Музикални хроники: Как един странен дует възроди Aerosmith и промени историята на хип-хопа
Когато мениджърът на Aerosmith Тим Колинс дава отговор на едно позвъняване при започване на 1986 година, той е много комплициран.
От другата страна на слушалката е Рик Рубин, 22-годишният музикален продуцент и бизнесмен, който след това ще се трансформира в легенда. В тези години той към този момент е навлязъл надълбоко в хип-хопа, само че си остава рокаджия с неугасваща обич към AC/DC, Тед Нюджънт и, най-важното, към Aerosmith.
Още преди да успее да изясни концепцията си, Рик е пресечен с обезоръжаващ въпрос от своя събеседник: „ Какво е това рап? “
Всъщност по-адекватен въпрос за множеството слушатели в средата на 80-те би бил „ Какво е Aerosmith “ – тъй като фамозната бостънска рок тайфа към този момент наподобява в залеза си, а музикалните усети са се обърнали точно към хип-хоп звуците, които Рик Рубин създава посредством своя лейбъл Def Jam.
Рапът не всеки път е бил толкоз елементарен за пласиране, само че Run-DMC трансформират разпоредбите в жанра, вкарват нова стилистика и карат всичко преди тях да звучи някак старомодно и неискрено. Трите чернокожи нюйоркски момчета се държат естествено и не се обличат екстравагантно – по тази причина и средностатистическо дете от скромните американски квартали може незабавно да се асоциира с тях.
Оригиналната версия на Walk This Way със своя фънкарски груув, зарибяващ риф на китарата и запаметяващ се припев е постигнала сериозен триумф, само че цели 11 години по-рано – кой би се сетил още веднъж за нея? Това не е първият опит за съчетаване на рока и рапа, защото Beastie Boys и LL Cool J към този момент са създали опити в региона (съответно с Rock Hard и Rock the Bells, още веднъж продуцирани от Рик Рубин). Самите Run-DMC към този момент са тествали сходни хрумвания, само че не и нещо толкоз приключено и хитово, в каквото се трансформира новата Walk This Way.
Лидерите на Aerosmith Стивън Тайлър и Джо Пери в началото са скептични към концепцията, само че въпреки всичко се съгласяват да влязат в студио с Run-DMC и да видят какво ще се получи.
Естествено, хитовият капацитет е налице през цялото време. Намеците в текста на Тайлър не са по никакъв начин сложни за разгадаване – изречения като „ крайници нагоре във въздуха “, „ котенце по средата “, „ долу при кифличката “ не оставят подозрения, че в куплетите става въпрос за нещо нецензурно. Припевът се запява всеобщо още след първото слушане, а видеото е не по-малко емблематично и в него Тайлър безусловно унищожава стената сред двата жанра, до момента в който Aerosmith и Run-DMC репетират в прилежащи пространства.
Нищо чудно, че клипът мигновено изстрелва Run-DMC и рапа като цяло в мейнстрийма (MTV стартира да го излъчва по два пъти на всеки час).
Но коя от двете групи извлича повече дивиденти от Walk This Way? И кой на кого прави услуга в действителност?
Рик Рубин продава на Aerosmith концепцията като „ страхотна опция и за двете банди “, което е самата истина. Оттогава тази ария постоянно е посочена като причина за огромния скок освен на Run-DMC, само че и на рап стила като цяло. По някакъв метод Walk This Way легитимира рапа в очите на едно ново потомство бели слушатели, на които до тогава този вид музика се е коствал отдалечен. Доказателствата не са малко: песента става първият рап сингъл в топ 10 на Billboard, а албумът Raising Hell става първото рап издание, достигнало платинен статут. Run-DMC пък е първата рап групировка, появила се на корицата на Rolling Stone.
Изведнъж Стивън Тайлър и компания още веднъж се оказват на гребена на вълната, въпреки и да са в малко парадоксалната обстановка да бъдат гостуващи актьори в кавър версия на ария, която самите те са основали.
Walk This Way обаче напряко избавя кариерата им, тъй като ги връща в радиостанциите и ги показва на едно друго потомство. Последвалият албум на Aerosmith Permanent Vacation продава 5 млн. копия (10 пъти повече от предишния), а идващите два се показват още по-добре.
Колаборацията с Run-DMC най-накрая трансформира Aerosmith и в същинска световна тайфа с всеобщ триумф във Англия, където преди този момент те все не могат да пробият.
И до момента в който Run-DMC си остават измежду най-значимите рап сформира, те по този начин и не съумяват да затвърдят първичния си триумф в по-късните години. По-скоро като че ли павират пътя за трио от бели момчета със своя лична комбинация от хип-хоп и рок – несъмнено, става въпрос за Beastie Boys.
А рап/рок хибридите не престават своята история с помощта на банди като Rage Against the Machine и Faith No More, а по-късно и Limp Bizkit и Linkin Park.
Понякога такава е силата на една-единствена ария – и даже да не сме почитатели на съответните групи и на съответния жанр, глух по какъв начин да не признаем значимостта на основаното от тях.
