Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена | Стивън КИНГ
„ Когато ме питат: „ Как пишете? ", аз непроменяемо давам отговор: „ Дума по дума " и по този начин непроменяемо отговорът ми бива отритнат. Но друго няма. Звучи прекомерно просто, с цел да е истина, само че помислете да вземем за пример за Великата китайска стена - камък по камък, драги ми господа. Това е - камък по камък. А пък съм чел, мама му остаряла, че човек можел да види тая чудноватост от космоса дори и без телескоп ".
„ Не си повеждам бележки, не си протоколирам, не върша нищо такова. Просто върша проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави колбаси, само че колбасът си е колбас. Не можеш да го продадеш като черен хайвер ".
„ Ще ми се, до момента в който четете роман, да ви накарам да се смеете или да плачете...или и двете по едно и също време. С други думи - искам сърцата ви. Ако пък задачата ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в учебно заведение ".
Има секрети, които в никакъв случай не би трябвало да се разкриват. Казват, че дамите по-добре умеят да пазят скрито и несъмнено е правилно, само че всяка жена, която най-малко малко познава живота, ще удостовери, че в никакъв случай не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него.
„ Гробище за домашни любимци ", 1983 година
***
Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш дружно с нея или пък да спреш, с цел да протестираш, вследствие на което да бъдеш изхвърлен от придвижването й.
Странно, по какъв начин болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме като едно семейство.
Времето отмива всичко, без значение дали го искаш, или не. Времето отмива всичко, времето лишава всичко и най-после има единствено мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а от време на време ги губим в него.
„ Зеленият път ", 1999 г
***
Най-важните неща се изричат постоянно най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, тъй като думите ги смаляват... Най-важните неща се намират напълно покрай същинската ти същина, която не обичаш да показваш на другите - като богатство, което враговете ти с наслада биха ограбили.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не заради липса на повествовател, а заради липса на слушател, който да те разбере.
Но в действителност няма какво да се чудя. Нещата постоянно се свеждат до две други възможности: хубавичко да се заловиш да живееш или хубавичко да се заловиш да умираш.
Човек не постоянно би трябвало да чуе трясъка, с цел да разбере, че вратата е затръшната.
„ Особени сезони ", 1982г.
Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, в действителност това място в никакъв случай не е било твое през цялото време.
Когато ухапеш ръката, която те храни, напълно разумно е протегнатата длан да се свие в пестник.
Малките деца са единствените същински положителни човешки същества.
Никой не може да каже какво тъкмо те трансформира в различен човек. Никой не може с думи да опише оня печален и уединен интервал от живота ти, прекаран в пъкъла.
Няма предписания по какъв начин да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
Обичта не може да просъществува в завладените от боязън сърца, както растението в мрачно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха огромни при липса на светлина, даже Том Кълън знаеше това.
„ Сблъсък ", 1978 година
***
Няма положителни другари. Няма неприятни другари. Има единствено хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които построяват дома си в сърцето ти.
Това е инстинкт, скъпа... а мисля, че инстинктът е стоманеният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля.
„ То ", 1986 година
Скръбта е като пийнал посетител, от който не можете да се отървете, тъй като все се връща да ви прегърне за довиждане!
Адът не е нищо спрямо яростта на излъгана жена.
Както и с другите мощни дроги, същинската първа обич е в действителност само забавна за тези, които са й пленници. И както всеки различен мощен и омайващ опиат, първата обич е рискова.
„ Тъмната кула 4: Магьосникът "
***
Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш подобен писък, че да разбере целият свят. На 10 единствено хленчиш. Но станеш ли на 15, към този момент си се научил да похапваш от отровните ябълки, които порастват на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш рева, като захапваш крепко свидлив пестник. Кървиш, само че от вътрешната страна...
„ Гняв "
Когато човек почувства вятъра на измененията, би трябвало да строи не подслон, а вятърна мелница.
„ Всичко, което съм направила, направила съм го от обич... Любовта, която една същинска майка изпитва към децата си. Това е най-силната обич, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката, уплашена за децата си ".
„ Долорес "
***
Само враговете споделят истината. Приятелите и любовниците лъжат непрестанно, хванати в паяжината на моралния си дълг.
Струва ми се, че същинското сладкодумство съвсем постоянно е безмълвно.
„ Сърца в Атлантида "
***
- Любовта е хищно животно и е постоянно гладна.
- С какво се храни? - изрекох обратно на волята си.
- С другарство - отвърна Джордж Льобей. - Храни се с другарството.
Кристин, „ Тъмната кула "
Снимки ~ frasortsand.wordpress.com, lordsofthedrinks.com, deviantart.com, artstation.com, dearme.org, ew.com, theguardian.com, dishmag.com, pinterest.com
