Учени твърдят, че са намерили начин да преобърнат антибиотичната резистентност
Когато през 1928 година Александър Флеминг открива пеницилина, това се оказва един от първите в света същински антибиотици, който сполучливо се оправя с елиминирането на инфекциозни болести. Оттогава до момента антибиотиците играят основна роля в предотвратяването на смъртни случаи.
Реалността напоследък обаче стартира да се трансформира. През цялата история на Земята многоклетъчните организми непрестанно се трансформират и приспособяват. Едноклетъчните бактерии от своя страна се развиват толкоз бърза, че огромна част от тях към този момент са изцяло резистентни към необятен набор от антибиотици. Проблемът с антибиотичната устойчивост е толкоз сериозен, че Световната здравна организация (структура в границите на ООН) го сложи на най-високо спешно равнище паралелно със закани като СПИН.
В отговор на това учените одобриха предизвикването и започнаха да търсят способи да решат този световен, евентуално пандемичен проблем. Сега екип учени от Щатския Университет Орегон твърди, че е разкрил ново оръжие в борбата с резистентните на антибиотици бактерии. Техните открития са оповестени в Journal of Antimicrobial Chemotherapy.
Учените са разкрили отговора в молекула на пептид конюгиран фосфородиамидат морфолино олигомер (PPMO). Те има вяра, че тази молекула може да победи ензим, проезведен от бактерия наречена Ню Делхи метало-бета-лактамаза (NDM-1), който (ензим) се счита за виновен за кодирането на антибиотичната резистентност дружно с още няколко гени.
Тъй като гените са общи за доста разнообразни типове бактерии, се счита, че е нужна единствено една PPMO молекула, която да се пребори с устойчивостта. Молекулата ще прави контакт с антибиотика и ще възвръща способността му да убива бактериите с NDM-1. В проучването на Щатския Университет Орегон учените са употребявали антибиотика Меропенем, който е ултраширокоспектърно лекарство от класа на пеницилина. Меропенем е бил ефикасен в лекуването на мишки, инфектирани с NDM-1 положителни е.коли. Тестовете с хора са планувани да започват след към 3 години.
Състезание с времето
Запитан за значимостта на откриването на решение против антибиотичната устойчивост, Брус Гелър, професор по микробилогоия от Щатския Университет Орегон и водещ в проучването споделя:
Изгубихме опцията да използваме доста от главните антибиотици. Всичко към този момент е стабилно към тях. Това ни кара да се опитваме да създаваме нови медикаменти, с цел да имаме една стъпка преднина пред бактериите, само че колкото повече търсим, толкоз повече не откриваме нищо ново. Затова разновидността, който имаме, е да търсим модифициране на медикаментите, с които към този момент разполагаме. В момента, в който се направи химична смяна, бактериите мутират и още веднъж стават устойчиви, в това число към новите, химично модифицирани антибиотици.
Ако се окаже сполучливо, това изобретение ще разреши отнасяне на необятен набор бактериални инфекции и заболявания без животозастрашаващите компликации, създавани от антибиотичната резистентност на бактериите. Но, както признава и Гелър, бактериите могат още веднъж да мутират и да добият устойчивост към модификацията единствено в границите на няколко години. Тогава ще би трябвало да се стартира изначало.
Каквото и да се случва, намирането на решение е безспорен императив.
