Нашият мозък непрекъснато нарушава възприятията ни за реалността
Когато споделяме, че нашите дейности са резултат единствено от нашите лични решения, не сме напълно прави.
Нашият мозък непрестанно ни подлъгва, нарушавайки усещанията ни за действителността.
Вижте 10 психически феномена, които управляват държанието ни и несъмнено не ни вършат по-мъдри:
Синдромът на кипящата жаба
Името на този синдром идва от действително извършен опит: в случай че поставите жаба в съд с вода с удобна температура и започнете постепенно да го нагрявате, жабата последователно ще се изтощи изцяло в опита си да стабилизира личната си телесна температура.
Заради умората си тя няма да успее да скочи, когато водата стартира да кипи. Ако обаче непосредствено я поставите във вряща вода, тя незабавно ще изскочи от съда.
Същото е и с хората – когато се окажем в неуместна обстановка, ние избираме да изтърпим неприятните страсти, даже когато усещаме, че сме покрай експлоадиране или че е доближат прага ни на самообладание.
Много хора са склонни да се помиряват с сложни взаимоотношения и работа, която не им носи наслада и задоволство. Най-честата причина за това е неналичието на предпочитание да променим нещата.
Консервативно мислене
Нашият мозък нормално се придържа към своите остарели убеждения и твърдо подценява нови и тествани данни.
Класическият образец: Преди епохи хората вярвали, че Земята е била плоска (невероятно, само че факт – към момента има такива хора даже и днес).
Идеята, че Земята не е плоска е възприета доста, доста мъчно макар представяните във времето мощни доказателства в поддръжка на новата доктрина.
Обяснението: доста по-удобно е да се придържаме към старите си убеждения.
Повечето от нас са мощно консервативни в всекидневието си. Смятаме, че е извънредно мъчно да разделим с остаряла и потвърдено погрешна информация, както и да се сбогуваме с усеща, които от дълго време са се трансформирали единствено в спомен за такива.
Ефектът на щрауса
Когато в живота ни всичко се обръща с главата надолу, по-често реакцията ни е да се скрием от проблемите, сходно на щраусите, които крият главата си в пясъка.
Пренебрегваме информация, която ни разстройва, предпочитайки да не мислим за казуса.
Например, радваме се, че учителят към момента не е ревизирал тестванията, тъй като се опасяваме от резултата.
Ефектът на сляпото леке
Може да звучи парадоксално, само че в действителност доста от хората просто не могат да видят личните си неточности, нито да си дадат сметка, че не държанието на другите, а тяхното лично е причина за даден спор.
Точно това съставлява резултатът на сляпото място – хората остават слепи за личните си неточности, даже за най-очевидните.
Проучвания демонстрират, че всеки човек претърпява този резултат най-малко един път в живота си.
Евристична наличност
Често надценяваме цената на информацията, с която разполагаме, изключително когато вземаме решения.
Например човек, който пази собствен неприятен табиет, би споделил, че познава някого (може би даже лично), който изпушвал по 3 кутии цигари всеки ден, само че въпреки всичко доживял до 100 години.
Мозъкът изключва опцията тази история да не дава отговор на истината, даже в противен случай, улавя се за нея и в резултат на това се тормози по-малко от възможните неприятни последствия от пушенето.
Ефектът на кофата с раци
Да, има доктрина, наречена „ Теорията на кофата с раци ”. По принцип ракът няма да се затрудни да излезе от кофата, само че единствено когато е самичък. Ако в кофата има други раци, те ще го дърпат назад.
Е, по този начин стоят нещата и в обществото.
Хората подсъзнателно не желаят някой към тях да промени живота си и да реализира повече от тях, тъй като сами по себе си ще наподобяват по-лоши спрямо съумелите си познати.
Например, когато някой каже, че желае да отиде на фитнес, различен му дава отговор: „ И за какво ти е да правиш това? ”…
Ефектът на Дънинг-Крюгер
Когато стартираме да се оправяме добре в нещо, визията ни за личния ни гений към този момент е пристрастна, а в резултат на това самочувствието ни пораства.
Това изяснява за какво начинаещите дават „ скъпи “ препоръки на своите по-опитни сътрудници, без въобще да виждат своите лични неточности.
С трупането на повече опит, ние осъзнаваме какъв брой още доста ни следва да учим. Така визията ни за нас самите последователно стартира да става по-негативна.
Ефектът на Дънинг-Крюгер съставлява нарушаване в метода, по който хората възприемат действителността, а това съответно се отнася за склонността, при която неквалифицирани хора страдат от илюзорно предимство, поради което правят оценка неправилно уменията си доста по-високо от междинното.
Според експертите тази податливост се дължи на метакогнитивната некадърност на неквалифицирания да разпознава своите неточности.
Другото направление на резултата на Дънинг-Крюгер е склонността на висококвалифицираните да правят оценка качествата си доста по-ниско, в сравнение с са в реалност.
Ефектът на доктор Фокс
Този резултат е толкоз мощен, колкото и евентуално рисков: сервира се съмнителна информация, която притегля вниманието на обществеността.
Повечето хора се доверяват на думите на красноречивия оратор, даже те да не са истина и да няма никаква логичност в тях.
Ако някой реши да обори тези изказвания със мощни доказателства, се сблъсква с безспорното съмнение на хората, тъй като те към този момент са повярвали на положителния и харизматичен оратор.
Ето за какво сектите и псевдонауките са толкоз известни и през днешния ден.
Предпочитания към неща с нулев риск
Проучвания демонстрират, че в случай че хората бъдат изправени пред два избора – да сведат дребния риск до нулев или фрапантно да понижат големия, по-голямата част биха избрали първото. Дори и това да е контра продуктивно.
Да отстраняваме напълно риска от автомобилни произшествия или коренно да понижим големия брой автомобилни произшествия? Нулевият риск доста постоянно е по-привлекателен за мозъка ни.
Емоционално очакване
Представете си, че сте в нова връзка, чувствате се увлечени от новия си сътрудник и бъркате тези усеща с любовта.
Мозъкът ви си показва бъдещата ви женитба и вие фантазирате какъв брой хубав ще бъде животът ви дружно.
Но когато първичната пристрастеност сред вас изчезне, може да се почувствате разочаровани, че сътрудникът ви не дава отговор на предходните ви упования за „ хубав живот “.
Същото важи и за всичко, което очаквате прекомерно доста: колкото повече чакате нещо, толкоз повече се вълнувате авансово, и толкоз по-малко щастливи сте, когато чакането най-сетне свърши.
Инфо: psychology.framar.bg
Редактор: Ина Френерова
