Свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света - ДЖОН СТАЙНБЕК
.
Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно комплицирано всеобщо произвеждане, тогава и в нашето схващане ще навлязат всеобщи показа, с цел да изместят всички останали мисли.
В наше време всеобщото произвеждане е навлязло и в стопанската система, и в политиката, и даже в нашата вяра.
А това е рисково.
В света съществува голямо напрежение, напрежение като пред гърмеж, хората са сковани и комплицирани. В подобен миг ми наподобява изцяло в реда на нещата да си задавам въпроси от рода на: В какво имам вяра аз? За какво и против какво би трябвало да се боря?
Нашият тип, човешкият, е единственият градивен тип и той разполага единствено с едно креативно оръдие – мозъка и духа на обособения човек.
Нищо в никакъв случай не е било създавано по едно и също време от двама души.
Добро съдействие не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията.
След като чудото на творчеството един път се е случило, групата може да го доизгради и разшири, само че групата не може да има креативно скимване.
Неговата безценност се крие в духа на обособения човек.
Силите вложени в разбиранията за групата са оповестили война за унищожаването на тази драгоценност – човешкия разум.
Свободното, незнаещо граници схващане се преследва, ограбва, притъпява и упоява от непочтеност, недохранване, угнетяване, наложително ориентиране, от зашеметяващите удари на уеднаквяването.
Самоубийствен е пътят, по който наподобява, е тръгнал нашият човешки тип.
Ето за какво имам вяра, че свободният, търсещ разум на индивида е най-скъпоценното нещо на света.
И аз ще се боря таман за тази независимост на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере.
И ще се боря срещу всяка концепция, вяра или власт, които лимитират или унищожават индивида.
Защото, в случай че тържеството на индивида може да бъде убито, значи ние сме изгубени.
из „ На изток от парадайса “
