Двойната борба срещу Злото - ФРИДРИХ НИЦШЕ
Когато ни сполети някое зло, можем да го преодолеем или като отстраним аргументите му, или като променим въздействието, което то оказва върху възприятията ни: затова посредством претълкуване на злото в положително, чиято изгода може би ще почувстваме по-късно.
Религията и изкуството (също и метафизичната философия) се стремят да влияят върху смяната на възприятията частично посредством смяна на преценката ни за изживяното (например благодарение на иносказанието: „ Когото Бог обича, го санкционира “), частично посредством възбуждане на желанието за болежка, за прочувствен изблик въобще (оттам води началото си трагическото изкуство).
Колкото повече човек е податлив да претълкува и да премисля, толкоз по-малко ще бъде в положение да открие аргументите за злото и да ги отстрани; мигновеното упояване на болката и упойката, както се практикува да вземем за пример при зъбобола, ще му стигнат и при по-тежки премеждия.
Колкото повече властта на религията и на всяко изкуство понижава резултата на наркозата, толкоз по-упорито хората си слагат за цел същинското премахване на злото, нещо, което естествено е неподходящо за трагиците, тъй като откакто царството на неумолимата, непобедима орис от ден на ден се стеснява, сюжетите за нещастия стават все по-малобройни; още по-зле обаче стои въпросът за свещениците: тъй като до момента те живееха основно от упояването на човешки несгоди.
Християнството породи, с цел да облекчи душата: само че в този момент то би трябвало първо да потисне душата, с цел да може след това да я облекчи. Следователно тя ще се погуби.
Разберем ли един път „ по какъв начин се е появил прегрешението на света “, а точно посредством неправилните ходове на разсъдъка, с помощта на което хората между тях, пък и обособеният човек се считат за доста по-черни и по-лоши, в сравнение с са в реалност, то цялото това преживяване внезапно олеква и индивидът и светът заблестяват в ореола на целомъдреност, тъй че ни става драго на душата.
Сред природата индивидът си остава постоянно същинско дете. Понякога детето сънува кошмари, обаче когато отвори очи, то всякога се вижда още веднъж в парадайса.
„ Човешко, прекомерно човешко “, превод: Донка Илинова
