Когато получи обаждане за земетресението, което удари близо до Маракеш, Мохамед беше на четири часа път от Риф – неговия дом – във Фес, посещавайки своя жена в болницата.
По телефона беше Сиди Масиниса, който му каза, че фондацията Rif Tribes изпраща помощ в района на Атласките планини, така че Мохамед скочи в колата си, за да кара четирите часа на север до ал-Хосейма и да се присъедини към усилията на екипа.< /p>
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента Марокански момичета в риск от сексуално насилие, принудителен брак след земетресениеСнимки: Земетресението в Мароко, което разби живота на хиляди< /h3>Как стоят отношенията на Мароко и Судан с Израел?След земетресението в Мароко: Пречи ли политиката на помощта?край на списъкаАл-Хосейма е мястото, където е базирана фондация Rif Tribes Foundation, организация на местно ниво, работеща в подкрепа на народа амазиги в региона Риф в Мароко, слабо развита област, в която липсват услуги като добри болници, което принуждава Мохамед да шофира с часове, за да види жена си болницата, в която е била приета.
Няма значение, когато получи призива за действие, Мохамед се почувства зареден с енергия. „Когато Масиниса ми се обади, първото нещо, за което се сетих, беше да помогна на нашите братя в Атласа“, каза той пред Al Jazeera.
Ехо от миналото
Сиди Масиниса от Риф, правнук на антиколониален борец, основава фондация Рифски племена, за да развие общността на амазигите, от която той е част.
Когато чу за опустошителното земетресение на 9 септември, това предизвика усещане за дежавю, сякаш това му се беше случвало и преди.
Наистина имаше, но не точно по същия начин. На 24 февруари 2004 г. той и семейството му бяха събудени от трусове и звук от хора, които крещяха и падащи сгради в град ал-Хосейма в североизточната част на планината Риф.
Въпреки че беше дете по онова време, той си спомняше достатъчно добре паниката, тъгата и безпомощността от този момент преди 19 години, така че когато чу за това, което удари Маракеш, чувствата се върнаха бързо.
Така той реши, че неговата организация, базирана в ал-Хосейма, ще работи за подпомагане на селските племена от селските племена на Атлас, които бяха засегнати от безпрецедентна криза и молеха за помощ.
След стартирането на голяма кампания за набиране на средства – подкрепена от знаменитости, светски личности, художници и къщи за изкуство и мода – фондация Rif Tribes събра повече от 200 000 евро ($214 000) за закупуване и транспортиране на доставки от Риф до Атласките планини.< /p>
Пътувайки повече от ден до село Тарудант на амазигите, на юг от планините, организацията установи база в петък с техния конвой от доставки.
Планът беше да се координира и изпрати помощ до най-отдалечените и изолирани села, като се фокусира върху райони, които все още не са достигнати от повечето държавни и големи организации, които са концентрирани в Маракеш и близките райони. Техният план беше да достигнат до изолираните амазигски общности, където пътните условия затрудняваха достъпа.
Досега те са достигнали до селата Талджунт, Тимлит, Тибит и Игли, раздавайки храна, хигиенни продукти, одеяла и матраци на стотици семейства – големи палатки за временно настаняване на мнозина, останали бездомни от земетресението, са на път .
„И нашият, и техният регион са маргинализирани“
Пътят от Тарудант до Игли е особено труден за екипа на Рифските племена, като на Мохамед му трябват два часа през сложни пътища, за да стигне най-накрая до там. Но тъй като е от хълмистия Риф, той е свикнал с маневрите, които такова шофиране изисква.
Той обаче е щастлив, че върши тази работа. „И двата ни региона са маргинализирани; нямаме нищо, но сме един народ. Дойдох тук, без да знам кога мога да се върна при жена си и децата си, но това е всичко, което мога да дам“, каза Мохамед със сълзи на очи.
Лала Гизлан Баряла, активистка на амазигите от региона на Среден Атлас, каза пред Ал Джазира, че е благодарна за тази солидарност към нейния регион, който, подобно на Мохамед, според нея често се забравя.
„Амазигските племена и семейства, които живеят в Атлас, не са добре разположени […] всъщност ние от Атлас винаги казваме, че сме забравен регион, дълбокото Мароко, което не задържа вниманието на държавата.< /p>
„Докато не се случат неща като земетресение, хората не осъзнават, че има тези социални, културни, икономически и медицински недостатъци, както беше толкова осезаемо по този повод“, каза възмутено Лала, добавяйки, че се надява това събитие да направи както местните власти, така и външният свят вземат повече предвид селските общности.
История на споделена борба
Всъщност на дългите участъци от Атласките планини крайно липсват медицински съоръжения. Спешната медицинска помощ при нормални случаи се усложнява от факта, че селяните често дори не могат да стигнат до болница, като се има предвид, че обикновено притежават малко повече от добитък като транспортно средство.
Риф също страда от подобна реалност. Въпреки че това е районът с най-много пациенти с рак в Мароко поради наследството от испанската химическа бомбардировка през 1921 г., големите болници и професионалното медицинско оборудване могат да бъдат намерени само на часове надолу по пътя.
Ето защо, например, Мохамед трябва да кара четири часа от Ал-Хосейма до Фес всеки път, когато посети жена си в болницата.
Споделяйки история на изолация, и двата региона протестираха, настоявайки за видимост през 2017 г.
Започна в Ал-Хосейма в края на 2016 г. като вълна от протести, наречена Хирак, фокусирана върху липсата на инфраструктура, болници, училища и възможности за работа. И продължи в Атласа, където стотици решиха да маршируват 97 км (60 мили) през планински пътища, за да протестират срещу маргинализацията и социалното изключване.
Тази споделена борба улесни жертвите да се свържат с доброволците на Rif Tribes Foundation.
„Хората бяха много благодарни, че дойдохме чак от Риф, за да помогнем“, казва Масиниса.
„Казаха ни, че все още помнят, когато същото се случи с нас през 2004 г., и че знаеха, че рифийците ще бъдат първите хора, които ще разберат какво се случва и какви са нуждите в селските общности.“
Всъщност други асоциации и екипи от доброволци от Риф вече бяха посетили някои села в Атлас, за да осигурят помощ през първите дни на земетресението, преди да пристигне Фондацията на племената Риф, казаха селяните на Масиниса.
„От Риф до Атлас, обединени като едно“ е слоган, който ръководената от младите хора фондация използва в социалните медии, за да отрази духа на своята мисия и своите хора, които споделят ангажимент, който не свършва в Риф, обхващаща всички други племенни и маргинализирани общности в страната.
Източник: Ал Джазира
