Нобелистът Канети, дарявал майка си само с червени рози, за да й напомнят за България
Когато на 15 октомври 1981 година от Стокхолм афишират новият притежател на Нoбеловата премия за литература родните писатели са шокирани.
Причината не е толкоз в името на определения, те не са чували за него, а в идващото изречение в известието: "Призьорът е роден в България ".
Tогава Христо Калчев, създателят на „ Убий генерала “, единствен от гилдията, знае кое е Елиас Канети, та споделя това и това и на останалите си сътрудници.
Двадесетина години по- късно българска културна делегация е в Швейцария за националния ни празник 3 март. Следват представления, литературни четения и най-после една непредвидена среща. Дамата от дълго време се е разделила с първата си младост, само че очевидно все нещо е останал от младежката й хубост.
Барбара Щрайбер е била секретарката та Канети в последните години от живота му. Тя почитателно споделя за своя началник, за уважението, с което той приказвал за своята татковина, за детските мемоари, към които постоянно се прибирал. Веднаж го поканил в кабинета си кметът на Цюрих –връщаше се обратно във времето Барбара.- Канети се върна от тази среща доста благополучен и ни заяви, че общината е решила той да бъде заровен до идола му в литературата, Джеймс Джойc. - Това е отлично отвърнала секретарката, само че апелирам ви не бързайте.
В последна сметка на 14 август преди 26 години това се случва.
Днес мнозина българи и съвсем всички русенци, знаят кой е Елиас Канети. Не единствено тъй като, постоянно им се случва да минават по площада кръстен на него, да поспират пред паметника му, с кацналата на рамото му мъдра сова, изваяни от майстора Георги Чапкънов, само че и тъй като около единствения раждан в България нобелист, светът научи и за техния град. Бронзовият воин гледа през очилата си и като че ли споделя: Аз съм ваш. Роден съм тук и се върнах.
През 1911 година, когато фамилията му напуща България, дребният Елиас надали е мислил, че се разделя вечно с обичания си град, родната къща и величествената река вечно. Той е единствено на шест години. Притеснен е от всичко, което се случва, само че и има вяра на думите на родителите си, че надалеч от тук ги чака по-добър живот.
Баща му Жак Канети има задоволително учредения да желае да тръгне. Той дълго е страдал от диктата на властния си родител. Дядото на Елиас, на който той е кръстен, командва семейството с генералска суровост. Той вижда бъдещето на своите синове единствено в процъфтяващата си комерсиална адвокатска фирма. Жак обаче е влюбен в цигулката, макар че с нея надали би могъл да устоя фамилията си. Точно по тази причина го преследва и громи татко му, постоянно, когато го чуе да свири.
В последна сметка идва мрачния ден на раздялата. Куфарите са стегнати, а най-ценното в тях са трите гравюри, пейзажи от Русе. Маститият търговец към този момент е проклел сина, снаха си, внуците. Всичките родственици станали очевидци на тази жестока сцена.
В Манчестер, където се откриват, нещата като че ли потръгват. Всичко наподобява прелестно, само че за малко. Само година след идването на фамилията в Англия бащата на Елиас почива. Убиват го тъгата по родината, Балканската война и жестоката клетва на деспотичния му родител. За Елиас детството свършва.
През 1915 година той, дружно с майка си, още веднаж и за финален път посещават Русе, стигат и до Варна и вечно се разделят с България. Много години по-късно Канети ще напише: „ Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се беше случвало в Русчук. “ Русчук е първият прозорец, в който следих всички раси, един същински микрокосмос, събран в един град. „
Елиас до дъно ще помни думите на майка си Матилда: България е една благословена страна и никой не би трябвало да се срами, че е роден в нея. - За да й припомня за родината, синът до края на живота й ще и поднасял червени рози.
След Англия, изгнаникът учи в Австрия, Швейцария и Германия. Следва химия във Виенския университет. През 1932 написа пиесите „ Сватба “ и „ Комедия на суетата “.
През 1938 година Австрия става част от нацистка Гармания. На евреите е неразрешено да практикуват специалностите си, да имат благосъстоятелност, а по късно и да живеят в страната. Канети бяга още веднъж в Англия. Там той се връща към спомените от детството си, младостта във Виена, и написва първите страници на философския си труд „ Маси и власт “, който приключва чак през 1960 година. После се раждат: „ Провинцията на индивида “, есеистичните му сборници и автобиографичната трилология: „ Спасеният език “, „ Факел в Ухото, и „ Игра с очи “.
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Това обаче, не му пречи по време на брака си да има връзки с други дами. В Англия т се влюбва задълго в австрийската художничка Мария-Луиза декор Мотесицки. Следва ирландската поетеса Айрис Мърдок. След гибелта на жена си през 1963, той се дами за Хера Бушор, с която имат щерка Йохана. Тя е музикантка.
В изявление с журналистката Ивайло Вълкова, преди премиерата на пиесата „ Комедия на суетата “ във Виена през 1979 година, Канети споделя: Аз несъмнено, не съм австриец. Родителите ми са шпаньолски евреи, роден съм в Русчук, България.
Исак Гозес
Причината не е толкоз в името на определения, те не са чували за него, а в идващото изречение в известието: "Призьорът е роден в България ".
Tогава Христо Калчев, създателят на „ Убий генерала “, единствен от гилдията, знае кое е Елиас Канети, та споделя това и това и на останалите си сътрудници.
Двадесетина години по- късно българска културна делегация е в Швейцария за националния ни празник 3 март. Следват представления, литературни четения и най-после една непредвидена среща. Дамата от дълго време се е разделила с първата си младост, само че очевидно все нещо е останал от младежката й хубост.
Барбара Щрайбер е била секретарката та Канети в последните години от живота му. Тя почитателно споделя за своя началник, за уважението, с което той приказвал за своята татковина, за детските мемоари, към които постоянно се прибирал. Веднаж го поканил в кабинета си кметът на Цюрих –връщаше се обратно във времето Барбара.- Канети се върна от тази среща доста благополучен и ни заяви, че общината е решила той да бъде заровен до идола му в литературата, Джеймс Джойc. - Това е отлично отвърнала секретарката, само че апелирам ви не бързайте.
В последна сметка на 14 август преди 26 години това се случва.
Днес мнозина българи и съвсем всички русенци, знаят кой е Елиас Канети. Не единствено тъй като, постоянно им се случва да минават по площада кръстен на него, да поспират пред паметника му, с кацналата на рамото му мъдра сова, изваяни от майстора Георги Чапкънов, само че и тъй като около единствения раждан в България нобелист, светът научи и за техния град. Бронзовият воин гледа през очилата си и като че ли споделя: Аз съм ваш. Роден съм тук и се върнах.
През 1911 година, когато фамилията му напуща България, дребният Елиас надали е мислил, че се разделя вечно с обичания си град, родната къща и величествената река вечно. Той е единствено на шест години. Притеснен е от всичко, което се случва, само че и има вяра на думите на родителите си, че надалеч от тук ги чака по-добър живот.
Баща му Жак Канети има задоволително учредения да желае да тръгне. Той дълго е страдал от диктата на властния си родител. Дядото на Елиас, на който той е кръстен, командва семейството с генералска суровост. Той вижда бъдещето на своите синове единствено в процъфтяващата си комерсиална адвокатска фирма. Жак обаче е влюбен в цигулката, макар че с нея надали би могъл да устоя фамилията си. Точно по тази причина го преследва и громи татко му, постоянно, когато го чуе да свири.
В последна сметка идва мрачния ден на раздялата. Куфарите са стегнати, а най-ценното в тях са трите гравюри, пейзажи от Русе. Маститият търговец към този момент е проклел сина, снаха си, внуците. Всичките родственици станали очевидци на тази жестока сцена.
В Манчестер, където се откриват, нещата като че ли потръгват. Всичко наподобява прелестно, само че за малко. Само година след идването на фамилията в Англия бащата на Елиас почива. Убиват го тъгата по родината, Балканската война и жестоката клетва на деспотичния му родител. За Елиас детството свършва.
През 1915 година той, дружно с майка си, още веднаж и за финален път посещават Русе, стигат и до Варна и вечно се разделят с България. Много години по-късно Канети ще напише: „ Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се беше случвало в Русчук. “ Русчук е първият прозорец, в който следих всички раси, един същински микрокосмос, събран в един град. „
Елиас до дъно ще помни думите на майка си Матилда: България е една благословена страна и никой не би трябвало да се срами, че е роден в нея. - За да й припомня за родината, синът до края на живота й ще и поднасял червени рози.
След Англия, изгнаникът учи в Австрия, Швейцария и Германия. Следва химия във Виенския университет. През 1932 написа пиесите „ Сватба “ и „ Комедия на суетата “.
През 1938 година Австрия става част от нацистка Гармания. На евреите е неразрешено да практикуват специалностите си, да имат благосъстоятелност, а по късно и да живеят в страната. Канети бяга още веднъж в Англия. Там той се връща към спомените от детството си, младостта във Виена, и написва първите страници на философския си труд „ Маси и власт “, който приключва чак през 1960 година. После се раждат: „ Провинцията на индивида “, есеистичните му сборници и автобиографичната трилология: „ Спасеният език “, „ Факел в Ухото, и „ Игра с очи “.
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Това обаче, не му пречи по време на брака си да има връзки с други дами. В Англия т се влюбва задълго в австрийската художничка Мария-Луиза декор Мотесицки. Следва ирландската поетеса Айрис Мърдок. След гибелта на жена си през 1963, той се дами за Хера Бушор, с която имат щерка Йохана. Тя е музикантка.
В изявление с журналистката Ивайло Вълкова, преди премиерата на пиесата „ Комедия на суетата “ във Виена през 1979 година, Канети споделя: Аз несъмнено, не съм австриец. Родителите ми са шпаньолски евреи, роден съм в Русчук, България.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ