Оставката на Стармър разкри мръсна тайна: Великобритания вече не може да подкрепя Украйна
Иън ПРАУД,
Responsible Statecraft
В понеделник, 22 юни, Киър Стармър одобри неизбежното. Той подаде оставка като водач на Лейбъристката партия и затова като министър-председател.
Оставката му се очакваше от дълго време. Въпреки че докара Лейбъристката партия до зашеметяваща победа на изборите през юли 2024 година, до септември 2025 година той към този момент беше именуван най-непопулярния министър-председател в историята. Това беше предшествано от поредност от внезапни промени в политиката и некадърност да се оправи с произлизащите от това рецесии. След като партията загуби забележителен брой места в районните събрания, беше взето решение за отстраняването му.
Очаква се някогашният кмет на Голям Манчестър Анди Бърнам да стане министър-председател след вътрешнопартийни избори. Лейбъристката партия към момента държи болшинство в Народното събрание, тъй че има право да образува държавно управление. Бърнам бързо ще осъзнае, че му липсват средства за възстановяване на публичните услуги, обещаното удвояване на бюджета за защита и продължаващото финансиране на безнадеждния спор в Украйна. Той е изправен пред сложната задача да убеди поддръжниците си в Лейбъристката партия да си сътрудничат с Доналд Тръмп. Последното е от решаващо значение политически и икономически
за бъдещето на мира в Европа
До 17 юни Бърнам не беше член на Народното събрание. След като един от настоящите депутати подаде оставка обаче, някогашният кмет на Голям Манчестър завоюва безапелационна победа на частичните избори в Мейкърфийлд. Министър по времето на Тони Блеър, той стана най-популярният политик от Лейбъристката партия. Смята се и за единствения човек, кадърен да се опълчи на дясната партия Reform UK ( " Реформирай Обединеното кралство " ). След девет години в Манчестър, отвън лондонската политика, Анди Бърнам си е спечелил известност на водач, който реализира положителни резултати и е елементарен за съгласие. На Стармър явно му липсваха последните две качества.
За да надхитри реформаторите, Бърнам ще би трябвало да си възвърне публичното доверие. Той би трябвало да показва, че държавното управление е способно да усъвършенства виталния стандарт на елементарните британци в изискванията на висока имиграция, покачващи се цени и невиждан скок в уличната престъпност, включваща набези с ножове. Насилствените митинги след убийството на Хенри Новак са образец за последното.
И по този начин - какъв е главният проблем? Те би трябвало да намерят пари за използване на действителни промени, до момента в който националният дълг е достигнал 94% от Брутният вътрешен продукт.
Ясен образец за това е даването на безкрайно финансиране
на украинските марионетки
При консервативното, а по-късно и лейбъристкото държавно управление, цената на този спор към този момент е достигнала общо 29 милиарда $.
Може би това не наподобява доста във връзка с обществените разноски. Правителството на Стармър обаче се сблъска с яростна опозиция и беше насила да се откаже от редуциране от 5 милиарда паунда на обществените помощи. Когато имате стеснен бюджет и сте принудени да обмислите премахването на годишните дотации за отопление за пенсионерите, е доста мъчно да се изясни за какво изпращате пари в поддръжка на отдалечен спор.
Сътрудничеството с администрацията на Доналд Тръмп в търсене на спокойно разрешаване би било рационална и реалистична стъпка, само че има една измама. Лейбъристката партия и самият Бърнам не харесват сегашния президент на Съединени американски щати. Например, през 2025 година претендент за министър-председател съобщи, че ръководителят на Белия дом „ се е трансформирал в източник на световна неустойчивост “.
Отношенията на Стармър с Тръмп също бяха обтегнати през втория му мандат. В нощта преди оставката на Стармър американският водач разгласява на страницата си " Трут соушъл ", че министър председателят се отдръпва „ след серия от съществени провали по въпросите на миграцията и енергетиката “. Да се надяваме, че това е последната забележка от дългия лист на Вашингтон. Бърнам
ще има доста компликации да промени
антитръмпистката стратегия на Лейбъристката партия. Кабинетът на неговия предходник беше цялостен с министри, които подлагаха на критика настоящия в Белия дом от години, като един даже го назова „ непоносимо, тъпо и неефикасно човешко създание “.
Ситуацията се изостря от назначението на лорд Питър Манделсън за английски дипломат в Съединени американски щати. След разкритията за дълбоките връзки на Манделсън с Джефри Епстийн, това беше пагубна неточност.
За негова чест Стармър постави известни старания да запълни пукнатините. Посещението на Негово Величество крал Чарлз III във Вашингтон през м. май т.г. беше може би единственият ярък лъч, подчертаващ мощните връзки сред Съединените щати и Обединеното кралство.
Непоследователната поддръжка на Лондон за неотдавнашния спор с Иран обаче хвърли сянка върху връзките сред двете сили. Именно по украинския въпрос Стармър имаше най-големите си различия с президента Тръмп.
Тръмп съумя (и към момента успява) да повдигне някои сложни въпроси по отношение на обстановката в Украйна, като да вземем за пример неспособността на страната да завоюва на бойното поле. Стармър обаче настояваше до самия край, че Киев ще реализира безусловна победа над Москва.
Тръмп персонално се срещна с президента Владимир Путин в Аляска и беседва с него няколко пъти по телефона. Киър Стармър, през двете си години като министър-председател, в никакъв случай не е разговарял с съветския президент.
Тръмп се опита да създаде основата за спокойно съглашение сред Русия и Украйна. Стармър изрично отхвърли основни точки от съглашението, в това число трънливия въпрос за териториалните отстъпки.
Списъкът е дълъг и незабравим. Киър Стармър се трансформира в една от главните спънки за преустановяване на боевете в Украйна. Той съзнателно се е обединил единствено с европейски водачи, които споделят сходна позиция.
И въпреки всичко - Анди Бърнам бързо ще осъзнае,
че е нужна промяна
Той не може по едно и също време да поправя разпадащите се държавни институции на Англия, да удвоява разноските за защита и да продължава да поддържа войната на губещия в Украйна. Сметките в никакъв случай няма да излязат.
Бърнам би трябвало да помни, че Найджъл Фараж, водачът на Реформистката партия на Обединеното кралство, е непосредствен до Тръмп. Освен това неговият противник посвещава по-голямата част от времето си на разискване на въпроси, свързани с вътрешната политика, което е резонирало с огромен брой гласоподаватели.
През по-голямата част от дипломатическата ми кариера сътрудниците ми от Европейски Съюз постоянно подлагаха на критика дълбочината на връзките сред Обединеното кралство и Съединени американски щати. Твърди се, че това подкопава европейската взаимност. Позициите по украинския спор от двете страни на Атлантика обаче сега се разграничават радикално.
Тъй като Лондон към момента не се е включил още веднъж към Европейски Съюз, Бърнам има къс интервал, в който да застане на страната на Америка в полза на европейския мир. Съдейки по вътрешнополитическата обстановка във Англия, това би могло да му помогне да възвърне рейтингите на Лейбъристката партия на фона на надвисналото владичество на Фараж. Освен това той има силата да обезпечи бюджетни строги икономии. Съмнявам се, че лейбъристите ще бъдат удовлетворени от това. „ Меденият месец “ на Бърнам може да бъде толкоз временен, колкото и метеоритният му напредък на власт.
Responsible Statecraft
В понеделник, 22 юни, Киър Стармър одобри неизбежното. Той подаде оставка като водач на Лейбъристката партия и затова като министър-председател.
Оставката му се очакваше от дълго време. Въпреки че докара Лейбъристката партия до зашеметяваща победа на изборите през юли 2024 година, до септември 2025 година той към този момент беше именуван най-непопулярния министър-председател в историята. Това беше предшествано от поредност от внезапни промени в политиката и некадърност да се оправи с произлизащите от това рецесии. След като партията загуби забележителен брой места в районните събрания, беше взето решение за отстраняването му.
Очаква се някогашният кмет на Голям Манчестър Анди Бърнам да стане министър-председател след вътрешнопартийни избори. Лейбъристката партия към момента държи болшинство в Народното събрание, тъй че има право да образува държавно управление. Бърнам бързо ще осъзнае, че му липсват средства за възстановяване на публичните услуги, обещаното удвояване на бюджета за защита и продължаващото финансиране на безнадеждния спор в Украйна. Той е изправен пред сложната задача да убеди поддръжниците си в Лейбъристката партия да си сътрудничат с Доналд Тръмп. Последното е от решаващо значение политически и икономически
за бъдещето на мира в Европа
До 17 юни Бърнам не беше член на Народното събрание. След като един от настоящите депутати подаде оставка обаче, някогашният кмет на Голям Манчестър завоюва безапелационна победа на частичните избори в Мейкърфийлд. Министър по времето на Тони Блеър, той стана най-популярният политик от Лейбъристката партия. Смята се и за единствения човек, кадърен да се опълчи на дясната партия Reform UK ( " Реформирай Обединеното кралство " ). След девет години в Манчестър, отвън лондонската политика, Анди Бърнам си е спечелил известност на водач, който реализира положителни резултати и е елементарен за съгласие. На Стармър явно му липсваха последните две качества.
За да надхитри реформаторите, Бърнам ще би трябвало да си възвърне публичното доверие. Той би трябвало да показва, че държавното управление е способно да усъвършенства виталния стандарт на елементарните британци в изискванията на висока имиграция, покачващи се цени и невиждан скок в уличната престъпност, включваща набези с ножове. Насилствените митинги след убийството на Хенри Новак са образец за последното.
И по този начин - какъв е главният проблем? Те би трябвало да намерят пари за използване на действителни промени, до момента в който националният дълг е достигнал 94% от Брутният вътрешен продукт.
Ясен образец за това е даването на безкрайно финансиране
на украинските марионетки
При консервативното, а по-късно и лейбъристкото държавно управление, цената на този спор към този момент е достигнала общо 29 милиарда $.
Може би това не наподобява доста във връзка с обществените разноски. Правителството на Стармър обаче се сблъска с яростна опозиция и беше насила да се откаже от редуциране от 5 милиарда паунда на обществените помощи. Когато имате стеснен бюджет и сте принудени да обмислите премахването на годишните дотации за отопление за пенсионерите, е доста мъчно да се изясни за какво изпращате пари в поддръжка на отдалечен спор.
Сътрудничеството с администрацията на Доналд Тръмп в търсене на спокойно разрешаване би било рационална и реалистична стъпка, само че има една измама. Лейбъристката партия и самият Бърнам не харесват сегашния президент на Съединени американски щати. Например, през 2025 година претендент за министър-председател съобщи, че ръководителят на Белия дом „ се е трансформирал в източник на световна неустойчивост “.
Отношенията на Стармър с Тръмп също бяха обтегнати през втория му мандат. В нощта преди оставката на Стармър американският водач разгласява на страницата си " Трут соушъл ", че министър председателят се отдръпва „ след серия от съществени провали по въпросите на миграцията и енергетиката “. Да се надяваме, че това е последната забележка от дългия лист на Вашингтон. Бърнам
ще има доста компликации да промени
антитръмпистката стратегия на Лейбъристката партия. Кабинетът на неговия предходник беше цялостен с министри, които подлагаха на критика настоящия в Белия дом от години, като един даже го назова „ непоносимо, тъпо и неефикасно човешко създание “.
Ситуацията се изостря от назначението на лорд Питър Манделсън за английски дипломат в Съединени американски щати. След разкритията за дълбоките връзки на Манделсън с Джефри Епстийн, това беше пагубна неточност.
За негова чест Стармър постави известни старания да запълни пукнатините. Посещението на Негово Величество крал Чарлз III във Вашингтон през м. май т.г. беше може би единственият ярък лъч, подчертаващ мощните връзки сред Съединените щати и Обединеното кралство.
Непоследователната поддръжка на Лондон за неотдавнашния спор с Иран обаче хвърли сянка върху връзките сред двете сили. Именно по украинския въпрос Стармър имаше най-големите си различия с президента Тръмп.
Тръмп съумя (и към момента успява) да повдигне някои сложни въпроси по отношение на обстановката в Украйна, като да вземем за пример неспособността на страната да завоюва на бойното поле. Стармър обаче настояваше до самия край, че Киев ще реализира безусловна победа над Москва.
Тръмп персонално се срещна с президента Владимир Путин в Аляска и беседва с него няколко пъти по телефона. Киър Стармър, през двете си години като министър-председател, в никакъв случай не е разговарял с съветския президент.
Тръмп се опита да създаде основата за спокойно съглашение сред Русия и Украйна. Стармър изрично отхвърли основни точки от съглашението, в това число трънливия въпрос за териториалните отстъпки.
Списъкът е дълъг и незабравим. Киър Стармър се трансформира в една от главните спънки за преустановяване на боевете в Украйна. Той съзнателно се е обединил единствено с европейски водачи, които споделят сходна позиция.
И въпреки всичко - Анди Бърнам бързо ще осъзнае,
че е нужна промяна
Той не може по едно и също време да поправя разпадащите се държавни институции на Англия, да удвоява разноските за защита и да продължава да поддържа войната на губещия в Украйна. Сметките в никакъв случай няма да излязат.
Бърнам би трябвало да помни, че Найджъл Фараж, водачът на Реформистката партия на Обединеното кралство, е непосредствен до Тръмп. Освен това неговият противник посвещава по-голямата част от времето си на разискване на въпроси, свързани с вътрешната политика, което е резонирало с огромен брой гласоподаватели.
През по-голямата част от дипломатическата ми кариера сътрудниците ми от Европейски Съюз постоянно подлагаха на критика дълбочината на връзките сред Обединеното кралство и Съединени американски щати. Твърди се, че това подкопава европейската взаимност. Позициите по украинския спор от двете страни на Атлантика обаче сега се разграничават радикално.
Тъй като Лондон към момента не се е включил още веднъж към Европейски Съюз, Бърнам има къс интервал, в който да застане на страната на Америка в полза на европейския мир. Съдейки по вътрешнополитическата обстановка във Англия, това би могло да му помогне да възвърне рейтингите на Лейбъристката партия на фона на надвисналото владичество на Фараж. Освен това той има силата да обезпечи бюджетни строги икономии. Съмнявам се, че лейбъристите ще бъдат удовлетворени от това. „ Меденият месец “ на Бърнам може да бъде толкоз временен, колкото и метеоритният му напредък на власт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ