Ето къде вали диамантеният дъжд според учените
Когато планираме деня си, множеството от нас ще ревизират прогнозата за времето. Разбира се, в случай че вали, несъмнено няма да отидем на плаж (можете, само че ще се намокрите преди да сте се топнали в морето и ще ви е мъчно да изсъхнете после). Ако е слънчево и горещо, няма да вървим на кънки с лед, тъй като това няма да свърши добре. Ако е прохладно, няма да вървим на „ прелестен “ пикник в парка (освен в случай че не желаеме съставките на сандвича ни да летят навсякъде) и в случай че е облачно, несъмнено няма да се печем, с цел да получим прекрасен загар. За нас инспекцията на времето на Земята е нещо, което вършим като че ли по инстинкт. Обаче, поглеждали ли сте в миналото времето на Нептун? Е, може пък да желаете – тъй като там диамантеният дъжд е действителна прогноза.
Учените от дълго време допускаха, че на Уран и Нептун валят диаманти, само че вече разполагат с нови доказателства, получени и посредством опити, съобщи Би Би Си.
Двете планети-гиганти са формирани от газове в полутечно положение, чиято температура доближава няколко хиляди градуса. Атмосферата им е формирана най-вече он хелий и водород, само че в по-дълбоките пластове има по-тежки детайли, включително метан.
Снимка: NASA Според хипотезата, на към 7000 километра под горната й граница налягането и температурата доближават такива стойности, че метанът се разлага на съставните си детайли – въглерод и водород. Лекият водород се издига към горните пластове на атмосферата, а въглеродът при високото налягане и пъклен температури придобива кристална конструкция и се трансформира в диаманти.
За да потвърдят теорията си, откриватели от Националната ускорителна лаборатория SLAC в Станфордския университет са пресъздали на Земята сходни условия, с помощта на неповторима инсталация. Вместо метан (CH4) те са употребявали за опитите си стирол (C8H8), защото физическите му свойства са по-близки до тези на веществото, превръщащо се в метан при колосалното налягане и температура на газовите колоси.
С помощта на лазер, работещ със свободни електрони – LCLS (Linac Coherent Light Source), учените са нажежили стирола до температура от 5000 келвина (приблизително колкото на 10 хиляди километра под горния пласт на атмосферата на Уран и Нептун). Освен това, те са нараснали налягането до 1.5 милиона бара. По думите на един от създателите на опита, „ това е все едно да поставиш 250 африкански слона върху нокътя на палеца си “.
При опита учените са наблюдавали по какъв начин въглеродът в стирола се трансформира в диаманти, а останалата част от него се отделя като чист водород.
Вижте още:
