Борис Акунин: Единственият начин Русия да се освободи остава революцията. След дълъг процес на ерозия
" Когато хората вътрешно не харесват властта и не я поддържат, в миг на публично напрежение в предреволюционна обстановка това става очевидно. Тогава хората излизат на улицата. Но преди този момент има дълъг развой на ерозия на публичната поддръжка. Това се случва в Русия. С това би трябвало да се работи. А когато настъпи революционна ситуация - било поради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи гражданска война. "
Това сподели световноизвестният руски писател Борис Акунин в изявление за През седмицата стана ясно, че Военен съд в Москва го е осъдил задочно на 14 години с оптималната сигурност поради „ подкрепяне на тероризма, оправдаване на тероризма и нарушение на закона на задграничните сътрудници “.
След експлоадирането на войната в Украйна Акунин твърдо декларира своята позиция против военното навлизане на съветската войска и решението на Кремъл. От три години книгите му са неразрешени в Русия.
" Единственият метод Русия да се освободи остава революцията. Нито украинската, нито коя да е друга войска ще превземе Москва с пердах. Трябва да се разбере това доста ясно. Затова съветският народ е единствената вяра ", счита писателят и през днешния ден.
И изяснява, че ерозията на властта е дълъг развой, само че:
" Когато хората вътрешно не харесват властта и не я поддържат, в миг на публично напрежение в предреволюционна обстановка това става очевидно. Тогава хората излизат на улицата. Но преди този момент има дълъг развой на ерозия на публичната поддръжка. Това се случва в Русия. С това би трябвало да се работи. А когато настъпи революционна ситуация - било поради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи гражданска война. "
Писателят синтезира и стъпките за завземане на една страна - рецептата на Путин, която звучи познато и за други страни.
" Владимир Путин е отличен стратег, поетапно построи завземането на властта в онази безредна, демократична Русия, каквото беше страната през 2000 година
Първо, вярно стартира с преодоляването на малкия екран. Той окупира цялото обществено пространство със себе си и със своята агитация. Това беше първата стъпка.
Втората - стартира битка с капитала, с финансовите потоци, разправи се с олигарсите, които бяха самостоятелни от властта.
След това отстрани парламентарната система, отстрани самостоятелния съд и последователно усили ролята на спецслужбите. Харчи големи средства за поддържането на полицията и на всички видове репресивен уред.
С тази рецепта можеш да държиш под надзор всяка страна, до момента в който диктатурата не остане без пари, не банкрутира. Колкото по-тежка става икономическата ситуация за режима, колкото повече остава режимът без средства, толкоз повече се постанова да се подвига градусът на страха. Това прави сега Путин. "
Интервюто на Светослав Иванов с Акунин:
Григорий Шавлович Чхартишвили, както е същинското име на Акунин, е роден в Грузия през 1956 година в семейство на офицер и учителка по литература.
Израства в Москва, където живее до 2014 година Завършва японистика в Московския университет. Любовта към книгите обаче отключва и неговото предопределение – думите. Автор е на повече от 60 романа и повести, издадени в милионни екземпляри по целия свят.
– Какво значи за вас тази присъда — 14 години затвор и възбрана да публикувате в интернет в продължение на 5 години? Но вие нито ще влезете в пандиза, нито — допускам — ще спрете да пишете. Какъв е смисълът тогава?
– Лично за мен това не значи нищо. Живея в Лондон, не навестявам страни, които поддържат положителни връзки с Путин. И въобще не става дума за мен. Тази присъда, този медиен звук не е предопределен за мен. Това е обръщение към съветското общество.
– Очаквахте ли сходен ход от Кремъл? Какво целят управляващите с това решение в сегашния миг, употребявайки правосъдната система?
– Да, несъмнено. Това въобще не ме изненада. В Русия сега се следи следващото нагнетяване на боязън, поредна вълна на заплашване на обществото – и тази присъда е просто част от тази акция. Въпросът е в следното:
Те произнесоха една в действителност шокираща присъда. В Русия за ликвидиране от време на време се дават по-малко години. Но не го направиха, с цел да ме вкарат в пандиза.
Те знаят, че съм отвън техния обхват. Истинската им цел беше да зададат нова летва, нов стандарт за присъдите по сходни каузи. А това значи единствено едно – равнището на репресиите доста се покачва. Хората, които се намират в Русия, под контрола на властта, и се пробват да се опълчват на режима – те ще получават доста по-дълги присъди, в сравнение с до момента. В това е смисълът на цялата акция.
- В предходния ни диалог през 2023 година ми казахте - " съдбата на тази война няма да се реши на фронта, ще се реши вътре в Русия ". Още ли смятате по този начин?
- Това е явно, само че е реалност, че опцията за вътрешна опозиция, отвращение в Русия през днешния ден е доста по-малко, в сравнение с преди три години. За това значително е отговорен Западът, който умишлено или не мощно оказа помощ на Владимир Путин да сплоти съветското население към себе си. Защото това враждебно отношение не към диктатурата, а персонално към Путин, а към всички руснаци, самата Русия, беше напълно в негова изгода. Много руснаци напуснаха страната и след това се върнаха назад, нямаше къде да отидат, на никое място не бяха добре признати. Много хора вътре в Русия повярваха на Путин, че целият свят е срещу тях. Независимо дали го харесват, те нямаха къде да отидат и това доста укрепи властта на Путин. Въпреки всичко това единственият метод Русия да се освободи остава революцията. Нито украинската, нито коя да е друга войска ще превземе Москва с пердах. Трябва да се разбере това доста ясно. Затова съветският народ е единствената вяра от диктатурата.
- В страна, в която разказът се управлява от централната власт, допустимо ли е да се появи маса от хора с друго мнение, които да станат мотор на някаква смяна?
- В изискванията на една репресивна тирания в една полицейска страна е невероятно. Такова нещо не се е случвало в света. Но настроението на обществото, това е доста значимо. Беше същото в късния Съветски съюз или в социалистическа България, в случай че си спомняте. Или попитайте родителите си, те ще ви опишат. Когато хората вътрешно не харесват властта и не я поддържат, в миг на публично напрежение в предреволюционна обстановка това става очевидно. Тогава хората излизат на улицата. Но преди този момент има дълъг развой на ерозия на публичната поддръжка. Това се случва в Русия. С това би трябвало да се работи. А когато настъпи революционна ситуация - било поради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи гражданска война.
- Как се завладява страна? Какъв е наръчникът на Борис Акунин по какъв начин се овладява едно общество и какъв брой дългосрочни са последствията, в случай че това общество подцени първите признаци?
- Владимир Путин е отличен стратег, поетапно построи завземането на властта в онази безредна, демократична Русия, каквото беше страната през 2000 година
Първо, вярно стартира с преодоляването на малкия екран. Той окупира цялото обществено пространство със себе си и със своята агитация. Това беше първата стъпка.
Втората - стартира битка с капитала, с финансовите потоци, разправи се с олигарсите, които бяха самостоятелни от властта.
След това отстрани парламентарната система, отстрани самостоятелния съд и последователно усили ролята на спецслужбите. Харчи големи средства за поддържането на полицията и на всички видове репресивен уред.
С тази рецепта можеш да държиш под надзор всяка страна, до момента в който диктатурата не остане без пари, не банкрутира. Колкото по-тежка става икономическата ситуация за режима, колкото повече остава режимът без средства, толкоз повече се постанова да се подвига градусът на страха. Това прави сега Путин.
– А до каква степен в този миг краят на войната в Украйна зависи от Доналд Тръмп? Как оценявате неговия метод към спора?
– Мисля, че към Доналд Тръмп сега всички се отнасят доста по-малко съществено, в сравнение с преди шест месеца.
Смятам, че доста хора към този момент го възприемат като лекомислен политик. А и самата интернационална тежест на Съединените щати съществено понижа.
Затова през днешния ден опциите и лостовете на въздействие, с които разполага Тръмп, наподобяват надалеч по-слаби, в сравнение с бяха, когато пристигна на власт.
– Искрен ли е Путин с Тръмп, или си играе с него?
– Да, мисля, че и Путин към този момент не възприема Тръмп съществено. Престана да се опасява от него. И това се усеща от мнозина.
– Как е допустимо след толкоз стопански удари, които понесе Русия след нахлуването в Украйна, изолацията от Западния свят, глобите, в това време толкоз дейно да влияе върху обществото мнение в Европа и да ерозира демокрациите в разнообразни страни?
– В европейските страни, в които пребивавам – Англия, Франция, Испания – въздействието на съветската агитация не е изключително осезаемо.
Знам, че в източната част на Европа се следи избрана ерозия. Това се дължи, първо, на умората от войната. И второ — на обстоятелството, че в доста страни набира мощ едно архаично, ултраконсервативно течение в обществото. Това съответствува с посланията на Владимир Путин.
Това е доста сериозен развой, който не се изяснява единствено с въздействието на Русия. По-скоро, съгласно мен, той е израз на по-дълбока, обща рецесия на актуалната народна власт.
– Като историк по обучение и създател на исторически романи – виждате ли в днешния свят повтаряне на избрани модели от предишното? Има ли съответна ера, в която като че ли още веднъж живеем без да си даваме сметка изключително по-младите?
– Не. Смятам, че навлизаме в ера, която няма съответен исторически казус.
Тази нова епоха се дефинира, на първо място, от рисковото развиване на по този начин наречената " мека мощ " – въздействието върху съзнанието посредством медии, интернет, обществени мрежи като " Туитър " и други. Между другото, Доналд Тръмп чудесно владее тази технология.
И това е първото. Второто е, че сега – най-малко съгласно мен – ставаме очевидци на края на историческата ера, основана в Потсдам през 1945 година. Потсдамската система, при която Съединените щати, дружно с демократичния свят, задаваха посоката. Изглежда, че това време към този момент отминава.
Съединени американски щати и Тръмп към този момент не са онази политически водеща мощ, която бяха. А това изцяло трансформира световната картина.
Америка се смалява, Китай се уголемява. И в този момент – както ми се коства – всичко ще зависи от това по какъв начин ще се държи Европа в тази нова обстановка, в която към този момент няма Америка.
Ще успее ли да построи някаква обща политическа воля? Ще успее ли да покаже взаимност? Или ще се разпадне на вътрешни лагери?
Светът се трансформира доста бързо. И мисля, че ще забележим и усетим тези промени напълно скоро.
– Награждава ли ориста смелите? И Европа интересува ли се от смелостта на едно общество – говоря ви за събитията в родната ви Грузия, където хиляди хора развяха европейски флагове, само че това сякаш едва отекна в Брюксел.
– Много ми е мъчително за Грузия. Това е страната, в която съм роден и която обичам надълбоко. Но, за жалост, мисля, че Грузия е обречена. Управляващият хайлайф в страната изпитва бездънен боязън от Владимир Путин – тъй като съветските войски се намират на два часа път от Тбилиси. Те към този момент са капитулирали.
За страдание, Грузия върви към това да се трансформира в спътник на Москва.
А Европа и светът в действителност нямат съвсем никакво отношение към това – просто тъй като не знаят по какъв начин да разпределят вниманието си.
В момента то е напълно ангажирано с Украйна, а в още по-голяма степен – с спора в Палестина и Газа. И просто не остава задоволително внимание за дребна страна като Грузия.
– Страхувате ли се, че историята ще не помни тези, които се опълчиха? Изобщо не помни ли историята несъгласните, свободните, изискващите?
– Не. Разбира се, в историята няма никаква правдивост. Тя доста постоянно не помни героите и издига негодниците.
Именно по тази причина историята толкоз ме вълнува. Именно по тази причина започнах да пиша исторически книги – и по тази причина написах моята " Десеттомна история на Русия ". Защото историческата неправда, историческата неистина – те ме засягат. Дълбоко ме вълнуват.
Аз желая красивите, смели, героични хора да бъдат запомнени. Искам злодеите да бъдат наречени с същинските им имена.
А през днешния ден, в нашето време, имаме доста повече благоприятни условия за това, в сравнение с са имали нашите родители или предците ни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това сподели световноизвестният руски писател Борис Акунин в изявление за През седмицата стана ясно, че Военен съд в Москва го е осъдил задочно на 14 години с оптималната сигурност поради „ подкрепяне на тероризма, оправдаване на тероризма и нарушение на закона на задграничните сътрудници “.
След експлоадирането на войната в Украйна Акунин твърдо декларира своята позиция против военното навлизане на съветската войска и решението на Кремъл. От три години книгите му са неразрешени в Русия.
" Единственият метод Русия да се освободи остава революцията. Нито украинската, нито коя да е друга войска ще превземе Москва с пердах. Трябва да се разбере това доста ясно. Затова съветският народ е единствената вяра ", счита писателят и през днешния ден.
И изяснява, че ерозията на властта е дълъг развой, само че:
" Когато хората вътрешно не харесват властта и не я поддържат, в миг на публично напрежение в предреволюционна обстановка това става очевидно. Тогава хората излизат на улицата. Но преди този момент има дълъг развой на ерозия на публичната поддръжка. Това се случва в Русия. С това би трябвало да се работи. А когато настъпи революционна ситуация - било поради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи гражданска война. "
Писателят синтезира и стъпките за завземане на една страна - рецептата на Путин, която звучи познато и за други страни.
" Владимир Путин е отличен стратег, поетапно построи завземането на властта в онази безредна, демократична Русия, каквото беше страната през 2000 година
Първо, вярно стартира с преодоляването на малкия екран. Той окупира цялото обществено пространство със себе си и със своята агитация. Това беше първата стъпка.
Втората - стартира битка с капитала, с финансовите потоци, разправи се с олигарсите, които бяха самостоятелни от властта.
След това отстрани парламентарната система, отстрани самостоятелния съд и последователно усили ролята на спецслужбите. Харчи големи средства за поддържането на полицията и на всички видове репресивен уред.
С тази рецепта можеш да държиш под надзор всяка страна, до момента в който диктатурата не остане без пари, не банкрутира. Колкото по-тежка става икономическата ситуация за режима, колкото повече остава режимът без средства, толкоз повече се постанова да се подвига градусът на страха. Това прави сега Путин. "
Интервюто на Светослав Иванов с Акунин:
Григорий Шавлович Чхартишвили, както е същинското име на Акунин, е роден в Грузия през 1956 година в семейство на офицер и учителка по литература.
Израства в Москва, където живее до 2014 година Завършва японистика в Московския университет. Любовта към книгите обаче отключва и неговото предопределение – думите. Автор е на повече от 60 романа и повести, издадени в милионни екземпляри по целия свят.
– Какво значи за вас тази присъда — 14 години затвор и възбрана да публикувате в интернет в продължение на 5 години? Но вие нито ще влезете в пандиза, нито — допускам — ще спрете да пишете. Какъв е смисълът тогава?
– Лично за мен това не значи нищо. Живея в Лондон, не навестявам страни, които поддържат положителни връзки с Путин. И въобще не става дума за мен. Тази присъда, този медиен звук не е предопределен за мен. Това е обръщение към съветското общество.
– Очаквахте ли сходен ход от Кремъл? Какво целят управляващите с това решение в сегашния миг, употребявайки правосъдната система?
– Да, несъмнено. Това въобще не ме изненада. В Русия сега се следи следващото нагнетяване на боязън, поредна вълна на заплашване на обществото – и тази присъда е просто част от тази акция. Въпросът е в следното:
Те произнесоха една в действителност шокираща присъда. В Русия за ликвидиране от време на време се дават по-малко години. Но не го направиха, с цел да ме вкарат в пандиза.
Те знаят, че съм отвън техния обхват. Истинската им цел беше да зададат нова летва, нов стандарт за присъдите по сходни каузи. А това значи единствено едно – равнището на репресиите доста се покачва. Хората, които се намират в Русия, под контрола на властта, и се пробват да се опълчват на режима – те ще получават доста по-дълги присъди, в сравнение с до момента. В това е смисълът на цялата акция.
- В предходния ни диалог през 2023 година ми казахте - " съдбата на тази война няма да се реши на фронта, ще се реши вътре в Русия ". Още ли смятате по този начин?
- Това е явно, само че е реалност, че опцията за вътрешна опозиция, отвращение в Русия през днешния ден е доста по-малко, в сравнение с преди три години. За това значително е отговорен Западът, който умишлено или не мощно оказа помощ на Владимир Путин да сплоти съветското население към себе си. Защото това враждебно отношение не към диктатурата, а персонално към Путин, а към всички руснаци, самата Русия, беше напълно в негова изгода. Много руснаци напуснаха страната и след това се върнаха назад, нямаше къде да отидат, на никое място не бяха добре признати. Много хора вътре в Русия повярваха на Путин, че целият свят е срещу тях. Независимо дали го харесват, те нямаха къде да отидат и това доста укрепи властта на Путин. Въпреки всичко това единственият метод Русия да се освободи остава революцията. Нито украинската, нито коя да е друга войска ще превземе Москва с пердах. Трябва да се разбере това доста ясно. Затова съветският народ е единствената вяра от диктатурата.
- В страна, в която разказът се управлява от централната власт, допустимо ли е да се появи маса от хора с друго мнение, които да станат мотор на някаква смяна?
- В изискванията на една репресивна тирания в една полицейска страна е невероятно. Такова нещо не се е случвало в света. Но настроението на обществото, това е доста значимо. Беше същото в късния Съветски съюз или в социалистическа България, в случай че си спомняте. Или попитайте родителите си, те ще ви опишат. Когато хората вътрешно не харесват властта и не я поддържат, в миг на публично напрежение в предреволюционна обстановка това става очевидно. Тогава хората излизат на улицата. Но преди този момент има дълъг развой на ерозия на публичната поддръжка. Това се случва в Русия. С това би трябвало да се работи. А когато настъпи революционна ситуация - било поради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи гражданска война.
- Как се завладява страна? Какъв е наръчникът на Борис Акунин по какъв начин се овладява едно общество и какъв брой дългосрочни са последствията, в случай че това общество подцени първите признаци?
- Владимир Путин е отличен стратег, поетапно построи завземането на властта в онази безредна, демократична Русия, каквото беше страната през 2000 година
Първо, вярно стартира с преодоляването на малкия екран. Той окупира цялото обществено пространство със себе си и със своята агитация. Това беше първата стъпка.
Втората - стартира битка с капитала, с финансовите потоци, разправи се с олигарсите, които бяха самостоятелни от властта.
След това отстрани парламентарната система, отстрани самостоятелния съд и последователно усили ролята на спецслужбите. Харчи големи средства за поддържането на полицията и на всички видове репресивен уред.
С тази рецепта можеш да държиш под надзор всяка страна, до момента в който диктатурата не остане без пари, не банкрутира. Колкото по-тежка става икономическата ситуация за режима, колкото повече остава режимът без средства, толкоз повече се постанова да се подвига градусът на страха. Това прави сега Путин.
– А до каква степен в този миг краят на войната в Украйна зависи от Доналд Тръмп? Как оценявате неговия метод към спора?
– Мисля, че към Доналд Тръмп сега всички се отнасят доста по-малко съществено, в сравнение с преди шест месеца.
Смятам, че доста хора към този момент го възприемат като лекомислен политик. А и самата интернационална тежест на Съединените щати съществено понижа.
Затова през днешния ден опциите и лостовете на въздействие, с които разполага Тръмп, наподобяват надалеч по-слаби, в сравнение с бяха, когато пристигна на власт.
– Искрен ли е Путин с Тръмп, или си играе с него?
– Да, мисля, че и Путин към този момент не възприема Тръмп съществено. Престана да се опасява от него. И това се усеща от мнозина.
– Как е допустимо след толкоз стопански удари, които понесе Русия след нахлуването в Украйна, изолацията от Западния свят, глобите, в това време толкоз дейно да влияе върху обществото мнение в Европа и да ерозира демокрациите в разнообразни страни?
– В европейските страни, в които пребивавам – Англия, Франция, Испания – въздействието на съветската агитация не е изключително осезаемо.
Знам, че в източната част на Европа се следи избрана ерозия. Това се дължи, първо, на умората от войната. И второ — на обстоятелството, че в доста страни набира мощ едно архаично, ултраконсервативно течение в обществото. Това съответствува с посланията на Владимир Путин.
Това е доста сериозен развой, който не се изяснява единствено с въздействието на Русия. По-скоро, съгласно мен, той е израз на по-дълбока, обща рецесия на актуалната народна власт.
– Като историк по обучение и създател на исторически романи – виждате ли в днешния свят повтаряне на избрани модели от предишното? Има ли съответна ера, в която като че ли още веднъж живеем без да си даваме сметка изключително по-младите?
– Не. Смятам, че навлизаме в ера, която няма съответен исторически казус.
Тази нова епоха се дефинира, на първо място, от рисковото развиване на по този начин наречената " мека мощ " – въздействието върху съзнанието посредством медии, интернет, обществени мрежи като " Туитър " и други. Между другото, Доналд Тръмп чудесно владее тази технология.
И това е първото. Второто е, че сега – най-малко съгласно мен – ставаме очевидци на края на историческата ера, основана в Потсдам през 1945 година. Потсдамската система, при която Съединените щати, дружно с демократичния свят, задаваха посоката. Изглежда, че това време към този момент отминава.
Съединени американски щати и Тръмп към този момент не са онази политически водеща мощ, която бяха. А това изцяло трансформира световната картина.
Америка се смалява, Китай се уголемява. И в този момент – както ми се коства – всичко ще зависи от това по какъв начин ще се държи Европа в тази нова обстановка, в която към този момент няма Америка.
Ще успее ли да построи някаква обща политическа воля? Ще успее ли да покаже взаимност? Или ще се разпадне на вътрешни лагери?
Светът се трансформира доста бързо. И мисля, че ще забележим и усетим тези промени напълно скоро.
– Награждава ли ориста смелите? И Европа интересува ли се от смелостта на едно общество – говоря ви за събитията в родната ви Грузия, където хиляди хора развяха европейски флагове, само че това сякаш едва отекна в Брюксел.
– Много ми е мъчително за Грузия. Това е страната, в която съм роден и която обичам надълбоко. Но, за жалост, мисля, че Грузия е обречена. Управляващият хайлайф в страната изпитва бездънен боязън от Владимир Путин – тъй като съветските войски се намират на два часа път от Тбилиси. Те към този момент са капитулирали.
За страдание, Грузия върви към това да се трансформира в спътник на Москва.
А Европа и светът в действителност нямат съвсем никакво отношение към това – просто тъй като не знаят по какъв начин да разпределят вниманието си.
В момента то е напълно ангажирано с Украйна, а в още по-голяма степен – с спора в Палестина и Газа. И просто не остава задоволително внимание за дребна страна като Грузия.
– Страхувате ли се, че историята ще не помни тези, които се опълчиха? Изобщо не помни ли историята несъгласните, свободните, изискващите?
– Не. Разбира се, в историята няма никаква правдивост. Тя доста постоянно не помни героите и издига негодниците.
Именно по тази причина историята толкоз ме вълнува. Именно по тази причина започнах да пиша исторически книги – и по тази причина написах моята " Десеттомна история на Русия ". Защото историческата неправда, историческата неистина – те ме засягат. Дълбоко ме вълнуват.
Аз желая красивите, смели, героични хора да бъдат запомнени. Искам злодеите да бъдат наречени с същинските им имена.
А през днешния ден, в нашето време, имаме доста повече благоприятни условия за това, в сравнение с са имали нашите родители или предците ни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ