Когато през 1960 г. един дипломат обвинява в ООН Съветския

Когато през 1960 година един посланик упреква в Организация на обединените нации Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, тогавашният руски водач Никита Хрушчов изригва в гневна дрънканица, която съгласно легендите завършва с това, че той си събува обувката и стартира да удря с нея по трибуната. Историята мълчи дали последният подробност в действителност е достоверен, само че този епизод остава в аналите като знак на гневното отказване на явни истини.

Подобна тактичност сега е избрало българското държавно управление, с цел да реализира прогрес по влизането в Шенген и еврозоната. България от дълго време извършва формалните условия, само че я стопират "политическите критерии " - деликатното определение за корупцията и превзетите институции тук.

Вместо да се опита да покаже някакъв прогрес в отстраняването на тези проблеми, държавното управление реши да изяснява, че в действителност тук не се случва нищо извънредно и че проучванията за корупцията не са достоверни.

Тактически това е верен ход. Сега има удобно стичане на политически условия - Европейски Съюз има предпочитание да покаже жизнеността на европейския план, а европредседателството ни дава някакво, малко по-голямо въздействие. За България е доста по-добре да бъде подкупен член на еврозоната, в сравнение с отново корумпирана, само че във втората скорост на съюза.

Проблемът е, че тактиката "Хрушчов " явно не сработва. Тази седмица холандският министър председател сподели в очите на Борисов, че преди влизането в Шенген има да се свърши още работа. Президентът на Бундесбанк съобщи във връзка желанията на България да кандидатства, че "едно преждевременно присъединение – непременно – в последна сметка не е от изгода нито за съответната страна, нито за валутния съюз и Европейски Съюз като цяло ".

Накратко, няма да стане без битка с корупцията и здрави институции. И защото за това не се работи, още по-накратко - няма да стане.