Марс Експрес – един невероятен успех!
Когато през 2003 година Европейската галактическа организация изпрати в Космоса първата си междупланетна сонда – Марс Експрес, всичко изглеждаше като един упорит план, една идея, за която даже не е ясно дали въобще ще сработи.
Снимка: ЕСА
2003 година беше съдбоносна както за пилотираните, по този начин и за безпилотните полети. В началото на годината катастрофира Колумбия и доста хора си дадоха равносметка за смисъла на галактическите полети. Повечето интересуващи се от космонавтика чакаха някакво съживление, тъй като се смяташе, че от известно време космонавтиката тъпче на едно място- полети единствено в околоземна орбита, скучни разходки в Космоса от екипажа на МКС, тук таме ремонт на Хъбъл… и никакъв интерес от страна на обществото.
Повечето хора чакаха съживлението да обхване най-много безпилотната галактическа стратегия и по-точно проучването на Марс. Голямото сплотяване на Земята и Марс през 2003 година разреши изпращането на роботизирана техника на НАСА и на галактическите организации, които още не се бяха включвали – ЕСА и Японската галактическа организация. Докато Япония се потеше на проблематичния си орбитален уред – Нозоми, който страдаше от проблеми с навигацията, а американците разчитаха на триумф най-малко на един от двата марсохода – Спирит и Опортюнити, то европейците бяха създали мощна мултифункционална задача, състояща се от орбитален и спускаем уред.
Много хора се съмняваха дали европейците ще реализиран даже и непълен триумф. Като начало, това е първата им междупланетна задача, а както знаем, има едно предписание в проучването на Марс – първите постоянно се провалят, а в следствие единствено една трета от галактическите кораби съумяват. Но имаше и други хора, които откровено имаха вяра, че задачата ще успее. Професор Колин Пилинджър, разработчикът на спускаемия модул Бийгъл 2 беше направил голяма рекламна акция и беше привлякъл интереса на доста хора.
Накрая пристигна съдбоносната коледа на 2003-та година. В нощта на 24-ти против 25-ти декември Бийгъл 2 кацна, а орбиталният Марс Експрес навлезе в орбита. От Бийгъл 2 сигнал в никакъв случай не беше получен и през днешния ден се счита, че той се е разрушил. Но орбиталното проникване на Марс Експрес беше сполучливо и радостни възгласи извършиха контролния център. ЕСА празнуваше триумфа на първата си междупланетна задача!
А след това заваляха и откритията. Мощната камера HRSC направи първите си фотоси. Апаратурата ОМЕГА пък удостовери информацията, че в полярните области на Марс има вода под формата на лед. Но върха на сладоледа занапред следваше да бъде опитан.
След няколкомесечни страдания беше разпрострат радара МАРСИС, който може да изследва планетата в дълбочина. Той съумя да мери точната дебелина на ледения пласт в полярните области и се оказа, че в случай че бъде разтопен, еквивалентния океан, който ще се получи ще е с дълбочина 11 метра и ще покрие цялата планета!
Благодарение на Марс Експрес към този момент знаем, че конфликтите сред планетата и инцидентни метеорити са имали решаващо значение за цялата еволюция – под повърхността бяха открити голям брой антични кратери, заровени под повърхността.
Бяха направени и още фотоси, измежду които най-интересните са фотосите на някои кратери, на чието дъно се вижда пласт от воден лед.
Марс Експрес продължава да работи! Мисията на галактическия транспортен съд беше към този момент удължена един път, а неотдавна беше взето решение за още едно удължение на периода на работа. Разбира се – кой желае да спре такава скъпа инсталация толкоз скоро? А и евентуално предстоят още открития, за които даже не подозираме.
ЕСА не възнамерява Марс Експрес да е последната европейска задача до Червената планета. В рамките на програмата Аурора се създава мощен спускаем уред с марсоход на борда, който ще търси живот.
