Когато попаднем на подобен пост, ни се иска да изкрещим:

Когато попаднем на сходен пост, ни се желае да изкрещим: Има и такива хора! Хора, които не познават лошотията, злобата, проклетията. Хора, чиято усмивка ни кара най-малко за малко да забравим и ние за човешката нелепост. И някак си да се почувстваме по-добри. Става дума за Асенчо от Благоевград - момчето от фотографията. Предлагаме ви поста, оповестен в обществените мрежи, който съумя да разчувства доста българи:

" На автомивката в кв. Грамада в Благоевград, видях един " ангел ". Той не може да чува, не може да приказва, само че има такава слънчева усмивка, че когато си около него, ти става леко на душата. Това е Асенчо!

Един " ангел ", който съумява да се оправя измежду хората, в този пъклен век, измежду тази проклетия. Той не чува музиката, не чува песните на птиците, само че чува вътрешния си глас - гласа на положителното.

Работи на автомивката като машина, ухилен и благополучен. Замислих се, какъв брой жалки същества сме от време на време. Можем да приказваме и използваме устата си, с цел да ругаем, оплюваме, наскърбяваме. Имаме слух, с цел да чуваме всичко това. А Асенчо живее в свят, където няма викове, няма шумотевица, той не може да чуе какъв брой неприятни сме станали! Когато желае нещо, го споделя с очите си. Най-красивите и топли очи, които в миналото съм виждал... "



Снимка: Васил Александров