Малкото голямо хапче
Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме казуса за безвредния секс, не се замисляме какъв брой е огромно в действителност това малко хапче.
През предходната година, на 18ти август, то отпразнува 50годишния си празник. Изобретяването на хапчето е подредено до най- великите научни открития на века, наред с електрическата крушка, радиото, компютъра. Няма такова здравно изобретение, което да има публично значение в подобен мащаб, както хапчето антибебе. Неговата история е историята на половата гражданска война през 60те, историята на феминизма. Всъщност хапчето дава път да се образува това, което ние назоваваме през днешния ден „ модерно общество ”. Става допустимо фамилното обмисляне, което унищожава върховенството на естествените закони в секса.
И различен път сме, само че неговата история също заслужава вниманието ни, освен тъй като откривателят му, проф. Карл Джераси, е с български корени и историята на живота му е обвързвана със спасяването на българските евреи. Революционен е методът, по който то вечно трансформира разбирането за секса и слага дамата паралелно до мъжа във вземането на решението за зачеването и правото на избор за удачния миг.
Карл Джераси се ражда във Виена през1923 година Майка му е австрийка еврейка, а татко му – български евреин, прочут доктор в София. Те се развеждат, майката и Карл се връщат в Австрия, когато той е на 5г., а татко му остава в България. Национал-социалистическите настроения в Германия и Австрия се ускоряват и призракът на фашизма надвисва над Европа. Започват гонения на евреите и изпращането им в трудови лагери. За да избави сина си и майка му, през 1939г. Самуел се дами наново за нея, с цел да могат двамата да получат българско поданство. Карл е записан в американския лицей в Симеоново, само че прекарва единствено две години в България, тъй като по линия на съюза с Германия, България е длъжна да съобщи евреите си. Всички знаем по какъв начин това не се случва, а в противен случай, българските евреи са една от най- многочислената група, което съумява да се избави от Холокоста. В нея попадат и Карл, и майка му, които съумяват да емигрират в Съединени американски щати.
Карл стартира академична кариера и през 1950 съумява да изолира по неестествен път хормона прогестерон, който е в основата на хапчето. Заедно с още двама учени фармаколози през 1951 основават самото хапче срещу бременност.
Освен прочут, награждаван и богат академик, Джераси е филантроп на млади художници, драматург, писател- новелист, колекционер. За своето научно изобретение той е непретенциозен – „ Ако не бях живял аз, някой различен щеше да синтезира Хапчето. Ако не беше живял Шекспир, обаче, нямаше кой да напише " Крал Лир ", само че осъзнава въздействието на откритието върху обществото. То мигновено се разделя на две, както може да се чака. Моралистите се афишират срещу, сравнявайки хапчето с Франкенщайн, т.е. опит за вмешателството на индивида в естествените закони, назовават хапчето рисково и противоестествено.
“Ако би трябвало да избираш сред аборт и хапче, какво би избрала? Кое е по-моралното? ” – пита реторично проф. Джераси в едно изявление.
В началото то е предписвано на омъжени дами за контролиране на менструалния цикъл и някои разстройства, като опит да бъде стеснен рака на маточната шийка, само че младите дами при започване на 60те години прегръщат с екстаз концепцията да могат да си разрешат безвреден секс, да прекрачат в действителност всички табута, с помощта на дребното хапче, по този начин като природата е разрешила това на мъжа. Затова и Ватиканът не закъснява изключително – през 1968г, годината на половата гражданска война, войната във Виетнам, година преди Уудсток и взрива на хипи придвижването, издава енциклика „ Humanae Vita “ (човешкия живот ), в която жигосва хапчето, защото то е „ срещу божествените закони ”. Но никой не е в положение да спре хапчето. Влизайки в спалнята, хапчето в това време обикаля света, променяйки и неговата демографска карта, и сексуалността, и връзките сред половете. Зад него застават хиляди дами, през днешния ден милиони, тъй като то остава най- желания контрацептив. Без хапчето не би било допустимо придвижването на дамите за равноправност, правото да избере в избран миг от живота си работа и кариера, а не бебе и семейство. Малкото огромно хапче става знак на свободата на дамата.
През предходната година, на 18ти август, то отпразнува 50годишния си празник. Изобретяването на хапчето е подредено до най- великите научни открития на века, наред с електрическата крушка, радиото, компютъра. Няма такова здравно изобретение, което да има публично значение в подобен мащаб, както хапчето антибебе. Неговата история е историята на половата гражданска война през 60те, историята на феминизма. Всъщност хапчето дава път да се образува това, което ние назоваваме през днешния ден „ модерно общество ”. Става допустимо фамилното обмисляне, което унищожава върховенството на естествените закони в секса.
И различен път сме, само че неговата история също заслужава вниманието ни, освен тъй като откривателят му, проф. Карл Джераси, е с български корени и историята на живота му е обвързвана със спасяването на българските евреи. Революционен е методът, по който то вечно трансформира разбирането за секса и слага дамата паралелно до мъжа във вземането на решението за зачеването и правото на избор за удачния миг.
Карл Джераси се ражда във Виена през1923 година Майка му е австрийка еврейка, а татко му – български евреин, прочут доктор в София. Те се развеждат, майката и Карл се връщат в Австрия, когато той е на 5г., а татко му остава в България. Национал-социалистическите настроения в Германия и Австрия се ускоряват и призракът на фашизма надвисва над Европа. Започват гонения на евреите и изпращането им в трудови лагери. За да избави сина си и майка му, през 1939г. Самуел се дами наново за нея, с цел да могат двамата да получат българско поданство. Карл е записан в американския лицей в Симеоново, само че прекарва единствено две години в България, тъй като по линия на съюза с Германия, България е длъжна да съобщи евреите си. Всички знаем по какъв начин това не се случва, а в противен случай, българските евреи са една от най- многочислената група, което съумява да се избави от Холокоста. В нея попадат и Карл, и майка му, които съумяват да емигрират в Съединени американски щати.
Карл стартира академична кариера и през 1950 съумява да изолира по неестествен път хормона прогестерон, който е в основата на хапчето. Заедно с още двама учени фармаколози през 1951 основават самото хапче срещу бременност.
Освен прочут, награждаван и богат академик, Джераси е филантроп на млади художници, драматург, писател- новелист, колекционер. За своето научно изобретение той е непретенциозен – „ Ако не бях живял аз, някой различен щеше да синтезира Хапчето. Ако не беше живял Шекспир, обаче, нямаше кой да напише " Крал Лир ", само че осъзнава въздействието на откритието върху обществото. То мигновено се разделя на две, както може да се чака. Моралистите се афишират срещу, сравнявайки хапчето с Франкенщайн, т.е. опит за вмешателството на индивида в естествените закони, назовават хапчето рисково и противоестествено.
“Ако би трябвало да избираш сред аборт и хапче, какво би избрала? Кое е по-моралното? ” – пита реторично проф. Джераси в едно изявление.
В началото то е предписвано на омъжени дами за контролиране на менструалния цикъл и някои разстройства, като опит да бъде стеснен рака на маточната шийка, само че младите дами при започване на 60те години прегръщат с екстаз концепцията да могат да си разрешат безвреден секс, да прекрачат в действителност всички табута, с помощта на дребното хапче, по този начин като природата е разрешила това на мъжа. Затова и Ватиканът не закъснява изключително – през 1968г, годината на половата гражданска война, войната във Виетнам, година преди Уудсток и взрива на хипи придвижването, издава енциклика „ Humanae Vita “ (човешкия живот ), в която жигосва хапчето, защото то е „ срещу божествените закони ”. Но никой не е в положение да спре хапчето. Влизайки в спалнята, хапчето в това време обикаля света, променяйки и неговата демографска карта, и сексуалността, и връзките сред половете. Зад него застават хиляди дами, през днешния ден милиони, тъй като то остава най- желания контрацептив. Без хапчето не би било допустимо придвижването на дамите за равноправност, правото да избере в избран миг от живота си работа и кариера, а не бебе и семейство. Малкото огромно хапче става знак на свободата на дамата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ