Когато и да се наложи да отидеш за смяна на

Когато и да се наложи да отидеш за промяна на персонални документи, в никакъв случай няма да е уместно. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета, написа "Монитор ".

Зад които се намират по предписание постоянно намусени и постоянно заети с нещо друго служители.

Но да стартираме изначало, или по какъв начин се действа при грабеж на персонални документи? Освен неприятния факт, че някой се е осмелил да те преджоби, до момента в който се возиш в градския превоз, взели са ти парите и всички персонални движимости, ами се оказваш и в административна невъзможност.

Всички институции като че ли са изтощени и спят зимен сън. Защото се оказва, че би трябвало да се оправдаваш за това, че си отишъл в полицията или паспортна службата и ги занимаваш с проблемите си.

След грабеж беше належащо, тъй като подобен е редът, да опиша в полицията за наглите крадци, които са свили портфейл изкусно от дамската ми раница. Отивайки в районното, очевидно смутена описвам защо съм там на портиера.

Той отива да пита за къде съм и се бави 20 минути. Връща се, поглежда ме и ми споделя: „ Няма кой да ви одобри в този момент, към този момент е късно (18.30 ч.). Има единствено работна група, а тя е отвън полицията и няма къде да пуснете тъжба “.

Поглеждам и запитвам – какво да направя, в случай че някой реши довечера да си купи тв приемник с моята персонална карта, а отговорът е повдигане на плещи и: „ Ами молете се да не стане по този начин, госпожо “.

Прибирам се у дома и стартирам да се апелирам най-малко на идващия ден да съумея да се оплача, че са ме обрали. Отивам рано сутринта в 8 ч. на същото място. Посреща ме различен служител на реда, на който описвам за откраднатите ми движимости, а той ми споделя, че би трябвало да изчакам малко.

Малкото време се оказа разтегливо разбиране – в 9.15 ч. се появи различен еднообразен, на който обясних цялата си история. Очаквах да ми се издаде документ или най-малко нещо сходно, само че вместо това униформеният ми сподели, че щом нямам искания да ми търсят парите от откраднатия портфейл, не съм за тях и ме препрати в паспортна работа.

Преглътнах 2-та часа изгубено време и се насочих към паспортното, където за осми път обясних какво ми се е случило. Дадоха ми заявление за откраднати движимости.

След като го попълних, стартира реденето на опашка – оказа се, че не съм единствената обрана. След към 40 минути предадох документа и ми споделиха да се нареждам за бланки за нова персонална карта. Която макар че са ме обрали, ще си заплатя.

И там повисях към 40 минути, с цел да взема две страници – попълних и тях и още веднъж се подредих. Когато пристигна моят ред, към този момент без да считам времето, една жена с леко иронична усмивка ми изясни, че им се е „ сринала “ системата и през днешния ден няма да работят!.

Това ме разклати дефинитивно и се зачудих за какво би трябвало да пропилееш най-малко 1 работен ден, с цел да обявиш, че са те обрали?. След към 2 часа взех решение да ревизира и се оказа, че въпреки всичко ще мога да подам документи, тъй като са им оправили системата.

Наредих се на опашка от 12 индивида и добродушно зачаках още веднъж, с цел да сложа подписа си и да получа свещен номер от една отегчена служителка. Това е вървене не по тъгите, а трагикомедия, която се играе в 21-ви век.

С една дума - в модерната цифровизирана среда единствено бюрокрацията у нас си е остарялата. И ползва до погнуса остарелите си номера.

Крайно време е това да се промени. За да не разчитаме единствено на молебствия към небето да благоволят да ни обслужат на гишето.