Какво кара четирима богати нюйоркчани да отнемат живота си
Когато негов другар умира при съмнителни условия, доктор Алън Карънак е замесен в неразрешен свят на ужасяващи секрети, от който може в никакъв случай да не избяга.
Какво кара четирима богати нюйоркчани да лишават един след различен живота си без забележима причина?
Имат ли пръст в самоубийствата загадъчният психиатър Дьо Керадел и неговата щерка?
И кой – или какво – са Алкар-аз и Събирача?
Възхищавам се на творчеството му... Той умее да основава атмосфера на греховен боязън.
Лъвкрафт
Мерит има ослепително въображение.
Ню Йорк Таймс
Абрахам Мерит (1884–1943) е американски публицист на хорър, фентъзи и фантастика. Творбите му, в които постоянно става дума за изгубени цивилизации, антични вълшебства и свръхестествени същества, са въодушевени от Х. Райдър Хагард, Едгар Бъроуз и Робърт Чеймбърс, а Мерит на собствен ред оказва доста въздействие върху създатели като Робърт Блох, Майкъл Муркок и Х. Ф. Лъвкрафт. На българските читатели е прочут с романите „ Седем стъпки до Сатаната “, „ Гори, вещице, гори! “, „ Живият метал “ и „ Лунният вир “.
Представяме ви фрагмент от " Пълзи, сянко! ", Абрахам Мерит
Глава 1
Четири самоубийства
Разопаковах багажа си в клуб „ Експлорърс “ в тъмно въодушевление. Изключително неприятната меланхолия, с която се бях събудил в койката си нощес, отхвърляше да ме пусне. Тя наподобяваше ехтене от призрачен сън, чиито елементи бях не запомнил, въпреки че те продължаваха да се спотайват на ръба на съзнанието ми.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/07/pulzi-syanko-650x1000.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 400 " height= " 615 " /> Появи се и друго съображение за неспокойствие.
Естествено, не бях очаквал да ме посрещне комисия на градския съвет. Но фактът, че не ме чакаше нито Бенет, нито Ралстън, ми замязя на голямо неуважение. Бях писал и на двамата, преди да отплавам; чаках, че най-малко единият ще се появи на дока.
Те бяха най-близките ми другари и странната неприязън посред им постоянно ме озадачаваше. Хем се харесваха, хем не можеха да се понасят. Струваше ми се, че по принцип са по-близки един с различен, в сравнение с с мен; че евентуално щяха да са като Дамон и Питий, в случай че взаимно не харесваха настройката си към живота. А може и в действителност да бяха като Дамон и Питий.
Старият Езоп формулира техните различия преди епохи в баснята „ Мравката и щурецът “. Бил Бенет беше мравката. Сериозният, работлив наследник на лекар Лайънел Бенет, до неотдавна един от петимата най-големи специалисти в модерния цивилизован свят на тематика мозъчна патология. Правя разграничаване сред съвременен и цивилизован, тъй като имам доказателства, че това, което си разрешаваме да назоваваме „ некултурен свят “, разполага с доста повече сходни специалисти, също така имам учредения да имам вяра, че античният свят е разполагал с доста по-напреднали хора в тази област от актуалния, бил той цивилизован или некултурен.
Старият Бенет беше един от дребното експерти, фокусирани върху работата, а не върху банковите си сметки. Известен човек, само че безпаричен. Младият Бенет беше на към трийсет и пет години, на моята възраст. Знам, че татко му разчиташе доста на него. Подозирах, че в някои области, изключително в региона на подсъзнателното, синът бе изпреварил бащата, бидейки с по-гъвкав, безпристрастен разсъдък. Преди година Бил ми беше писал, че татко му е умрял и че се е сдружил с лекар Остин Лоуел, заемайки мястото на лекар Дейвид Брейл, който бе умрял от паднал полилей в частната болница на лекар Лоуел. (Вижте романа „ Гори, вещице, гори! “)
Дик Ралстън беше щурецът. Той беше наследил голямо положение, което зъбите на Голямата меланхолия едвам засегнаха. Общо взето елементарен наследник на паралия, от положителния вид, само че нямащ наслада, изгода и задоволеност от работата. Безгрижен, интелигентен и великодушен, само че въпреки всичко първокачествен лентяй.
Аз бях компромисът – мостът, на който те можеха да се срещнат. Имах тапия за доктор, само че и задоволително пари, с цел да се отърва от еднообразието на практикуването. Достатъчно, че да върша каквото си желая, т.е. да се смотавам по света, занимавайки се с етноложки изследвания. Интересите ми бяха главно в областите, които моите научни братя назовават суеверие – туземска магия, вещерство, вуду и други сходни неща. Аз бях сериозен в своите изследвания колкото Бил в неговите. И той знаеше това.
От друга страна, Дик отдаваше скиталчеството ми на неспокойния дух, завещан от моите бретонски предшественици, измежду които имаше корсар, който бе отплавал от Сен Мало и се бе покрил със популярност в Новия свят. Е, пиратът най-после бе висящ на бесилото. А странните ми разсъждения Дик отдаваше на обстоятелството, че две мои прапрабаби са били изгорени като вещици в Бретан.
Напълно разбирах логиката му. Не и тази на Бил обаче.
Навъсен, си мислех, че въпреки да съм отсъствал три години, не е редно да ме не помнят. Сетне съумях да се отърся от мрачното въодушевление и да се надсмея над себе си. Навярно те не бяха получили известията ми, бяха налегнати от неотложни задължения или пък бяха разчитали един на различен за посрещането.
На леглото лежеше следобеден вестник. Забелязах, че е от през вчерашния ден. Погледът ми се спря на част от заглавията. И тогава престанах да се веселя. Ето какво прочетох:
Наследник на 5 милиона $
от медодобив се самоуби
Ричард Дж. Ралстън-младши се простреля в главата
Не са ясни аргументите. Четвърти богат нюйоркчанин лишава живота си без явна причина през последните три месеца.
Полицията загатва, че може да става дума за клуб на самоубийци.
Зачетох нататък:
Ричард Дж. Ралстън-младши, който преди две години наследи към 5 милиона $, когато татко му, богат притежател на мина, умря, беше открит тази заран мъртъв в леглото си в къщата на Седемдесет и осма улица. Беше се прострелял в главата, умирайки на място. Пистолетът му лежеше на пода, тъкмо под ръката му. Детективите откриха пръстови отпечатъци на Ралстън върху дръжката.
Трупът бе открит от иконома, Джон Симпсън, който съобщи, че е влезнал в спалнята в 8 часа, както нормално. По положението на тялото правосъдният следовател доктор Пийбоди дефинира, че Ралстън се е прострелял някъде към 3 сутринта, към пет часа преди Симпсън да открие натрупа му.
Три сутринта? Кожата по гърба ми настръхна. Съобразявайки часовата разлика сред Ню Йорк и кораба, осъзнах, че нещастието бе станала тъкмо когато се бях събудил необичайно депресиран.
Продължих да чета:
Ако казаното от Симпсън е правилно, а полицията няма учредения да мисли, че не е, самоубийството не е планувано, а е резултат от неочакван подтик. Това, наподобява, се удостоверява от писмото, което Ралстън е почнал да написа, само че е скъсал, без да довърши.
Късчетата хартия бяха открити под бюрото в спалнята. Текстът гласеше:
„ Драги Бил,
Съжалявам, само че не можах да остана. Ще ми се да гледаш на нещата обективно, а не субективно, без значение какъв брой необикновено наподобяват. Де да беше Алън тук. Той знае повече... “
Явно в този миг Ралстън е размислил и е скъсал писмото. Полицаите се пробват да схванат кой е този „ Алън “ и какво повече знае. Те се надяват, че получателят, Бил, ще се разпознава. Няма никакво подозрение, че става дума за самоубийство, само че е допустимо нещата, на които би трябвало да се гледа „ обективно, а не субективно, без значение какъв брой необикновено наподобяват “, да хвърлят някаква светлина върху претекста.
Към момента сякаш няма пояснение за какво господин Ралстън е лишил живота си. Неговите юристи от известната компания „ Уинстън, Смит и Уайт “ са уверили полицията, че с имуществото му всичко е наред и че в персоналния му живот няма затруднения. Факт е, че за разлика от мнозина други синове на богати хора, Ралстън в никакъв случай не се е забърквал в скандал.
Това е четвъртото самоубийство за интервал от три месеца на богати мъже на възраст съвсем колкото тази на Ралстън, със сходни привички в живота. Четирите случая толкоз си наподобяват, че полицията подозира, че става въпрос за споразумение за самоубийство.
Първата от четирите нещастия се случи на 15 юли, когато Джон Марстън, световноизвестният състезател на поло, се простреля в главата в къщата си в Локъст Вали, Лонг Айланд. Не е изяснена повода за самоубийство. Марстън беше ерген, сходно на Ралстън. На 6 август тялото на Уолтър Сейнт Клеър Калхун беше намерено в колата му покрай Ривърхед, Лонг Айланд. Калхун беше свил настрана от основния път, на това място заслонен от гора, и бе излязъл посред поле. Там се бе прострелял в главата. Все още не е ясно за какво. Той е разведен от три години. На 21 август Ричард Стантън, милионерът странник и яхтсмен, се гръмна в главата на палубата на плаващата в океана яхта „ Тринкуло “. Това се случи ден преди плануваното му тръгване за Южна Америка.
Четях, четях... спекулациите за споразумение за самоубийство, дължащо се евентуално на досада и нездраво предпочитание за реализиране на сензация... историите на Марстън, Калхун и Стантън... некролога на Дик.
Четях, без да разбирам изцяло прочетеното. Продължавах да си мисля, че това не може да е истина.
Нямаше причина Дик да се самоубие. На света надали имаше човек, който да обича повече живота. Теорията за споразумение за самоубийство бе напряко фантастична, най-малко що се отнася до неговото присъединяване. Аз бях оня „ Алън “ от писмото, естествено. А Бенет беше „ Бил “. Но кое известно ми нещо бе предиздвикало Дик да съжалява, че ме няма?
Какво кара четирима богати нюйоркчани да лишават един след различен живота си без забележима причина?
Имат ли пръст в самоубийствата загадъчният психиатър Дьо Керадел и неговата щерка?
И кой – или какво – са Алкар-аз и Събирача?
Възхищавам се на творчеството му... Той умее да основава атмосфера на греховен боязън.
Лъвкрафт
Мерит има ослепително въображение.
Ню Йорк Таймс
Абрахам Мерит (1884–1943) е американски публицист на хорър, фентъзи и фантастика. Творбите му, в които постоянно става дума за изгубени цивилизации, антични вълшебства и свръхестествени същества, са въодушевени от Х. Райдър Хагард, Едгар Бъроуз и Робърт Чеймбърс, а Мерит на собствен ред оказва доста въздействие върху създатели като Робърт Блох, Майкъл Муркок и Х. Ф. Лъвкрафт. На българските читатели е прочут с романите „ Седем стъпки до Сатаната “, „ Гори, вещице, гори! “, „ Живият метал “ и „ Лунният вир “.
Представяме ви фрагмент от " Пълзи, сянко! ", Абрахам Мерит
Глава 1
Четири самоубийства
Разопаковах багажа си в клуб „ Експлорърс “ в тъмно въодушевление. Изключително неприятната меланхолия, с която се бях събудил в койката си нощес, отхвърляше да ме пусне. Тя наподобяваше ехтене от призрачен сън, чиито елементи бях не запомнил, въпреки че те продължаваха да се спотайват на ръба на съзнанието ми.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/07/pulzi-syanko-650x1000.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 400 " height= " 615 " /> Появи се и друго съображение за неспокойствие.
Естествено, не бях очаквал да ме посрещне комисия на градския съвет. Но фактът, че не ме чакаше нито Бенет, нито Ралстън, ми замязя на голямо неуважение. Бях писал и на двамата, преди да отплавам; чаках, че най-малко единият ще се появи на дока.
Те бяха най-близките ми другари и странната неприязън посред им постоянно ме озадачаваше. Хем се харесваха, хем не можеха да се понасят. Струваше ми се, че по принцип са по-близки един с различен, в сравнение с с мен; че евентуално щяха да са като Дамон и Питий, в случай че взаимно не харесваха настройката си към живота. А може и в действителност да бяха като Дамон и Питий.
Старият Езоп формулира техните различия преди епохи в баснята „ Мравката и щурецът “. Бил Бенет беше мравката. Сериозният, работлив наследник на лекар Лайънел Бенет, до неотдавна един от петимата най-големи специалисти в модерния цивилизован свят на тематика мозъчна патология. Правя разграничаване сред съвременен и цивилизован, тъй като имам доказателства, че това, което си разрешаваме да назоваваме „ некултурен свят “, разполага с доста повече сходни специалисти, също така имам учредения да имам вяра, че античният свят е разполагал с доста по-напреднали хора в тази област от актуалния, бил той цивилизован или некултурен.
Старият Бенет беше един от дребното експерти, фокусирани върху работата, а не върху банковите си сметки. Известен човек, само че безпаричен. Младият Бенет беше на към трийсет и пет години, на моята възраст. Знам, че татко му разчиташе доста на него. Подозирах, че в някои области, изключително в региона на подсъзнателното, синът бе изпреварил бащата, бидейки с по-гъвкав, безпристрастен разсъдък. Преди година Бил ми беше писал, че татко му е умрял и че се е сдружил с лекар Остин Лоуел, заемайки мястото на лекар Дейвид Брейл, който бе умрял от паднал полилей в частната болница на лекар Лоуел. (Вижте романа „ Гори, вещице, гори! “)
Дик Ралстън беше щурецът. Той беше наследил голямо положение, което зъбите на Голямата меланхолия едвам засегнаха. Общо взето елементарен наследник на паралия, от положителния вид, само че нямащ наслада, изгода и задоволеност от работата. Безгрижен, интелигентен и великодушен, само че въпреки всичко първокачествен лентяй.
Аз бях компромисът – мостът, на който те можеха да се срещнат. Имах тапия за доктор, само че и задоволително пари, с цел да се отърва от еднообразието на практикуването. Достатъчно, че да върша каквото си желая, т.е. да се смотавам по света, занимавайки се с етноложки изследвания. Интересите ми бяха главно в областите, които моите научни братя назовават суеверие – туземска магия, вещерство, вуду и други сходни неща. Аз бях сериозен в своите изследвания колкото Бил в неговите. И той знаеше това.
От друга страна, Дик отдаваше скиталчеството ми на неспокойния дух, завещан от моите бретонски предшественици, измежду които имаше корсар, който бе отплавал от Сен Мало и се бе покрил със популярност в Новия свят. Е, пиратът най-после бе висящ на бесилото. А странните ми разсъждения Дик отдаваше на обстоятелството, че две мои прапрабаби са били изгорени като вещици в Бретан.
Напълно разбирах логиката му. Не и тази на Бил обаче.
Навъсен, си мислех, че въпреки да съм отсъствал три години, не е редно да ме не помнят. Сетне съумях да се отърся от мрачното въодушевление и да се надсмея над себе си. Навярно те не бяха получили известията ми, бяха налегнати от неотложни задължения или пък бяха разчитали един на различен за посрещането.
На леглото лежеше следобеден вестник. Забелязах, че е от през вчерашния ден. Погледът ми се спря на част от заглавията. И тогава престанах да се веселя. Ето какво прочетох:
Наследник на 5 милиона $
от медодобив се самоуби
Ричард Дж. Ралстън-младши се простреля в главата
Не са ясни аргументите. Четвърти богат нюйоркчанин лишава живота си без явна причина през последните три месеца.
Полицията загатва, че може да става дума за клуб на самоубийци.
Зачетох нататък:
Ричард Дж. Ралстън-младши, който преди две години наследи към 5 милиона $, когато татко му, богат притежател на мина, умря, беше открит тази заран мъртъв в леглото си в къщата на Седемдесет и осма улица. Беше се прострелял в главата, умирайки на място. Пистолетът му лежеше на пода, тъкмо под ръката му. Детективите откриха пръстови отпечатъци на Ралстън върху дръжката.
Трупът бе открит от иконома, Джон Симпсън, който съобщи, че е влезнал в спалнята в 8 часа, както нормално. По положението на тялото правосъдният следовател доктор Пийбоди дефинира, че Ралстън се е прострелял някъде към 3 сутринта, към пет часа преди Симпсън да открие натрупа му.
Три сутринта? Кожата по гърба ми настръхна. Съобразявайки часовата разлика сред Ню Йорк и кораба, осъзнах, че нещастието бе станала тъкмо когато се бях събудил необичайно депресиран.
Продължих да чета:
Ако казаното от Симпсън е правилно, а полицията няма учредения да мисли, че не е, самоубийството не е планувано, а е резултат от неочакван подтик. Това, наподобява, се удостоверява от писмото, което Ралстън е почнал да написа, само че е скъсал, без да довърши.
Късчетата хартия бяха открити под бюрото в спалнята. Текстът гласеше:
„ Драги Бил,
Съжалявам, само че не можах да остана. Ще ми се да гледаш на нещата обективно, а не субективно, без значение какъв брой необикновено наподобяват. Де да беше Алън тук. Той знае повече... “
Явно в този миг Ралстън е размислил и е скъсал писмото. Полицаите се пробват да схванат кой е този „ Алън “ и какво повече знае. Те се надяват, че получателят, Бил, ще се разпознава. Няма никакво подозрение, че става дума за самоубийство, само че е допустимо нещата, на които би трябвало да се гледа „ обективно, а не субективно, без значение какъв брой необикновено наподобяват “, да хвърлят някаква светлина върху претекста.
Към момента сякаш няма пояснение за какво господин Ралстън е лишил живота си. Неговите юристи от известната компания „ Уинстън, Смит и Уайт “ са уверили полицията, че с имуществото му всичко е наред и че в персоналния му живот няма затруднения. Факт е, че за разлика от мнозина други синове на богати хора, Ралстън в никакъв случай не се е забърквал в скандал.
Това е четвъртото самоубийство за интервал от три месеца на богати мъже на възраст съвсем колкото тази на Ралстън, със сходни привички в живота. Четирите случая толкоз си наподобяват, че полицията подозира, че става въпрос за споразумение за самоубийство.
Първата от четирите нещастия се случи на 15 юли, когато Джон Марстън, световноизвестният състезател на поло, се простреля в главата в къщата си в Локъст Вали, Лонг Айланд. Не е изяснена повода за самоубийство. Марстън беше ерген, сходно на Ралстън. На 6 август тялото на Уолтър Сейнт Клеър Калхун беше намерено в колата му покрай Ривърхед, Лонг Айланд. Калхун беше свил настрана от основния път, на това място заслонен от гора, и бе излязъл посред поле. Там се бе прострелял в главата. Все още не е ясно за какво. Той е разведен от три години. На 21 август Ричард Стантън, милионерът странник и яхтсмен, се гръмна в главата на палубата на плаващата в океана яхта „ Тринкуло “. Това се случи ден преди плануваното му тръгване за Южна Америка.
Четях, четях... спекулациите за споразумение за самоубийство, дължащо се евентуално на досада и нездраво предпочитание за реализиране на сензация... историите на Марстън, Калхун и Стантън... некролога на Дик.
Четях, без да разбирам изцяло прочетеното. Продължавах да си мисля, че това не може да е истина.
Нямаше причина Дик да се самоубие. На света надали имаше човек, който да обича повече живота. Теорията за споразумение за самоубийство бе напряко фантастична, най-малко що се отнася до неговото присъединяване. Аз бях оня „ Алън “ от писмото, естествено. А Бенет беше „ Бил “. Но кое известно ми нещо бе предиздвикало Дик да съжалява, че ме няма?
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ