Музикални хроники: Той беше бедно момче от работническия Бирмингам, мина през затвора и кланицата, но накрая завладя света
Когато Ози Озбърн изпя кавър версия на Working Class Hero на Джон Ленън, в осъществяването имаше освен това от почитание към първоизточника.
Разбира се, The Beatles са групата, разпалила интереса на Ози към музиката, само че настрана от това, текстът за героя от работническата класа е изключително непосредствен до легендата от Black Sabbath.
Джон Майкъл Озбърн, както е същинското име на артиста, безспорно остава едно от най-големите имена в цялата музикална история. Преди няколко дни той навърши 72 година и има зад себе си дълъг живот на триумфи, първо като вокал на Sabbath през 70-те, след това като солов реализатор през 80-те, а по-късно и като риалити звезда от шоуто „ Семейство Озбърн “.
“Татко е момче от улицата, работило във заводи ”, споделя за Ози неговият 34-годишен наследник Джак. „ Той е от типичните „ сини якички “ от работническата класа, натоварени с напълно физически труд “.
Роден през 1948 година в Бирмингам, бъдещият музикант прекарва детството си тичайки из работническия град, тъй като у дома му е много тясно с три сестри и двама братя. „ Спалнята ни беше колкото две независими кревати едно до друго. Нямаше тоалетна вътре в къщата, имаше една кофа най-после на леглото и една тоалетна на открито “, споделя Ози.
Вместо тоалетна хартия фамилията употребява вестници, като няма даже сапун и вода. „ Много се срамих като дете, тъй като постоянно се усещах замърсен, усещах се като селяк. Но татко ми постоянно споделяше, че един ден ще направя нещо огромно.
Всъщност Джак Озбърн се оказва прав и за двете неща – само че за това малко по-късно.
Преди всичко, Озбърн-старши демонстрира на децата си какво е деятелност. „ Татко изработваше принадлежности и в никакъв случай не пропускаше работен ден, в дъжд и в слънце “, продължава описа си Ози. Бащата работи по цели нощи и се прибира тъкмо когато стартира дневната промяна във фабриката на майката Лилиан.
“Бях като скован през множеството време, постоянно бях доста неспокойно момче и страхът от някаква идна крах направляваше живота ми ”, признава Ози. „ Когато татко ми спеше денем, аз се плашех, че е мъртъв и го ръчках, с цел да се убедя, че диша. Това по никакъв начин не му харесваше “.
„ Имаше доста позор, тъй като когато схванат, че си с такова усложнение, те слагат в ъгъла с конус на главата. Наричат те кретена на класа и целият клас ти се подиграва “.
Той търси изплъзване от обстановката, като се трансформира в клоуна на учебното заведение и постоянно търси „ най-едрото момче в близост “, с цел да го разсмива и по този начин да се сдружава с него. Но години по-късно Ози си дава сметка, че и тази тактичност е просто вик за помощ. „ Повечето комедианти, които познавам, отвън сцената са доста нещастни хора. Това общо взето е правилно и за мен, развеселявам те, с цел да се усещам сигурен към теб “.
Когато навършва 16, младежът към този момент е привикнал да се забърква в много неприятности и изрично не желае да си откри дневна работа, която да го принуждава да става рано всяка заран. Затова работи почасово като водопроводчик или по градежи. Известно време работи и в касапница ( “По през целия ден ми се гадеше, само че най-после привикнах с миризмата ”).
Върхът идва, когато Ози разрушава магазин наоколо до къщи.
„ Много хлапета се захващат с закононарушения и с мен също беше по този начин, само че не бях добър в това. Не бях същински нарушител, по-скоро желаех да ме заловен, с цел да бъда приет от другите неприятни момчета “.
Скоро младежът се оказва в пандиза, а татко му отхвърля да заплати гаранцията, с цел да му даде урок.
“Когато си на място, цялостно с неприятни хора, това си е тип обучение ”, изяснява бъдещата музикална легенда. „ Те не желаят да те убият, просто желаят да вършат секс с младото момче с дълга кестенява коса “.
Шест седмици по-късно, той знае, че не желае в никакъв случай повече да стъпва в пандиза, нито пък желае да работи във фабрика. Но има едно нещо, в което постоянно е намирал разтуха.
„ Музиката беше интегрална част от фамилията. Винаги имаше музика, от грамофона, радиото или пианото “, радва се той.
Но по какъв начин едно бирмингамско момче от работническата класа изобщо може да се надява да пробие като великата ливърпулска четворка?
За благополучие, бащата Джак Озбърн дава късмет на сина си и му дава чек за 250 паунда, с цел да може Ози да си купи микрофон Shure, микрофонна стойка и усилвател Vox.
“Татко беше добър човек, обичах го. Това беше най-хубавият подарък. Единственото нещо, за което имах пристрастеност, беше музиката “, признава Ози.
Излишно е даже да прецизираме какъв е приносът на артиста и останалите от Black Sabbath за музикалната история – те вечно ще останат първата същинска и пълнокръвна хеви метъл група.
Като толкоз доста други величия в сектора, и при Ози скромният генезис се оказва в плюс за построяването на характера. „ Израснал си без нищо и всеки ден правиш всичко допустимо да не се върнеш назад към това. Всичко е в името на това да избягаш от своята действителност поради нещо по-добро “, акцентира различен метъл реализатор, Роб Зомби.
„ Това, което върша е това, което всички желаят да вършат, само че не им стиска. А аз просто съм откровен. Имах фантазия и тя стана действителност. Затова се веселя на добър живот “.
