Аспарух Илиев: Ето защо преди месеци отказах да съм здравен министър
Когато преди година и половина отклоних покана за позицията на министър на опазването на здравето, имах три съществени аргументи. Това разяснява във " Facebook " Аспарух Илиев.
1. Щеше да значи завършек на научната ми работа. Професията ми е и занимание, и това е голямо наслаждение и благополучие.
2. Двойно поданство - постановяваше се да се откажа от немското си поданство, което тогава не бях подготвен да направя. Смятам, че приемането на поданство включва и това да прегърнем избрани полезности. Както в никакъв случай не съм бил подготвен да се откажа при каквито и да е условия от българското си поданство, по този начин и не мога с лека ръка да се откажа от немското.
3. Изключително токсичната обществена среда в България. За никой не е загадка другарските ми връзки с водещите лица в Политическа партия. Независимо от това аз не пребивавам в България, не познавам " кухнята " на политическите връзки, нямам визия, единствено нюх, за силата на олигархичните мафиотски структури в повлияването на всички участници в политическия развой. Мога да подсигурявам за себе си, само че единствено за една шепа хора отвън мен.
И точно това е най-голямата ми алтернатива - мога да се включа в план единствено с непосредствени сътрудници, на които имам безусловно доверие.
В Германия и Швейцария има система, дисциплинираност и публичен надзор, в която персоналните връзки и увереност не са нужни по този начин, както в разградения двор България.
Силно притеснително за мен остана съществуването на незнайни и инцидентни лица (както и Радостин Василев, въпреки и на по-късен етап) в Политическа партия, които са безусловно незнайни.
Имам голям проблем с това, че хора вършат първите си житейски забележими кариерни стъпки точно в политиката. Политиката би трябвало да е финалът, короната на един сполучлив живот, не началото на кариерата.
1. Щеше да значи завършек на научната ми работа. Професията ми е и занимание, и това е голямо наслаждение и благополучие.
2. Двойно поданство - постановяваше се да се откажа от немското си поданство, което тогава не бях подготвен да направя. Смятам, че приемането на поданство включва и това да прегърнем избрани полезности. Както в никакъв случай не съм бил подготвен да се откажа при каквито и да е условия от българското си поданство, по този начин и не мога с лека ръка да се откажа от немското.
3. Изключително токсичната обществена среда в България. За никой не е загадка другарските ми връзки с водещите лица в Политическа партия. Независимо от това аз не пребивавам в България, не познавам " кухнята " на политическите връзки, нямам визия, единствено нюх, за силата на олигархичните мафиотски структури в повлияването на всички участници в политическия развой. Мога да подсигурявам за себе си, само че единствено за една шепа хора отвън мен.
И точно това е най-голямата ми алтернатива - мога да се включа в план единствено с непосредствени сътрудници, на които имам безусловно доверие.
В Германия и Швейцария има система, дисциплинираност и публичен надзор, в която персоналните връзки и увереност не са нужни по този начин, както в разградения двор България.
Силно притеснително за мен остана съществуването на незнайни и инцидентни лица (както и Радостин Василев, въпреки и на по-късен етап) в Политическа партия, които са безусловно незнайни.
Имам голям проблем с това, че хора вършат първите си житейски забележими кариерни стъпки точно в политиката. Политиката би трябвало да е финалът, короната на един сполучлив живот, не началото на кариерата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ