Липсата на цел води до затъпяване
Когато имаме цел, мозъкът ни е безсънен.
Целта е в основата на щастливия, съразмерен и балансиран живот; в основата на възприятието на задоволство и цялост.
Когато имаме цел, чакаме идващия ден с неспокойствие.
На пръв взор това звучи напълно естествено и не можем да си представим, че животът би могъл да протече по различен метод. Не е естествено и разумно обаче за всеки човек. Ако се огледате в близост, ще установите, че в действителност немалка част от познатите ви освен че нямат цел, а са се оставили на течението. Доволни са, че имат спокойствието. Живеят ден за ден, имат постоянна работа (макар и без перспектива), имат покрив над главата си (макар и не подобен, за какъвто мечтаят), имат храна на масата си. И по този начин дните минават, а след тях – и годините.
Хората, които съществуват по този метод, не познават сами себе си и не знаят на какво са способни. Те пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на избрана цел. Това води до досада и затъпяване.
Стремежът към цел се възпитава цялостен живот. Още от дребни започваме да си слагаме цели и последователно да ги реализираме – като се стартира от домашните работи в учебно заведение, след това се сблъскаме с избор на висше образователно заведение, и най-после – професионален път.
Изборите, които вършим, задачите, които си слагаме, се отнасят до всяка сфера на живота ни. Включително свободното ни време, колкото и необичайно да звучи. Да организираме отпуската и почивката си в точния момент е също предизвикателство, с което не всички се оправят. Да се впуснем в последния миг към реализиране на задачите си, е несериозно. Говори доста и за характера ни. Правилното образуване на времето, систематизирането на целите е в основата на спокойното всекидневие.
Намирането на цел в живота е нещо съществено. Невъзможно е да се реализира, без да познаваме себе си. В този смисъл е нужен изчерпателен самоанализ. Трябва да знаем кои са позитивните и негативните ни качества, както и къде бихме могли да използваме най-добре уменията си.
Не е потребно да си слагаме оскъдни цели, тъй като те няма по какъв начин да ни развълнуват и подбуден напред, с цел да се развиваме.
Не е потребно обаче да си слагаме е прекомерно комплицирани и неизпълними цели, тъй като това ще ни потисне, разочарова и ще убие хъса ни.
Затова не се опасявайте да опознаете себе си, извадете на показ най-хубавите си качества и работете с тях. Не съжалявайте, че не притежавате това или това умеене, не се сравнявайте с другите, а се старайте да намерите това, което е уместно за вас, което ще ви донесе успокоение, задоволство и наслада.
Целта е тласък, мотивация, благополучие.
Цветелина Велчева
