Да пратиш детето по пощата
Когато колетната пощенска работа е въведена в Съединени американски щати на 1 януари, 1913 година, няма подробни упътвания за това какво може да се изпраща. Резултатът е, че шепа родители, усетили тънката сметка, стартират да изпращат децата си по пощата, вместо да ги водят с пътнически влакове при бабите и дядовците им.
Първият прочут случая е с господин Джеси Бож от Охайо и неговата брачна половинка, които изпратили детето при баба му единствено против 15 цента. На 27 януари 1013 година господин и госпожа Савис от Пенсилвания изпратили щерка си против скромната такса от 45 цента.
Още по-известен е казусът с петгодишната Мей Пиерсторф от Айдахо, която била пратена на 19 февруари 1914 година на близо 120 км разстояние за 53 цента. Родителите сметнали, че в случай че качат детето на влака, билетът щял да коства повече близо два $, свидетелства книгата Mailing May (Изпращането на Мей по пощата). Случаят на Мей дава подтик на управляващите да проучат въпроса с изпращането на деца и от този миг нататък да забранят да се изпращат човешки същества.
Въпреки това, практиката траяла през идващите две години и спряла едвам след следствие за това по какъв начин е позволено тригодишната Мод Смит от Мисури да бъде изпратена по пощата при баба си и дядо си в Кентъки.
Може би към този момент си представяте деца, затворени в кашони с дупки, през които да дишат, само че в реалност просто прикачали съответния брой марки към облеклата им дружно с адреса, на който трябвало да бъдат изпратени. Оттам те пътували с пощенските чиновници във влака и били придружавани от тях до мечтаната дестинация.
Източник: todayifoundout.com
