководената от Унгария Вишеградска група сподели, че политическата просвета не е станала по-либерална и по-малко националистическа, както обещаваше европеизацията. След присъединението им към Европейски Съюз новите държави-членки към този момент не изпитваха потребност да реформират и трансформират политическата си просвета. Брюксел оказа въздействие върху претендентите, само че едва върху тези, които към този момент са се включили. Например, когато Унгария се стремеше към участие в Европейски Съюз, тя реализира забележителен прогрес в промените и през 2005 година попадна в категорията " свободна страна ". Но 16 години по-късно тя още веднъж е " отчасти свободна ", както оповестява " Freedom House " в отчета си за 2021 година
Присъединилите се страни от Централна Европа също отхвърлиха да се съобразят с решенията на Европейски Съюз. Чехия, Полша и Унгария нарушиха правото на Европейски Съюз, когато в разгара на миграционната рецесия взеха решение да не одобряват бежанци по квоти.
Не единствено Централна Европа се отдалечава от европеизацията. Да вземем за образец хърватския президент Зоран Миланович. Хърватия стана член на Европейски Съюз през 2013 година, което беше огромно външнополитическо достижение. Мнозина имаха вяра, че това ще бъде мощен тласък и за други страни от някогашна Югославия. Други в района се надяваха, че откакто Хърватия се причисли, тя ще се преобрази и ще се трансформира в модел за европеизация за останалите. Може би най-голяма вяра имаше в Босна и Херцеговина.
Но съвсем десетилетие след присъединението си към Европейски Съюз хърватският водач претендира за най-скандален водач на Балканите. Той съвсем всекидневно предизвика спорове и напрежение в района. Нарича Босна " огромен проблем ", омаловажава геноцида в Сребреница и прави расистки изявления, като да вземем за пример, че с цел да стане цивилизована страна, Босна се нуждае първо от сапун, а по-късно от парфюм.
От месеци насам Миланович интензивно се намесва във вътрешната политика на Босна. Всъщност той оказва напън върху босненските политици да трансформират изборния закон. Повечето анализатори обаче считат, че моделът на промени, насърчаван от Загреб и подкрепян от непримиримия водач на босненските хървати Драган Чович, единствено ще изостри етническото разделяне в така и така разединената страна. Всъщност директната хърватска интервенция в босненската политика през днешния ден е доста по-видима, в сравнение с преди присъединението на страната към Европейски Съюз. С други думи, участието на Хърватия в Европейски Съюз не ѝ е помогнало да развие по-конструктивни връзки със прилежащата страна.
Сърбия е различен образец за страна, в която очакванията за европеизация не се оправдаха. През последното десетилетие тя направи съществени стъпки към интеграция в Европейски Съюз. Сърбия получи статут на страна-кандидатка през 2012 година, а през 2014 година стартира договаряния. Но въпреки да реализира прогрес към участие, тя също по този начин изпадна в авторитаризъм.
Сръбският президент Александър Вучич съвсем изцяло укрепи властта си и през 2021 година " Freedom House " назова Сърбия " отчасти свободна " страна. Вучич съумя да централизира властта както в партията си, по този начин и в страната, като през последното десетилетие тази концентрация доближи степен, каквато страната не е познавала от времето на диктатора Слободан Милошевич. Вучич откри непоколебим надзор върху държавното управление, сигурността и медиите. Под негово ръководство стартира необятно публикуваното отказване на геноцида и възхваляването на наказани военнопрестъпници. Близките връзки на Вучич с Русия и Китай също пораждат подозрения по отношение на прозападните му желания.
Преди десетилетие и половина европеизацията беше светла вяра за някогашния комунистически блок, само че се оказа безсъдържателен набор от пропагандистки стандарти. Новите членове на Европейски Съюз освен забавиха процеса на европеизация и се отхвърлиха от него, само че и доста от тях се върнаха към антилибералните си навици.
Възникващите в Централна Европа и на Балканите трендове демонстрират, че европеизацията е обратим развой. По един или различен метод политическата просвета и в двата района е образувана под въздействието на комунизма и има съществени подозрения, че участието в Европейски Съюз може бързо и значително да промени това дългогодишно завещание.
Превод: БГНЕС
В основата си европеизацията значи, че процесът на европейска интеграция ще промени обществената система и политиките на страните, които желаят да се причислят към клуба, и ще докара до по-отворени, демократични и демократични общества. Основната концепция беше претендентите за участие в Европейски Съюз да се опитат да одобряват стандартите и полезностите на Европейски Съюз, като персонална независимост, представителна народна власт, тъждество, господство на закона, ценене на правата на индивида и недопускане на каквато и да е дискриминация.
Смяташе се също по този начин, че политиките на кандидатките за участие и на новите държави-членки ще бъдат доста по-морални и цивилизовани, ще се основават на съдействие и ще бъдат по-малко националистически. Появиха се даже хрумвания за по-широка европеизация - стандартите и нормите на Европейски Съюз да се разпространят и отвън страните, искащи да се причислят.
Европеизацията не беше просто концепция. Тя се трансформира в мантра. През 2013 година към Европейски Съюз се причисли Хърватия и добре си припомням по какъв начин политици, специалисти и учени от моята родна Босна и Херцеговина възхваляваха европеизацията и говореха на всеослушание по какъв начин напредъкът в прилежащата страна ще бъде от изгода и за нашата страна. По това време малко на брой се замисляха за действителното влияние на европеизацията и за това дали процесът е необратим.
Всъщност европеизацията бързо сподели, че тя е обратима. Когато миграционната рецесия удари Европа през 2015 година, старите предубеждения се появиха още веднъж. Четирите централноевропейски страни от Вишеградската група (Чешката република, Словакия, Полша и Унгария) се насочиха към политика на назадничавост. Антиимигрантските настроения станаха необятно публикувани в страните, които бяха единствените директни направления за имигрантите, търсещи ярко бъдеще в Западна Европа.
Миграционната рецесия вдъхна кураж и убеденост на националистическите сили. Прояви се ксенофобията и то по метод, който изненада мнозина. Политиците от страните от Вишеградската четворка, където мюсюлманското население е малкочислено, започнаха да вършат от ден на ден ислямофобски изявления. А когато мигрантите започнаха да минават през тях, някои започнаха да настояват, че тези страни са главните бранители на културната еднаквост на Европа. Вътрешните им политики станаха по-консервативни.
Случилото се в Централна Европа е типичен образец за това, за което написа американският публицист Фарид Закария през 1997 година Той вкарва термина " антилиберални демокрации ", с цел да опише възходящата наклонност в интернационалната политика. Унгарският министър-председател Виктор Орбан бързо се трансформира в въплъщение на антилибералната народна власт, символизирайки всички пороци и дефекти, които европеизацията трябваше да в профил. Само 10 години след присъединението на Унгария към Европейски Съюз Орбан се утвърди като главен съперник на необятно рекламирания развой на европеизация.
Ръководената от Унгария Вишеградска група сподели, че политическата просвета не е станала по-либерална и по-малко националистическа, както обещаваше европеизацията. След присъединението им към Европейски Съюз новите държави-членки към този момент не изпитваха потребност да реформират и трансформират политическата си просвета. Брюксел оказа въздействие върху претендентите, само че едва върху тези, които към този момент са се включили. Например, когато Унгария се стремеше към участие в Европейски Съюз, тя реализира забележителен прогрес в промените и през 2005 година попадна в категорията " свободна страна ". Но 16 години по-късно тя още веднъж е " отчасти свободна ", както оповестява " Freedom House " в отчета си за 2021 година
Присъединилите се страни от Централна Европа също отхвърлиха да се съобразят с решенията на Европейски Съюз. Чехия, Полша и Унгария нарушиха правото на Европейски Съюз, когато в разгара на миграционната рецесия взеха решение да не одобряват бежанци по квоти.
Не единствено Централна Европа се отдалечава от европеизацията. Да вземем за образец хърватския президент Зоран Миланович. Хърватия стана член на Европейски Съюз през 2013 година, което беше огромно външнополитическо достижение. Мнозина имаха вяра, че това ще бъде мощен тласък и за други страни от някогашна Югославия. Други в района се надяваха, че откакто Хърватия се причисли, тя ще се преобрази и ще се трансформира в модел за европеизация за останалите. Може би най-голяма вяра имаше в Босна и Херцеговина.
Но съвсем десетилетие след присъединението си към Европейски Съюз хърватският водач претендира за най-скандален водач на Балканите. Той съвсем всекидневно предизвика спорове и напрежение в района. Нарича Босна " огромен проблем ", омаловажава геноцида в Сребреница и прави расистки изявления, като да вземем за пример, че с цел да стане цивилизована страна, Босна се нуждае първо от сапун, а по-късно от парфюм.
От месеци насам Миланович интензивно се намесва във вътрешната политика на Босна. Всъщност той оказва напън върху босненските политици да трансформират изборния закон. Повечето анализатори обаче считат, че моделът на промени, насърчаван от Загреб и подкрепян от непримиримия водач на босненските хървати Драган Чович, единствено ще изостри етническото разделяне в така и така разединената страна. Всъщност директната хърватска интервенция в босненската политика през днешния ден е доста по-видима, в сравнение с преди присъединението на страната към Европейски Съюз. С други думи, участието на Хърватия в Европейски Съюз не ѝ е помогнало да развие по-конструктивни връзки със прилежащата страна.
Сърбия е различен образец за страна, в която очакванията за европеизация не се оправдаха. През последното десетилетие тя направи съществени стъпки към интеграция в Европейски Съюз. Сърбия получи статут на страна-кандидатка през 2012 година, а през 2014 година стартира договаряния. Но въпреки да реализира прогрес към участие, тя също по този начин изпадна в авторитаризъм.
Сръбският президент Александър Вучич съвсем изцяло укрепи властта си и през 2021 година " Freedom House " назова Сърбия " отчасти свободна " страна. Вучич съумя да централизира властта както в партията си, по този начин и в страната, като през последното десетилетие тази концентрация доближи степен, каквато страната не е познавала от времето на диктатора Слободан Милошевич. Вучич откри непоколебим надзор върху държавното управление, сигурността и медиите. Под негово ръководство стартира необятно публикуваното отказване на геноцида и възхваляването на наказани военнопрестъпници. Близките връзки на Вучич с Русия и Китай също пораждат подозрения по отношение на прозападните му желания.
Преди десетилетие и половина европеизацията беше светла вяра за някогашния комунистически блок, само че се оказа безсъдържателен набор от пропагандистки стандарти. Новите членове на Европейски Съюз освен забавиха процеса на европеизация и се отхвърлиха от него, само че и доста от тях се върнаха към антилибералните си навици.
Възникващите в Централна Европа и на Балканите трендове демонстрират, че европеизацията е обратим развой. По един или различен метод политическата просвета и в двата района е образувана под въздействието на комунизма и има съществени подозрения, че участието в Европейски Съюз може бързо и значително да промени това дългогодишно завещание.
Превод: БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ