Любопитен факт: Исак Нютон прави най-великите си открития докато е в изолация по време на пандемия
Когато обаче историята се случва, Исак Нютон още не е сър. През август 1665 година младият откривател занапред получава диплома от Тринити колидж към Кеймбриджкия университет и доста скоро по-късно избухва страховита чумна зараза. Счита се, че към 20% от популацията на Лондон умира. Макар че ще минат още два века преди учените да открият бактерията Yersinia pestis, причинителят на болестта, управляващите знаят доста добре по какъв начин да минимизират жертвите – по същия метод, по който се постъпва през днешния ден. А точно посредством карантина и обществена отдалеченост.
Кеймбридж изпраща научните си служащи и студентите по домовете си, където работят самостоятелно. Джилиан Брокуел в своя публикация за Уошингтън Поуст проучва този стадий от живота на Нютон и открива, че тъкмо в този интервал, когато Нютон е самичък и няма професор, който да му виси над главата, той сполучва да направи най-великите си открития.
Първо Исак Нютон продължава да работи по математическите задания, по които се труди още в университета. Този труд вечно трансформира образа на математиката.
След това Нютон съумява да се снабди с призми и опитва с тях в своята спалня. Изследователят даже продупчва завесите на прозореца си, с цел да може дребен вързоп светлина да влиза вътре. Тези опити водят до пробив в оптиката.
И, несъмнено, тук се разиграва историята за ябълковото дърво. Да, това дърво, за което легендата споделя, че когато ябълката е блъснала Нютон по главата, той бил сполетян от прозрението за гравитацията и придвижването на небесните сфери. Историята евентуално е апокрифна, въпреки че има детайл истина в нея. Ученият просто се е замислил за това по какъв начин огромната Земя притегля падащите ябълки към повърхността и е съобразил, че тази мощ се простира доста по-далече – чак до Луната.
Цели две години бушува чумната зараза в Лондон. Но когато Исак Нютон се връща в университета през 1667 година, той е приет за негов член единствено шест месеца по-късно, а две години след завръщането си придобива професорско познание.
Изминали са епохи от този момент, а светът е вечно изменен от тези открития, направени до момента в който Нютон е бил в изолираност. Днес, когато сме в разгара на нова пандемия, мнозина са принудени да стоят затворени у дома и да работят отдалечено. И до момента в който несъмнено този процес на събитията е извънредно нежелателен и тягостен за нас, не е нужно да прахосваме това време.
Дори не е наложително всеки един от нас да стане популярен математик или физик – и даже академик. Но в случай че оползотворяваме това време, ще настъпи смяна – и то за положително!
Подкрепете положителните вести! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
