Когато нещо е изгубено, то трябва да се намери. Или

Когато нещо е изгубено, то би трябвало да се откри. Или най-малко е добре това да стане. Поне, с цел да се разбере разликата сред две думи, които постоянно разменяме – „ загубен “ и „ изгубен “...Трябва да бъде открит и ресторант Изгубената София, който сега, въпреки и нов, е измежду най-приятните и най-вкусните в милионния град .

Ала се намира на улица Йордан Йовков. Въпреки името и хипотетичното почитание към него, тя не е на някакво централно място като ул. Иван Вазов, площада и булеварда на името на Славейкови, или пък на основна позиция с големи размери като бул. Вапцаров и Алея Яворов. Нищо сходно. Като тръгнете от пазара Иван Вазов на бул. Петко Тодоров (и той пишещ, само че с основна заслуга да бъде проектозет на Яворов) към бул.

Гоце Делчев в махалата с истинското име Стрелбище, ще намерите ул. Йордан Йовков вляво. Къщата на 3 етажа, която е приютила ресторанта, е с ретро жанр и извън, и от вътрешната страна. Поради домашното разположение, салоните са по този начин направени, че подсигуряват поверителност на гостите. Още на първия етаж ще видите до бара ликовете на всички кметове на нашия град, като че ли взети от книгата на 19 минути, която споделя историята на всеки от тях.

Най-отгоре пък е ВИП-ът, където се настанихме. И останахме удовлетворени от кухнята – от салатата на името на заведението през чудесния и много наедрял свински стек, нежен като на никое място в София, та чак до целувчената торта – тя си е една дребна Павлова, и шоколадовия мус с пресни ягоди за лукс, вместо черешка....А също похвалваме обслужването. На малко места в нашата страна схващат, че келнер това е експерт, не - всеки срещнат.