Всички се нуждаем от пауза
Когато майка ми се връщаше от работа, тя в никакъв случай не бягаше непосредствено в кухнята да бели картофи или да мие чинии .
Тя лягаше и дремваше 20-ина минути и чак тогава се захващаше с домашната работа.
Освен това неуморно се бореше с моята непримиримост и се опитваше да ми потвърди, че след учебно заведение е по-добре да си умря, в сравнение с неотложно да сядам над домашните.
Само че не успяваше да ме убеди. Аз смятах, че отдихът е за слабаците, а целеустремените и амбициозните би трябвало да работят по 24 часа дневно.
Имам другарка, която към този момент 10 години не е излизала в отпуск. Десет години не се къпе нито в Черно, нито в Червено, още по-малко в Средиземно море, не се катери по върхове и вулкани, не се разхожда по кокетни европейски улички.
Тя спи по 5 часа в денонощие и настойчиво прави кариера, откровено вярвайки, че всяка пауза ще я върне няколко години обратно. Само тялото я предава – утежни се зрението ѝ, нервите ѝ се разрушиха, сърцето прескача.
Дълго време следвах нейния образец, до момента в който не разбрах за закона на неутралното състояние . Той е елементарен като Питагоровата теорема.
За всяка смяна в живота е нужна пауза. Почивка . Възможност да поемеш въздух, да изтриеш потта от челото, да изядеш една лазаня и да си сложиш червило. Да провериш равнището на горивото в личния си контейнер, с цел да не спреш посред пътя към новото.
Не е допустимо да завиеш, когато караш на цялостна скорост. Нереално е да излезеш от гората, в случай че не се спреш, с цел да определиш посоката. Никой не може да изкара 6 часа в учебно заведение без междучасия.
Паузите са нужни на всяка крачка: преди скок във водата, преди удрянето на последния акомпанимент при осъществяване на Бетховен или изпяването на най-високата нота в романса, преди излизането на сцената или влизането в нова връзка. Преди да излъжеш или преди да кажеш истината.
Ние стопираме по празници и на червен светофар. Фигуристите – преди осъществяването на троен дебелак. Шахматистът – с цел да обмисли идващия си ход. А в случай че пренебрегваме паузите и се носим напред с 200 км в час, ще ни спрат събитията – простудите или по-тежки заболявания, повреди, пожари и трусове.
В живота всичко е ритмично – ден-нощ, зима-лято, вдишане-издишане. Даже в дискотеката се редуват бързи и мудни песни. Даже във фитнеса се почива сред сериите.
Така че прав е бил този прояснен чужд, който е споделил, че в живота наложително би трябвало да има моменти, в които нищо не вършим и нищо не ни се случва – просто седим и гледаме света. А светът в същото време ни следи.
Автор: Ирина Говоруха
