Как да се победят либерализма и Запада?
Когато подлагаме на критика либерализма, ние мощно подценяваме неговата мощ, адаптивност и жизнеспособност. Когато прогласяваме края на ерата на либерализма, сме като Фукуяма, който побърза да разгласи края на историята. Нищо не изчезва от единствено себе си, изключително злото, приело формата на демократизъм.
За да спечелите нещо, би трябвало да разберете неговите козове, облигациите му, иглата на Кощеев. Жизнеността на идеологията на либерализма се дължи на съществуването на няколко хитри връзки.
Една от тях е концепцията за човешката независимост. Това е нещо доста привлекателно за човек, това е изкушението на неразрешения плод. Либерализмът крещи " бъди свободен! " - и прониква в сърцата на хората, замъглява мозъците и очите им, с цел да не видят същинското наличие на тази независимост.
Либералната идеология пленява със свободата, опиянява я и я покварява.
И индивидът незабавно ослепява и не вижда, че демократичната независимост не е за всички, а за облагодетелстваните от либерализма. Свободата като всепозволеност на индивидите или малцинствата прикрива свободата на облага за тясна група едри капитали. Култът към малцинствата е единствено прикритие за обезпечаване на хегемонията на главното малцинство.
Ето за какво е значимо да се отнеме монополът на либерализма върху свободата. Разкрийте на хората фалшивостта на такава независимост и покажете хубостта на свободата като създание и избавление на душата.
А това е допустимо единствено посредством превръщане към християнското схващане за свободата, като независимост от прегрешението, от порока, като независимост да живееш за близък, т.е. непринудено служене.
Разбира се, хедонистичната независимост е по-привлекателна от креативната и виновна независимост, изключително за поквареното схващане.
Следователно, с цел да се откъсне свободата от либерализма, ще е належащо хората да се възпитават морално, да се култивира общество с високи идеали и основи, което в действителност е културата в първичния смисъл.
Вторият дирек на либерализма е персоналният домакински комфорт и статусното ползване. Тази връзка работи на всекидневно равнище, върху съзнанието и полезностите.
Можете да ненавиждате либерализма като идея колкото си желаете, само че когато ядете бърза храна вместо домашна храна, или вземете заем за фешън джаджа, или похарчите всичките си запаси за една седмица преяждане в курорт в Турция, с една дума, подчиняваш живота си на култа към удоволствието - губиш против либерализма, най-после той те пленява и ставаш негов последовател.
Как да счупя тази скоба? Какво може дейно да му се опълчи? В идеалния случай аскетизмът е непринуден и извънредно въздържание. Но даже измежду вярващите през днешния ден не всеки може да носи подобен кръст, не всеки може да води аскетичен метод на живот.
Въпреки това е допустимо и належащо да се победи култът към ежедневния комфорт, като се употребява аскетизмът като концепция за господството на духовното над материалното. Тоест, когато идеалът на аскетизма се утвърди в обществото като мечтана, въпреки и мъчно осъществима фантазия.
Как да използван това? Само посредством култивирането на невзискателност може да се преодолее култът към потреблението. Скромността като линия на характера и жанр на държание е чудесно изискване за аскетизъм и креативна независимост.
Забележете по какъв начин либерализмът се опасява от скромността, по какъв начин я прогонва отвред, осмива я и се пробва да я размени с фетиш към самореклама, театралничене и неучтивост.
Ако желаеме в действителност да победим либерализма, тогава скромността в всекидневието, скромността в държанието, скромността в публичния живот би трябвало да станат преобладаваща линия на изкуството и държавната политика, основа на образованието.
Скромността на индивида и обществото е тази, която може да избие почвата отдолу под либерализма, без която тази зараза ще стане безсилна.
Третият дирек на либерализма е софтуерният напредък. Култът към технологиите, технологиите - от изобретяването на печатната преса на Гутенберг до атомната бомба и колите, домакинските уреди и джаджи - е признак на демократичния Запад и провокира удивление от него, пленява и заслепява дружно със свободата.
Наистина, западните технологии са напреднали и обективно по-добри в доста връзки в продължение на няколко века и по тази причина се възприемат като доказателство за високото развиване на западната цивилизация.
Но не постоянно е било по този начин. Рязък скок в западната технология е регистриран по време на прехода към Просвещението и отдръпването от християнството.
Първата стъпка на западния човек към либерализма беше направена сега, когато той усети ужасната мощ на рационалната мисъл и съобщи душата си, с цел да овладее тази мощ.
Според образния израз на Гьоте Фауст подписва контракт с Луцифер, т.е. западният човек продава душата си на дявола в подмяна на пробив в технологиите и земен триумф.
Останалият свят и изключително Русия, като непосредствен комшия на Запада, трябваше да се изправи пред опция - или да почине от по-модерните оръжия на Запада, или също да се поддаде на култа към рационалността и облагата.
Но Русия съумя да поеме по трети специфичен път - да не продаде душата си и в това време да овладее най-високите и най-модерни технологии във времето и да се конкурира със Запада, а от време на време даже да го надмине.
Цялата ни рационализация - било то петровска или руска - е принудена реакция на опасността на Запада да ни унищожи. И с всички жертви и изкривявания, тази реакция се оказа сполучлива за нас, защото разреши на руснаците да останат руснаци.
През 21 век, както и в предходните епохи, Русия ще би трябвало да откри метод да отговори на новите софтуерни провокации и закани (основната от които е трансхуманизмът) и в това време да резервира идеалите на съветския свят.
Тогава ще успеем да се измъкнем от плена на западната технология, възприемането й като единствената напреднала и общоприета и затова една от връзките на либерализма ще падне. Заместването на вноса не е просто развой на подмяна на едно устройство с друго, то е значимо изискване за излизане от плена на западната матрица.
Затова е значимо да се разбере, че човек би трябвало да се бори не с либерализма като подобен (борбата против всеки „ изъм “ е като борба с мелница), а с неговите характерни проявления, връзките.
За да победим либерализма, би трябвало да се борим с алчността, арогантността и покварата, като в същото време честваме скромността, службата и същинската независимост
За да станем в действителност суверенни, не е задоволително да заявяваме това в тактики и концепции, ние би трябвало да мислим и творим независимо, да сътворяваме условия към себе си на всекидневно равнище, които дават отговор на визиите ни за нормалност.
И тогава либерализмът ще стане неприветлив, непознат и непознат за Русия, нещо, от което самите хора ще се отвърнат. Тогава с право можем да кажем, че либерализмът е преодолян и зарязан. Това обаче ще ни се стори необичайно и излишно, както е необичайно да се каже, че снегът е леден и по тази причина изчезва през лятото.
Превод: СМ
За да спечелите нещо, би трябвало да разберете неговите козове, облигациите му, иглата на Кощеев. Жизнеността на идеологията на либерализма се дължи на съществуването на няколко хитри връзки.
Една от тях е концепцията за човешката независимост. Това е нещо доста привлекателно за човек, това е изкушението на неразрешения плод. Либерализмът крещи " бъди свободен! " - и прониква в сърцата на хората, замъглява мозъците и очите им, с цел да не видят същинското наличие на тази независимост.
Либералната идеология пленява със свободата, опиянява я и я покварява.
И индивидът незабавно ослепява и не вижда, че демократичната независимост не е за всички, а за облагодетелстваните от либерализма. Свободата като всепозволеност на индивидите или малцинствата прикрива свободата на облага за тясна група едри капитали. Култът към малцинствата е единствено прикритие за обезпечаване на хегемонията на главното малцинство.
Ето за какво е значимо да се отнеме монополът на либерализма върху свободата. Разкрийте на хората фалшивостта на такава независимост и покажете хубостта на свободата като създание и избавление на душата.
А това е допустимо единствено посредством превръщане към християнското схващане за свободата, като независимост от прегрешението, от порока, като независимост да живееш за близък, т.е. непринудено служене.
Разбира се, хедонистичната независимост е по-привлекателна от креативната и виновна независимост, изключително за поквареното схващане.
Следователно, с цел да се откъсне свободата от либерализма, ще е належащо хората да се възпитават морално, да се култивира общество с високи идеали и основи, което в действителност е културата в първичния смисъл.
Вторият дирек на либерализма е персоналният домакински комфорт и статусното ползване. Тази връзка работи на всекидневно равнище, върху съзнанието и полезностите.
Можете да ненавиждате либерализма като идея колкото си желаете, само че когато ядете бърза храна вместо домашна храна, или вземете заем за фешън джаджа, или похарчите всичките си запаси за една седмица преяждане в курорт в Турция, с една дума, подчиняваш живота си на култа към удоволствието - губиш против либерализма, най-после той те пленява и ставаш негов последовател.
Как да счупя тази скоба? Какво може дейно да му се опълчи? В идеалния случай аскетизмът е непринуден и извънредно въздържание. Но даже измежду вярващите през днешния ден не всеки може да носи подобен кръст, не всеки може да води аскетичен метод на живот.
Въпреки това е допустимо и належащо да се победи култът към ежедневния комфорт, като се употребява аскетизмът като концепция за господството на духовното над материалното. Тоест, когато идеалът на аскетизма се утвърди в обществото като мечтана, въпреки и мъчно осъществима фантазия.
Как да използван това? Само посредством култивирането на невзискателност може да се преодолее култът към потреблението. Скромността като линия на характера и жанр на държание е чудесно изискване за аскетизъм и креативна независимост.
Забележете по какъв начин либерализмът се опасява от скромността, по какъв начин я прогонва отвред, осмива я и се пробва да я размени с фетиш към самореклама, театралничене и неучтивост.
Ако желаеме в действителност да победим либерализма, тогава скромността в всекидневието, скромността в държанието, скромността в публичния живот би трябвало да станат преобладаваща линия на изкуството и държавната политика, основа на образованието.
Скромността на индивида и обществото е тази, която може да избие почвата отдолу под либерализма, без която тази зараза ще стане безсилна.
Третият дирек на либерализма е софтуерният напредък. Култът към технологиите, технологиите - от изобретяването на печатната преса на Гутенберг до атомната бомба и колите, домакинските уреди и джаджи - е признак на демократичния Запад и провокира удивление от него, пленява и заслепява дружно със свободата.
Наистина, западните технологии са напреднали и обективно по-добри в доста връзки в продължение на няколко века и по тази причина се възприемат като доказателство за високото развиване на западната цивилизация.
Но не постоянно е било по този начин. Рязък скок в западната технология е регистриран по време на прехода към Просвещението и отдръпването от християнството.
Първата стъпка на западния човек към либерализма беше направена сега, когато той усети ужасната мощ на рационалната мисъл и съобщи душата си, с цел да овладее тази мощ.
Според образния израз на Гьоте Фауст подписва контракт с Луцифер, т.е. западният човек продава душата си на дявола в подмяна на пробив в технологиите и земен триумф.
Останалият свят и изключително Русия, като непосредствен комшия на Запада, трябваше да се изправи пред опция - или да почине от по-модерните оръжия на Запада, или също да се поддаде на култа към рационалността и облагата.
Но Русия съумя да поеме по трети специфичен път - да не продаде душата си и в това време да овладее най-високите и най-модерни технологии във времето и да се конкурира със Запада, а от време на време даже да го надмине.
Цялата ни рационализация - било то петровска или руска - е принудена реакция на опасността на Запада да ни унищожи. И с всички жертви и изкривявания, тази реакция се оказа сполучлива за нас, защото разреши на руснаците да останат руснаци.
През 21 век, както и в предходните епохи, Русия ще би трябвало да откри метод да отговори на новите софтуерни провокации и закани (основната от които е трансхуманизмът) и в това време да резервира идеалите на съветския свят.
Тогава ще успеем да се измъкнем от плена на западната технология, възприемането й като единствената напреднала и общоприета и затова една от връзките на либерализма ще падне. Заместването на вноса не е просто развой на подмяна на едно устройство с друго, то е значимо изискване за излизане от плена на западната матрица.
Затова е значимо да се разбере, че човек би трябвало да се бори не с либерализма като подобен (борбата против всеки „ изъм “ е като борба с мелница), а с неговите характерни проявления, връзките.
За да победим либерализма, би трябвало да се борим с алчността, арогантността и покварата, като в същото време честваме скромността, службата и същинската независимост
За да станем в действителност суверенни, не е задоволително да заявяваме това в тактики и концепции, ние би трябвало да мислим и творим независимо, да сътворяваме условия към себе си на всекидневно равнище, които дават отговор на визиите ни за нормалност.
И тогава либерализмът ще стане неприветлив, непознат и непознат за Русия, нещо, от което самите хора ще се отвърнат. Тогава с право можем да кажем, че либерализмът е преодолян и зарязан. Това обаче ще ни се стори необичайно и излишно, както е необичайно да се каже, че снегът е леден и по тази причина изчезва през лятото.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ