Веселка Иванова-Бузова за Малдивите: Преди да стъпиш на този остров, очите не могат да поберат красотата, която виждаш от небето
Когато избирахме дестинацията се чудехме дали да са Сейшелите или Малдивите и акостирахме на Малдивите. Преди да стъпиш на този остров, очите не могат да поберат хубостта, която виждаш от небето. Виждат се разнообразни нюанси на синьото, доста вода и напълно дребни разпокъсани островчета, по тази причина назовават Малдивите Огърлица от острови. Малки, кокетни островчета - от доста първокласни до такива на които живеят локални поданици. 1196 коралови острова от които 290 и няколко са безусловно необитаеми, разграничени са на локални, ризорт и частни острови. Това сподели за предаването “Куфарът на фокус " на Радио “Фокус " с водеща Ася Александрова, журналистката Веселка Иванова-Бузова.
“От самолета се вижда, че има острови, които са потънали. Говори, че Малдивите в някакъв миг от живота в света ще потънат. И това ще бъде първата страна, която ще изчезне, тя е и страната с най-ниска надморска височина в света. Местните не отдават някакво значение на този факт. На ризорт островите работят локални и сезонни служащи от други страни. Там никой не приказва за проблеми, и в случай че ги има, не се схваща. Полетът на отиване и връщане продължи към 24 часа, повода за това са престоите, които се вършат сред полетите. Нашият престой беше в Дубай и в Мале имахме дребен престой. Мале е столицата на Малдивите, която не успяхме да разгледаме ", означи Веселка Иванова-Бузова.
“Ежедневието на ризорт островите е естетика, успокоение, равнодушие, безвремие. Хората се грижат за спокойствието ти, удоволствието ти да прекараш една пълноценна отмора. Малдивите са мястото, където можеш да си починеш на 100%. Насладихме се на техните разтривки, и цялостен релакс. Организацията на ризорта по този начин е основана, че не разбираш, че има други туристи, с изключение на в ресторанта. Има туристи, само че за тях персоналното пространство е доста значимо, те почитат персоналното пространство на гостите си. Преди да вдигнем нашият дрон да снимаме с него, трябваше да желаеме позволение от рецепция да ни кажат допустимо ли е, дали не минават самолети, по кое време и какъв брой хора има. В къщичката, в която живяхме влизаха гущерчета, не съм видяла да има комари и рискови насекоми, които да ни навредят по някакъв метод. Пясъкът там е извънредно тънък и бял, сините нюанси, доста зеленина. Успели са макар ризорта да запазят природата, хубостта и всичко належащо на животните, с цел да могат да съществуват в една естествена за тях среда ", разясни Веселка Иванова-Бузова.
“Кокосовите палми са публикувани на островите, само че се усеща неналичието на сладка вода. На Малдивите няма нито една река или огромно езеро, и се усеща минус на питейна вода.В нашата къщурка в ризорта имаше надпис: “Моля, съобразете се с това, че има проблем с дефицита на питейна вода, използвайте я по-малко. Спирайте водата, до момента в който си миете зъбите. Давайте вашите кърпи за пране по-рядко ". Проблемът с питейната вода е извънредно огромен. Първото нещо, което видяхме на Малдивите беше акула, показваха се и към къщичките и към брега. Има дребни, огромни акули, които са рифови и се хранят с дребни рибки. Най-различни дребни и огромни рибки има, и летящи лисици - огромен прилеп с тяло на лисица. Морската вода е кристална, много солена и тюркоазено синя. Подводният живот на Малдивите е толкоз хубав, колкото този над земята. За хората, които обичат да се гмуркат, това е тяхното място. Посетихме локални острови, разходихме се с лодка на залез слънце, с цел да гледаме делфините. Това беше ужасно прекарване в последния ден на нашата отмора. Беше един доста сладостен свършек на нашата сантиментална отмора - да забележим делфините толкоз доста, толкоз положителни животни, предвестител на положителното на залез слънце. Предлагат също лов на риба по залез слънце, и да гледаш скатове, които са доста рискови ", описа Веселка Иванова-Бузова.
“Ние бяхме на Малдивите в края на октомври, когато е и краят на тяхната зима. През цялото време температурата беше сред 28 и 30 градуса непрекъсната денонощна температура. Този интервал е дъждовен, само че имахме единствено два дъждовни дни. Там вали по 10-15 минути топъл дъжд и по-късно животът продължава да кипи. Летният деен сезон на Малдивите стартира през ноември. На някои острови-ризорти напредването става с колела. При нас нямаше, тъй като беше извънредно дребен, целият се обикаляше за към 15 минути по пясъчната линия, извънредно дребен, гиздав остров. Посетихме и локален остров, където може да се отиде и на отмора, там е относително по-евтино. Но има възбрана да не се върви на плажа за локални. Има плаж “Бикини бийч ", който е единствено за туристи. Преди да посетим локалния остров получихме директива по какъв начин тъкмо да бъдем облечени, с цел да покажем почитание към тези хора, при които ние отиваме на посетители, които са мюсюлмани в по-голямата си част. На локалния остров гледката не е доста красива. Не са доста богати локалните хората, благосъстоянието им идва от туризъм и лов на риба. Живеят в ниски постройки, видяхме най-вече мъже и дребни деца, които играеха. Голямото нещо с което се занимаваха на този остров, е градежът на транспортен съд. Мръсничко и разбъркано е. На Малдивите има и двете действителности - ризортът и локалните острови си носят своя сексапил и хубост, само че би трябвало да сме подготвени и за едното, и за другото. Залезите на Малдивите са най-красивите, които аз съм виждала в живота си до момента. Цветовете им са огнено червен, розов и леко се прокрадва и синьото. Всеки ден залезът беше друг и неописуемо хубав ", изтъкна Веселка Иванова-Бузова.
“Храната в Раят на земята не се разграничава доста от това, което ние ядем в България - ориз, фасул, доста риба, пилешко и телешко месо. Не готвят с доста подправки, което за усета на европейците е добре. На ризорта ни обслужва личен състав от локални, които бяха страхотни. От ден първи един и същи човек те обслужва в ресторанта, стаята ти да е оправена, всичко да е на равнище. Толкова доста привикват с теб и с рутината ти, че даже без думи се разбирахме. Сутрин на бара те към този момент знаят, че ние ще пием кафе. Усетих ги не като личен състав, те останаха като част от моята рутина и всекидневие. Когато трябваше да си тръгваме се разплаках, защото са страхотни и сърцати хора. За мен цветът за Малдивите си остава синият цвят. Това, което видях през хидроплана беше едно безпределно синьо в другите му нюанси. Хората, които желаят да посетят Малдивите мога да кажа от какво не се нуждаят. Дамите не се нуждаят от високи токчета. През цялото време там се върви необут. Задължително би трябвало да си вземете слънцезащитен крем, шапки, очила и бански. Освен положително въодушевление и естетика, нищо друго не ви би трябвало - по този начин отиваш и още по-хармоничен се връщаш ", заключи Веселка Иванова-Бузова.
“От самолета се вижда, че има острови, които са потънали. Говори, че Малдивите в някакъв миг от живота в света ще потънат. И това ще бъде първата страна, която ще изчезне, тя е и страната с най-ниска надморска височина в света. Местните не отдават някакво значение на този факт. На ризорт островите работят локални и сезонни служащи от други страни. Там никой не приказва за проблеми, и в случай че ги има, не се схваща. Полетът на отиване и връщане продължи към 24 часа, повода за това са престоите, които се вършат сред полетите. Нашият престой беше в Дубай и в Мале имахме дребен престой. Мале е столицата на Малдивите, която не успяхме да разгледаме ", означи Веселка Иванова-Бузова.
“Ежедневието на ризорт островите е естетика, успокоение, равнодушие, безвремие. Хората се грижат за спокойствието ти, удоволствието ти да прекараш една пълноценна отмора. Малдивите са мястото, където можеш да си починеш на 100%. Насладихме се на техните разтривки, и цялостен релакс. Организацията на ризорта по този начин е основана, че не разбираш, че има други туристи, с изключение на в ресторанта. Има туристи, само че за тях персоналното пространство е доста значимо, те почитат персоналното пространство на гостите си. Преди да вдигнем нашият дрон да снимаме с него, трябваше да желаеме позволение от рецепция да ни кажат допустимо ли е, дали не минават самолети, по кое време и какъв брой хора има. В къщичката, в която живяхме влизаха гущерчета, не съм видяла да има комари и рискови насекоми, които да ни навредят по някакъв метод. Пясъкът там е извънредно тънък и бял, сините нюанси, доста зеленина. Успели са макар ризорта да запазят природата, хубостта и всичко належащо на животните, с цел да могат да съществуват в една естествена за тях среда ", разясни Веселка Иванова-Бузова.
“Кокосовите палми са публикувани на островите, само че се усеща неналичието на сладка вода. На Малдивите няма нито една река или огромно езеро, и се усеща минус на питейна вода.В нашата къщурка в ризорта имаше надпис: “Моля, съобразете се с това, че има проблем с дефицита на питейна вода, използвайте я по-малко. Спирайте водата, до момента в който си миете зъбите. Давайте вашите кърпи за пране по-рядко ". Проблемът с питейната вода е извънредно огромен. Първото нещо, което видяхме на Малдивите беше акула, показваха се и към къщичките и към брега. Има дребни, огромни акули, които са рифови и се хранят с дребни рибки. Най-различни дребни и огромни рибки има, и летящи лисици - огромен прилеп с тяло на лисица. Морската вода е кристална, много солена и тюркоазено синя. Подводният живот на Малдивите е толкоз хубав, колкото този над земята. За хората, които обичат да се гмуркат, това е тяхното място. Посетихме локални острови, разходихме се с лодка на залез слънце, с цел да гледаме делфините. Това беше ужасно прекарване в последния ден на нашата отмора. Беше един доста сладостен свършек на нашата сантиментална отмора - да забележим делфините толкоз доста, толкоз положителни животни, предвестител на положителното на залез слънце. Предлагат също лов на риба по залез слънце, и да гледаш скатове, които са доста рискови ", описа Веселка Иванова-Бузова.
“Ние бяхме на Малдивите в края на октомври, когато е и краят на тяхната зима. През цялото време температурата беше сред 28 и 30 градуса непрекъсната денонощна температура. Този интервал е дъждовен, само че имахме единствено два дъждовни дни. Там вали по 10-15 минути топъл дъжд и по-късно животът продължава да кипи. Летният деен сезон на Малдивите стартира през ноември. На някои острови-ризорти напредването става с колела. При нас нямаше, тъй като беше извънредно дребен, целият се обикаляше за към 15 минути по пясъчната линия, извънредно дребен, гиздав остров. Посетихме и локален остров, където може да се отиде и на отмора, там е относително по-евтино. Но има възбрана да не се върви на плажа за локални. Има плаж “Бикини бийч ", който е единствено за туристи. Преди да посетим локалния остров получихме директива по какъв начин тъкмо да бъдем облечени, с цел да покажем почитание към тези хора, при които ние отиваме на посетители, които са мюсюлмани в по-голямата си част. На локалния остров гледката не е доста красива. Не са доста богати локалните хората, благосъстоянието им идва от туризъм и лов на риба. Живеят в ниски постройки, видяхме най-вече мъже и дребни деца, които играеха. Голямото нещо с което се занимаваха на този остров, е градежът на транспортен съд. Мръсничко и разбъркано е. На Малдивите има и двете действителности - ризортът и локалните острови си носят своя сексапил и хубост, само че би трябвало да сме подготвени и за едното, и за другото. Залезите на Малдивите са най-красивите, които аз съм виждала в живота си до момента. Цветовете им са огнено червен, розов и леко се прокрадва и синьото. Всеки ден залезът беше друг и неописуемо хубав ", изтъкна Веселка Иванова-Бузова.
“Храната в Раят на земята не се разграничава доста от това, което ние ядем в България - ориз, фасул, доста риба, пилешко и телешко месо. Не готвят с доста подправки, което за усета на европейците е добре. На ризорта ни обслужва личен състав от локални, които бяха страхотни. От ден първи един и същи човек те обслужва в ресторанта, стаята ти да е оправена, всичко да е на равнище. Толкова доста привикват с теб и с рутината ти, че даже без думи се разбирахме. Сутрин на бара те към този момент знаят, че ние ще пием кафе. Усетих ги не като личен състав, те останаха като част от моята рутина и всекидневие. Когато трябваше да си тръгваме се разплаках, защото са страхотни и сърцати хора. За мен цветът за Малдивите си остава синият цвят. Това, което видях през хидроплана беше едно безпределно синьо в другите му нюанси. Хората, които желаят да посетят Малдивите мога да кажа от какво не се нуждаят. Дамите не се нуждаят от високи токчета. През цялото време там се върви необут. Задължително би трябвало да си вземете слънцезащитен крем, шапки, очила и бански. Освен положително въодушевление и естетика, нищо друго не ви би трябвало - по този начин отиваш и още по-хармоничен се връщаш ", заключи Веселка Иванова-Бузова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ