Всичко за японския макак
Когато на човек му е студено, той на драго сърце се настанява в горещата вана. Когато е под въздействие на напрежението, също няма нищо по-добро от това да се отпусне в прегръдките на топлата вода, с цел да отмие насъбраното напрежение. Това е нещо, което всеки човек знае чудесно.
Знаят го обаче и маймуните. По-точно един тип от тях - Японският макак, който се назовава и Снежна маймуна. Те са не по-малко забавни от шимпанзета, орангутани, горили.
С това наименование се посочва маймуната, който е избрала за собствен дом японските острови, измежду които се отличава Хоншу. Японските снежни маймуни са необятно известни с любовта си към горещите извори в северния регион на Нагано и туристите се надпреварват да ги снимат, до момента в който блажено киснат в естествената парна баня.
Отдавна се знаеше, че блажено къпещите се макаци желаят да се стоплят през студените зимни месеци, когато снегът щедро покрива всичко в близост. Но учените от института за проучване на примати в Киото се досетили, че перманентните бани имат и друга значима функционалност за макаците.
Открили, че глюкокортикоидът -хормон, който се отделя при високи равнища на стрес, понижава с към 20 % след къпане на маймуните. И това важи за всички екземпляри от 5 до 24 години, което значи, че е навсякъде събитие при тях.
Без подозрение снежните маймуни имат положителни знания в доста области на живота и заслужават да бъдат опознати добре.
История на японския макак
Изследванията демонстрират, че прародителят на японския макак се е появил преди към 5 милиона години. Днес обичан ареал му е остров Хоншу, среща се и по други японски острови, само че е разселен изкуствено и в американския щат Тексас.
Вечно зелените или широколистни гори са местообитанието, което си е избрала този тип маймуна. В тях групичките се усещат в сигурност и покрай храната си. Около 1650 метра над морското ниво е положително място за тях.
В тази част на Япония снегът се задържа през зимата до 4 месеца, а температурите слизат до 5 градуса под нулата. Студено е и макаците прекарват множеството си време в топлата вода. Тези примати са единствените, с изключение на хората, които живеят на толкоз студено. Както хората те обичат да играят със снега, с изключение на да се къпят измежду вдигащата се пара в горещия извор.
Класификация на японския макак
Японският макак е с латинско наименование Macaca fuscata, именуван също снежна маймуна поради желанията си да живее измежду снеговете. Този тип маймуни принадлежат на жанр Макаци, които са най-широко публикуваните примати след индивида. Родът включва от 20 до 22 представителя.
Наличието на дълга опашка ги отпраща към рода на същинските маймуни и ги отличава от човекоподобните, при които опашката липсва.
Принадлежат на разреда на Приматите; подразреда на маймуните; фамилията на Коткоподобните маймуни и рода на Макаците.
Характеристика на японския макак
Половият диморфизъм се следи в разлика в размера на представителите на двата пола. Мъжките тежат приблизително 11, 3 кг, а женските са приблизително 8, 4 кг. Макаците в по-студените региони са по-тежки от тези в по-топлите.
Средната височина на мъжкия е 57 сантиметра, а на женската 52 сантиметра. Размерът на мозъка им е към 95 грама.
Японският макак има къса опашка, към 92, 5 милиметра. При мъжките е 97 милиметра.
Макакът има розово лице, както и розови задни елементи. Останалата част от тялото му е покрита с кафява или сивкава четина. Космената завивка е добре приспособена към студа и дебелината се усилва с понижаване на температурата. Тази маймуна може да се оправи с температури от 20 градуса под нулата.
Начин на живот на японския макак
Японските снежни маймуни са полуземен тип, като женските прекарват повече време на дърветата, до момента в който мъжките несъмнено са насочени повече към земята. Макаците умеят добре да скачат и са страхотни плувци.
Мъжките японски макаци живеят до 28 години, а женските са по-дълголетни - 32 години приблизително.
Снежните маймуни живеят в брачни общества, а женските остават в фамилните си групи цялостен живот. Мъжките напущат преди да станат полово зрели.
Групите на приматите съдържат възрастни човеци от двата пола. Между тях съществува строга подчиненост. Съществуват и краткотрайни единствено мъжки групи, формирани от тези, които са напуснати рождената си група и са на път да се трансферират в друга група. Някои мъжки прекарват доста време сами и се причисляват и напущат разнообразни групи, преди да се открият.
Мъжките екземпляри в групата имат строга подчиненост на доминиране. Един мъжки има алфа статус. Доминиращият мъжки се сменя в случай че напусне, или почине. Възможно е той да загуби ранга си или в случай че се групата се раздели и се отвори свободно място за лидер. Колкото по-дълго е един мъжки в дадена група, толкоз по-висок сан заема. Ако преобладаващия мъжки на следващия ден, най-често мястото му се заема от най-близкия му асистент.
При женските съществува също постоянна подчиненост на доминиране, а рангът на женската зависи от този на нейната майка.
Силните връзки на мъжкия с преобладаващата женска ще му разрешат по-стабилно да пази своя статус.
Женските японски макаци поддържат развъждането на потомствата, като предават уменията си посредством обществени, а не посредством генетични средства.
Размножаване на японския макак
Мъжкият и женският макак се събират и образуват двойка, като се хранят, почиват, почистват се и пътуват дружно към 16 дни приблизително през сезона на чифтосването.
Женските влизат в консорциуми приблизително с четирима мъжки за сезон..
Мъжките от по-висок сан имат по-дълги консорциуми, в сравнение с тези с по-нисък.
Тези с по-висок сан се пробват да разрушат съдружията на мъжки с по-нисък сан.
Доминиращите мъжки се чифтосват повече, защото са по-успешни в защитата на женските, а всички женски се пробват да се чифтосат с мъжки с всевъзможен сан.
Дали да има чифтосване се взема решение от женската. Доминирането не значи безусловно, че мъжкият ще може да се чифтоса сполучливо с дадена женска.
Мъжките може краткотрайно да се причислят към друга група в опит да се чифтосат с повече женски.
При японските макаци бременността на женската трае към 6 месеца. Ражда се едно малко, което тежи към половин кг. Много рядко се ражда повече от едно малко. Новороденото незабавно се хваща с четирите си крайника за корема на майка си и тя го носи със себе си. Когато заякне, се реалокира на гърба на женската и тя продължава да го носи още половин година. За дребните се грижат майката и младите женски, по-рядко мъжките, само че първоначално женската страни от групата и социализацията след раждане трае дълго..
Хранене на японския макак
Японката снежна маймуна е всеядна. Японските макаци се хранят с плодове, зеленчуци, като над 213 типа растения са част от менюто. Яде обаче също инсекти, кора и почва. Плодовете, зрелите листа и семената са съществена храна за живеещите японски макаци на остров Якушима. Гъби, папрат и безгръбначни също влизат в хранителната им диета. Плодове ядат главно през лятото, а през зимата минават на билки.
На остров Кинказан макаците ядат главно семена, млади листа, билки и плодове. Когато храната не доближава, те копаят корените на растенията, ядат почва, а също и рибки.
Японският макак и хората
Тази забележителната маймуна заема значително място в религията, фолклора и изкуството в Япония. Тя е воин в национални приказки, както у нас се описват такива за мечката, вълка и заека.
Този тип е част от японския зодиак и по тази причина постоянно е пресъздавана в картини. Многобройни клипси за кимона или пък за торбички с тютюн са с форма на макак през интервала Едо в Япония.
Днес снежната маймуна се радва на интереса на туристите, които се тълпят, с цел да снимат приматите в топлата вода и ги хранят за тяхна наслада.
