Когато на 8 август Европейската комисия обяви влизането в сила

Когато на 8 август Европейската комисия разгласи влизането в действие на Европейския законодателен акт за свободата на медиите, в известието на институцията имаше нещо тържествено:  " Европа укрепва независимостта и плурализма на медиите! ".

Според формалното известие новият правилник има за цел да укрепи свободата, независимостта и плурализма на медиите в границите на вътрешния пазар на Европейски Съюз, да обезпечи по-силна отбрана за публицистите, да подсигурява уместно финансиране и публицистична независимост за публичните медии, както и да предотврати " неоправданото унищожаване на медийно наличие от страна на доста огромни онлайн платформи ".

Паралелно с това се основава и общ, европейски контролен орган, в който всички национални медийни регулатори да участват - Европейски съвет за медийни услуги.

Големият въпрос обаче е до каква степен този правилник в действителност може да помогне и до каква степен вътре има единствено високопарни обещания без действително покритие.

Проблеми в медийната среда в Европа изрично има и това не е загадка за никого. В самия документ е обърнато огромно внимание на тях - от уязвимостта на публицисти към нелегално следене, през неналичието на бистрота в собствеността и финансирането на медиите, изключително при приемането на обществени средства или реклама от държавни органи, та до все по-голямата роля на огромните онлайн платформи, които могат да лимитират видимостта на медиите.

Доклади на организации като " Прозрачност без граници " и " Репортери без граници " от години насам сигнализират за все по-влошаваща се медийна среда доста от страните членки на Европейски Съюз, като изключително внимание се отделя на страни като Унгария, Словакия, Малта и доста постоянно България, само че освен. Над половината страни в блока са получили по-лоша оценка за 2025 година спрямо 2024 година в Индекса за свободата на медиите на " Репортери без граници ". 

В такава обстановка може да се чака, че един общо отговор от Брюксел в отбрана на свободата и публицистичната самостоятелност на медиите ще е добре пристигнала.

Проблемът обаче е, че плануваните в регламента ограничения на хартия може и да звучат добре, само че на процедура имат по-скоро единствено пожелателен темперамент.

Конкретните ограничения в документа плануват условия за ясно означение на собствеността на медиите, както и условия медиите да вкарат вътрешни гаранции, които да дефинират ясно кой взема публицистичните решения и по какъв начин се пази независимостта на публицистите.

Изисква се също по този начин притежателите и акционерите да нямат право да дават инструкции за съответно наличие или публицистична линия отвън контрактуваната политика, а публицистичните ръководители да бъдат предпазени от случайно освобождение по аргументи, свързани с публицистичната активност.

Предвижда се и опция за медиите да бъдат регистрирани като снабдители на медийни услуги и по този начин да получат спомагателни отбрани онлайн, в това число от огромни софтуерни платформи като обществени медии и YouTube.

При тях, като се изключи че документът вкарва условие към тези платформи да уведомяват медийните снабдители авансово, в случай че ще трият наличието им, се слага и обвързване за бистрота по отношение на логаритмите на тези платформи - по какъв начин те работят и по какъв начин нареждат новинарско наличие.

Въвеждат се забрани за следенето на публицисти със профилирани шпионски софтуери и се планува ограничение на обиските, конфискациите и насилственото откриване на източници до строго избрани случаи.

Спазването на новите правила ще се следи както от националните медийни регулатори, по този начин и от Европейски съвет за медийни услуги. Идеята в тази ситуация е, че даже в случай че националният регулаторен орган не си прави работата добре, то да може да има интервенция от европейския. Но най-малко все още това наподобява по този начин единствено на думи.

Тук обаче се появява главният проблем - успеваемостта на регламента зависи от политическата воля и способността на обособените страни да ползват новите стандарти.

Защото всичко написано в него прекалено много зависи от готовността на обособените страни да сътрудничат и да ползват на процедура разпоредбите за свободна медийна среда.

Унгария да вземем за пример към този момент намерено оспорва разпоредбите в съда, като отпор се чака да пристигна и от държавното управление на Роберт Фицо в Словакия. Дори в страни като Германия и Франция има съществено опълчване против самата концепция за общ европейски надзор върху медийната среда. Властите в Париж се пробват да разширят правото на службите си за сигурност да употребяват шпионски програмен продукт, до момента в който обособени немски провинции се оплакват от опцията за интервенция в районните им пълномощия.

На доста други места пък управляващите най-вероятно просто ще пренебрегват текстовете или ще имитират интензивност по тях.

Според еврокомисаря по демокрацията Майкъл МакГрат Европейска комисия ще ползва напън върху обособените страни членки на Европейски Съюз да приспособяват медийното си законодателство, тъй че то да дава отговор на общата европейска рамка, а за тези, които не са подготвени в период, ще се пристъпи към наказателни дейности. Какво обаче вършим, в случай че казусът идва от самите национални управляващи?

Истината е, че всяко едно от предложенията в новия правилник разрешава да бъде заобиколено даже в естествени условия. Какво остава, в случай че локалните управляващи сами нямат предпочитание да подсигуряват за свободата на медиите.

Това с особена мощ важи за условията за независимостта на публичните медии, където всички наставления звучат общо и пожелателно, без някаква ясна конкретика. Достатъчно е единствено да погледнем към проблема с избора на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, с цел да се види какъв брой елементарно една очевидно транспарантна система може да бъде доведена до блокаж.

И това е може би най-големият проблем с новия правилник на Европейски Съюз - концепцията, че с бюрократични ограничения може да реши комплициран и сложен проблем като свободата на медиите и все по-намаляващото доверие в тях.

Че с назначението на препоръки, комитети и комисии може на процедура да се подсигурява чистотата на публицистичния развой или ненамесата в политиката на дадена медия.

И въпреки в регламента да има и някои положителни хрумвания за отбрана на медиите от евентуални произволи на огромните софтуерни компании, той към момента подхожда прекомерно стереотипно и към една комплицирана тематика, която от дълго време е " излязла отвън кутията ".

Затова и макар всички огромни думи на политиците в Брюксел, възможностите в тази ситуация са, че тук още веднъж ще забележим купчина празни обещания и следващата врата в полето.