Какъв демонтаж, бе? Взривете МОЧА веднага!
Когато преди 3-4 години клозетната ми паница даде на заето и стартира да бълва екскрементите на скромната, остаряла кооперация с 8 жилището в банята ми, нито за миг не съм си помислял да я разглобявам. Или деликатно да я местя в някакъв музей на лайната в покрайнините на София. Призовах един правилен и умел ром с яка бургия (без метафора) да я направи на части и я замених с нова, искряща и най-важното – не носеща дъха на 45 години крепко сране.
Ако на челото ми кацне комар да ми пие кръвчицата, няма да го разглобявам – ще го размажа. Ако на члена ми излезе израстък няма да го кътам в кутийка за бъдните генерации, ще отида при хирург да го отреже (тумора, не члена). Ако кучето се е изакало в най-свидната ми и сантиментална чаша за уиски няма да я мия, ще я изхвърля на боклука. По тази причина измръзвам от неразбиране, когато се приказва за някакво деликатно преместване, демонтиране тухла по тухла и тежка техническа организация към безпределно закъснялото измитане на вонящата на ерзац водка скулптура на пияната съветска пачавра с автомат от Княжеската градина.
МОЧА не се нуждае от ремонт и документи, а от 30 кг. промишлен експлозив и 6-7 цистерни от „ Чистота “ да понапръскат малко в близост, с цел да не се издушим от токсичния прахоляк на този естетически изверг, честен абсцес и противен знак на българското дупедавство. Когато ще махаме нещо, да го махаме като хората – режем до крепко, другояче метастазите отново ще изпълзят след някоя година и може да е късно за нова интервенция.
Всички простотии с „ демонтажа “ доста ми припомнят по какъв начин преди четвърт век работната група по събарянето на Мавзолея на Гошо Тарабата беше предизборно инструктирана да не основава асоциации за опустошение у хората с отстраняването на бетоновата гробница. Думи като „ унищожавам ” и „ срутвам ” бяха неразрешени за потребление от държавните чиновници на кабинета „ Костов “. За да спазят напътствията, нещастните служители трябваше да раждат езикови структури от вида на „ трети ден продължава работата по нарушение на целостта на мавзолея “.
Безкрайните вопли, които подвигат селски нечленоразделни имбецили и прецъфтели всеядни лелки с палатки пред МОЧА, също мъчително водят до паралел с гробницата на Вожда и учителя. Тя заставам с години празна, беше се трансформирала в безвъзмезден клозет и полово сборище на наркомани, хомосексуалисти и други малцинствени детайли под одобрителния взор на наследниците на комунистическата партия. Те се сетиха за този исторически монумент едвам когато Евгений Бакърджиев реши да го взривява. В този миг Благовест Сендов и Георги Първанов показно се подвигнаха на идиотско поклонение пред петната от урина в от дълго време празната гробница.
Паметникът на руския пияч също от десетилетия е средище на тревомани, персони с пикочна инконтиненция, професионални онанисти и ерзац създатели със спрей в ръката и три гънки в мозъчната кора. Това обаче не пречеше на никого, до момента в който не се заприказва за ремонт. Тогава жалките късопишковци и провинциалните шафрантии взеха решение, че е време да му отдадат респект, откакто всеки софиянец се е изпикал от горната страна му най-малко 3 пъти за последните 30 години.
Крайно време е да назоваваме нещата с същинските им имена – МОЧА би трябвало да бъде взривен. А бранителите му са фарисеи, двуличници и бездушни нищожества, които си мълчаха като ебани гълъбици 30 години. Да си траят и в този момент.
Ако на челото ми кацне комар да ми пие кръвчицата, няма да го разглобявам – ще го размажа. Ако на члена ми излезе израстък няма да го кътам в кутийка за бъдните генерации, ще отида при хирург да го отреже (тумора, не члена). Ако кучето се е изакало в най-свидната ми и сантиментална чаша за уиски няма да я мия, ще я изхвърля на боклука. По тази причина измръзвам от неразбиране, когато се приказва за някакво деликатно преместване, демонтиране тухла по тухла и тежка техническа организация към безпределно закъснялото измитане на вонящата на ерзац водка скулптура на пияната съветска пачавра с автомат от Княжеската градина.
МОЧА не се нуждае от ремонт и документи, а от 30 кг. промишлен експлозив и 6-7 цистерни от „ Чистота “ да понапръскат малко в близост, с цел да не се издушим от токсичния прахоляк на този естетически изверг, честен абсцес и противен знак на българското дупедавство. Когато ще махаме нещо, да го махаме като хората – режем до крепко, другояче метастазите отново ще изпълзят след някоя година и може да е късно за нова интервенция.
Всички простотии с „ демонтажа “ доста ми припомнят по какъв начин преди четвърт век работната група по събарянето на Мавзолея на Гошо Тарабата беше предизборно инструктирана да не основава асоциации за опустошение у хората с отстраняването на бетоновата гробница. Думи като „ унищожавам ” и „ срутвам ” бяха неразрешени за потребление от държавните чиновници на кабинета „ Костов “. За да спазят напътствията, нещастните служители трябваше да раждат езикови структури от вида на „ трети ден продължава работата по нарушение на целостта на мавзолея “.
Безкрайните вопли, които подвигат селски нечленоразделни имбецили и прецъфтели всеядни лелки с палатки пред МОЧА, също мъчително водят до паралел с гробницата на Вожда и учителя. Тя заставам с години празна, беше се трансформирала в безвъзмезден клозет и полово сборище на наркомани, хомосексуалисти и други малцинствени детайли под одобрителния взор на наследниците на комунистическата партия. Те се сетиха за този исторически монумент едвам когато Евгений Бакърджиев реши да го взривява. В този миг Благовест Сендов и Георги Първанов показно се подвигнаха на идиотско поклонение пред петната от урина в от дълго време празната гробница.
Паметникът на руския пияч също от десетилетия е средище на тревомани, персони с пикочна инконтиненция, професионални онанисти и ерзац създатели със спрей в ръката и три гънки в мозъчната кора. Това обаче не пречеше на никого, до момента в който не се заприказва за ремонт. Тогава жалките късопишковци и провинциалните шафрантии взеха решение, че е време да му отдадат респект, откакто всеки софиянец се е изпикал от горната страна му най-малко 3 пъти за последните 30 години.
Крайно време е да назоваваме нещата с същинските им имена – МОЧА би трябвало да бъде взривен. А бранителите му са фарисеи, двуличници и бездушни нищожества, които си мълчаха като ебани гълъбици 30 години. Да си траят и в този момент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ