Кларк Олофсон – харизматичният престъпник зад понятието „стокхолмски синдром“
Когато преди няколко години в Netflix излезе сериалът Clark – игрална продукция за Кларк Олофсон – го изгледах за една вечер. Веднага го прибавих в четирите си обичани заглавия в Letterboxd. Написах възхитен отзвук, че това е наелектризиращ роман за най-важното нещо в живота – свободата. Стигнах до такава степен, че отпечатвах фотография на Бил Скарсгард в ролята на Олофсон и няколко седмици сините му очи ме гледаха от стената против бюрото ми.
Продължих да чета историята на Кларк и със забавяне осъзнах, че с изключение на харизматична и очарователна персона, той е и един от най-опасните и неуловими нарушители на 20-ти век. Все отново това е индивидът, дал живот на понятието „ стокхолмски синдром “. Кларк Олофсон умря преди няколко дни на 78-годишна възраст.
Той съумява да накара Швеция – а след това и целия свят – да се влюби в странната му спорна история. Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си в пандиза, неговата харизма и безумно дръзки бягства пленяват въображението на публиката. Описван като извънредно образован, неразумно самоуверен и физически прелъстителен, той бързо се трансформира в легенда.
През лятото на 1973 година в Стокхолм се случва грабеж, който трансформира метода, по който светът мисли за жертвите и техните похитители. Ян-Ерик Олсон влиза въоръжен в банка на площад Нормалмсторг, прострелва служител на реда и взима четирима чиновници за заложници.
Едно от изискванията му към управляващите е ненадейно: упорства Кларк Олофсон – някогашен негов съкилийник и към този момент прочут нарушител – да бъде доведен от пандиза и да се причисли към него в обсадената постройка.
Властите се съгласяват. Олофсон влиза в банката и прекарва шест дни с похитителя и заложниците. Но вместо боязън и отдалеченост, в помещението стартира да се заражда нещо друго – благосклонност, обвързаност, от време на време даже преданост.
Една от заложничките, Кристин Енмарк, приказва по телефона с министър-председателя и декларира, че се усеща по-сигурна с обирджиите, в сравнение с с полицията.
Настоява да напусне банката дружно с тях. По-късно отхвърля да свидетелства против Олофсон, а с него остава в другарски контакт години наред.
Необяснимото държание на заложниците кара шведския криминолог Нилс Бейерот да вкара понятието „ стокхолмски синдром “ – положение, при което жертви на похищение или принуждение развиват прочувствена връзка с похитителите си
Кларк Олофсон има мъчно детство – татко му страда от алкохолна взаимозависимост и постоянно демонстрира принуждение. Когато Кларк е на 11, бащата напуща фамилията, а майка му е настанена в психиатрична клиника. Той и двете му по-малки сестри са изпратени в приемно семейство, в което Олофсон се усеща трагичен. На 15 години фалшифицира подписа на майка си и се записва в морско учебно заведение.
Пътува към света с кораба Ballade – сред Япония и Южна Америка. След завръщането си в Швеция се събира още веднъж с майка си, която към този момент е възстановила стабилността си. Семейството се открива в Гьотеборг, а Кларк се насочва към блестяща незаконна кариера.
През 1965 година, на 18-годишна възраст, нахлува в лятната резиденция на министър-председателя Таге Ерландер и краде зеленчуци от оранжерията. По-късно същата година атакува двама служители на реда и получава първата си присъда за нахлуване на длъжностни лица. През 1966 година, дружно с Гунар Норгрен, прави грабеж на магазин за колела. При опита им да избягат се стига до престрелка – Норгрен прострелва служител на реда, който умира 16 дни по-късно в болничното заведение. След огромно търсене – най-голямото в Швеция до оня миг – двамата са задържани. Олофсон получава осем години затвор за опит за ликвидиране, а Норгрен – дванайсет години за съзнателно ликвидиране.
Олофсон излиза прибързано от пандиза и през 1975 година ограбва банка в Дания, след което подхваща неподготвено странствуване из Средиземноморието. Арестуван е, само че съумява да избяга още веднъж. В Белгия среща бъдещата си брачна половинка, с която основават семейство и имат трима синове. От предходни връзки Олофсон има две дъщери, а от по-късен интервал – още един наследник.
През 1976 година прави нов банков грабеж – този път в Гьотеборг – най-големият в шведската история до тогава. Арестуван е единствено няколко часа по-късно, само че след три седмици още веднъж съумява да избяга, като открадва камион и пробива портала на пандиза.
През 1979 година прави опит да стартира начисто – записва се да учи публицистика, стартира да написа и твърди, че е завършил с предишното. Но новият живот не трае дълго. През 1980 година, по време на излет, се сбива с риболовци и получава нова присъда.
През 90-те години още веднъж попада в полицейските регистри – този път с по-дребни нарушавания като шофиране в нетрезво положение и съмнения за подготовка на грабеж. През 1998 година е задържан в Дания като уредник на интернационална наркобанда, хваната с 14 кг амфетамин. Присъдата – 14 години затвор – е най-тежката, давана до тогава в страната за такова закононарушение.
През 2006 година е освободен, само че две години по-късно още веднъж е арестуван – този път за контрабанда на канабис от Нидерландия. Получава нови 14 години и доживотна възбрана да влиза в Швеция. През 2018 година излиза от пандиза и афишира, че ще се любува на живота като пенсионер. В едно от последните си изявленията Кларк Олофсон споделя със самобитна горделивост: „ Никога не съм работил и ден през живота си. Но постоянно съм имал пари. “
Продължих да чета историята на Кларк и със забавяне осъзнах, че с изключение на харизматична и очарователна персона, той е и един от най-опасните и неуловими нарушители на 20-ти век. Все отново това е индивидът, дал живот на понятието „ стокхолмски синдром “. Кларк Олофсон умря преди няколко дни на 78-годишна възраст.
Той съумява да накара Швеция – а след това и целия свят – да се влюби в странната му спорна история. Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си в пандиза, неговата харизма и безумно дръзки бягства пленяват въображението на публиката. Описван като извънредно образован, неразумно самоуверен и физически прелъстителен, той бързо се трансформира в легенда.
През лятото на 1973 година в Стокхолм се случва грабеж, който трансформира метода, по който светът мисли за жертвите и техните похитители. Ян-Ерик Олсон влиза въоръжен в банка на площад Нормалмсторг, прострелва служител на реда и взима четирима чиновници за заложници.
Едно от изискванията му към управляващите е ненадейно: упорства Кларк Олофсон – някогашен негов съкилийник и към този момент прочут нарушител – да бъде доведен от пандиза и да се причисли към него в обсадената постройка.
Властите се съгласяват. Олофсон влиза в банката и прекарва шест дни с похитителя и заложниците. Но вместо боязън и отдалеченост, в помещението стартира да се заражда нещо друго – благосклонност, обвързаност, от време на време даже преданост.
Една от заложничките, Кристин Енмарк, приказва по телефона с министър-председателя и декларира, че се усеща по-сигурна с обирджиите, в сравнение с с полицията.
Настоява да напусне банката дружно с тях. По-късно отхвърля да свидетелства против Олофсон, а с него остава в другарски контакт години наред.
Необяснимото държание на заложниците кара шведския криминолог Нилс Бейерот да вкара понятието „ стокхолмски синдром “ – положение, при което жертви на похищение или принуждение развиват прочувствена връзка с похитителите си
Кларк Олофсон има мъчно детство – татко му страда от алкохолна взаимозависимост и постоянно демонстрира принуждение. Когато Кларк е на 11, бащата напуща фамилията, а майка му е настанена в психиатрична клиника. Той и двете му по-малки сестри са изпратени в приемно семейство, в което Олофсон се усеща трагичен. На 15 години фалшифицира подписа на майка си и се записва в морско учебно заведение.
Пътува към света с кораба Ballade – сред Япония и Южна Америка. След завръщането си в Швеция се събира още веднъж с майка си, която към този момент е възстановила стабилността си. Семейството се открива в Гьотеборг, а Кларк се насочва към блестяща незаконна кариера.
През 1965 година, на 18-годишна възраст, нахлува в лятната резиденция на министър-председателя Таге Ерландер и краде зеленчуци от оранжерията. По-късно същата година атакува двама служители на реда и получава първата си присъда за нахлуване на длъжностни лица. През 1966 година, дружно с Гунар Норгрен, прави грабеж на магазин за колела. При опита им да избягат се стига до престрелка – Норгрен прострелва служител на реда, който умира 16 дни по-късно в болничното заведение. След огромно търсене – най-голямото в Швеция до оня миг – двамата са задържани. Олофсон получава осем години затвор за опит за ликвидиране, а Норгрен – дванайсет години за съзнателно ликвидиране.
Олофсон излиза прибързано от пандиза и през 1975 година ограбва банка в Дания, след което подхваща неподготвено странствуване из Средиземноморието. Арестуван е, само че съумява да избяга още веднъж. В Белгия среща бъдещата си брачна половинка, с която основават семейство и имат трима синове. От предходни връзки Олофсон има две дъщери, а от по-късен интервал – още един наследник.
През 1976 година прави нов банков грабеж – този път в Гьотеборг – най-големият в шведската история до тогава. Арестуван е единствено няколко часа по-късно, само че след три седмици още веднъж съумява да избяга, като открадва камион и пробива портала на пандиза.
През 1979 година прави опит да стартира начисто – записва се да учи публицистика, стартира да написа и твърди, че е завършил с предишното. Но новият живот не трае дълго. През 1980 година, по време на излет, се сбива с риболовци и получава нова присъда.
През 90-те години още веднъж попада в полицейските регистри – този път с по-дребни нарушавания като шофиране в нетрезво положение и съмнения за подготовка на грабеж. През 1998 година е задържан в Дания като уредник на интернационална наркобанда, хваната с 14 кг амфетамин. Присъдата – 14 години затвор – е най-тежката, давана до тогава в страната за такова закононарушение.
През 2006 година е освободен, само че две години по-късно още веднъж е арестуван – този път за контрабанда на канабис от Нидерландия. Получава нови 14 години и доживотна възбрана да влиза в Швеция. През 2018 година излиза от пандиза и афишира, че ще се любува на живота като пенсионер. В едно от последните си изявленията Кларк Олофсон споделя със самобитна горделивост: „ Никога не съм работил и ден през живота си. Но постоянно съм имал пари. “
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ