Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и паниката по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в гаражите, а прозорците угаснат, самотата се промъква в душите ни и стартира да буди подозрения. Иначе трезвите ни мозъци, застават пред лицето на своето кадифено мрачно и главоблъсницата на всекидневието се завърта в съблазнителен танц.
Можем ли да спрем да се боим от самотата (особено по празниците) и да я натоварваме с неоправдани смисли? Да, стига да приемем, че тя не е нищо друго, с изключение на посетител в мислите ни, с който не е ужасно да поговорим на чаша кафе...
Непрекъснато се вършат социологически изследвания за броя на хората, които живеят сами. В Интернет е цялостно със публикации, отдадени на пагубната роля на самотата и на последствията от нея. Малко са оптимистичните погледи върху тази тематика. На днешните хора им е неразрешено да бъдат самотни - те са обградени от занимания, обществени контакти, събития. Запълват минутите за самотност с мимолетни връзки и телевизия.
Защо отношението към самотата е толкоз отрицателно:
Самотата била скучна.
Все повече хора се отегчават от уединението и назовават това положение празнина. Свикнали сме все да сме обградени с нечие наличие. Все да се грижим за някого или някой да се грижи за нас. Превърнали сме скуката в другото име на самотата. А тя си има своя сексапил и напълно не е толкоз безпристрастна към нас – по-скоро ние сме анонимни пред нея.
Спомнете си какъв брой от дълго време беше, когато се ровехте с прашасали обувки в есенната шума; когато забъркахте какаов кекс за обичания, а даже нямаше кой да ви подаде брашното от шкафа, тъй като ръцете ви лепнеха от сместа? Такива мигове се помнят дълго и скъпото им е, че постоянно ще си останат непокътнато наши.
Самотата е просто едно предизвикателство пред нашата настройка и въображение, един откъслек от вътрешния ни свят, който може да бъде напълнен и осмислен, овкусен и употребяван с въодушевление.
Самотата е „ привилегия “ на нещастните.
Ейбрахам Линкълн го е споделил доста добре: „ Повечето хора са толкоз щастливи, колкото сами са решили да бъдат. “
Това, дали си самичък, дали в живота имаш човек до себе си, дали си обкръжен с другари, дали скачаш от ваучър в ваучър, дали телефонният ти справочник е цялостен, дали на празниците получаваш дарове и картички от всички, може би приказва за теб, че си контактен и екстровертен вид, само че единствено по себе си не е гаранция за благополучие.
“Ако мислиш, че си трагичен, тъй като си останал самичък, то ти не си бил благополучен още преди този момент. ”
Човек би трябвало да си е самодостатъчен, с цел да може пълноценно да показа себе си с друго човешко създание. Няма по какъв начин да отхвърлим мита, че самотата е привилегия на нещастните, в случай че не си признаем това. Няма нещастни по природа, няма и самотници по природа. Самотата не лишава живота от „ щастлива звезда “, нито бита от щастливи развръзки.
Просто човек би трябвало да унищожи построените от обществото ни заблуди, че самотният е нещастник, че евентуално по никакъв начин не му върви в прочувствен или най-малко в професионален проект, и да изиска с цялото си сърце да удовлетвори своите лични потребности; да оправдае личните си упования и да придаде на фантазиите си действителен образ. Самотата е по-скоро мотор на най-съкровеното вътре в нас, в сравнение с пречка в пътя ни към положителното и благополучието.
Самотата е неразбория от усеща.
Насадената настройка, че самотата е неприятно нещо и скапва нашия имидж, ни кара да се паникьосваме от тишината пред себе си. Гледаме да запълним със звуци и хора минутите самотност, само че на територията на самотата се основава най-сигурната естетика и никой различен, с изключение на нас, не може да огледа в огледалото от усеща и да избърше непотребните петна по него.
Да си наблюдаващ е по-лесно, в сравнение с да вземеш присъединяване в нещо – по тази причина са доста тези, които се плъзват по вълната от отзиви, че да си самичък е объркващо, излишно и натоварващо. Но тъкмо там, в самотата, са основанията ни да търсим покой и баланс – тъй като още в древността мислители, шамани и учители са се усамотявали, с цел да получат прояснение и да добият вътрешна мощ.
Можем ли да спрем да се боим от самотата (особено по празниците) и да я натоварваме с неоправдани смисли? Да, стига да приемем, че тя не е нищо друго, с изключение на посетител в мислите ни, с който не е ужасно да поговорим на чаша кафе...
Непрекъснато се вършат социологически изследвания за броя на хората, които живеят сами. В Интернет е цялостно със публикации, отдадени на пагубната роля на самотата и на последствията от нея. Малко са оптимистичните погледи върху тази тематика. На днешните хора им е неразрешено да бъдат самотни - те са обградени от занимания, обществени контакти, събития. Запълват минутите за самотност с мимолетни връзки и телевизия.
Защо отношението към самотата е толкоз отрицателно:
Самотата била скучна.
Все повече хора се отегчават от уединението и назовават това положение празнина. Свикнали сме все да сме обградени с нечие наличие. Все да се грижим за някого или някой да се грижи за нас. Превърнали сме скуката в другото име на самотата. А тя си има своя сексапил и напълно не е толкоз безпристрастна към нас – по-скоро ние сме анонимни пред нея.
Спомнете си какъв брой от дълго време беше, когато се ровехте с прашасали обувки в есенната шума; когато забъркахте какаов кекс за обичания, а даже нямаше кой да ви подаде брашното от шкафа, тъй като ръцете ви лепнеха от сместа? Такива мигове се помнят дълго и скъпото им е, че постоянно ще си останат непокътнато наши.
Самотата е просто едно предизвикателство пред нашата настройка и въображение, един откъслек от вътрешния ни свят, който може да бъде напълнен и осмислен, овкусен и употребяван с въодушевление.
Самотата е „ привилегия “ на нещастните.
Ейбрахам Линкълн го е споделил доста добре: „ Повечето хора са толкоз щастливи, колкото сами са решили да бъдат. “
Това, дали си самичък, дали в живота имаш човек до себе си, дали си обкръжен с другари, дали скачаш от ваучър в ваучър, дали телефонният ти справочник е цялостен, дали на празниците получаваш дарове и картички от всички, може би приказва за теб, че си контактен и екстровертен вид, само че единствено по себе си не е гаранция за благополучие.
“Ако мислиш, че си трагичен, тъй като си останал самичък, то ти не си бил благополучен още преди този момент. ”
Човек би трябвало да си е самодостатъчен, с цел да може пълноценно да показа себе си с друго човешко създание. Няма по какъв начин да отхвърлим мита, че самотата е привилегия на нещастните, в случай че не си признаем това. Няма нещастни по природа, няма и самотници по природа. Самотата не лишава живота от „ щастлива звезда “, нито бита от щастливи развръзки.
Просто човек би трябвало да унищожи построените от обществото ни заблуди, че самотният е нещастник, че евентуално по никакъв начин не му върви в прочувствен или най-малко в професионален проект, и да изиска с цялото си сърце да удовлетвори своите лични потребности; да оправдае личните си упования и да придаде на фантазиите си действителен образ. Самотата е по-скоро мотор на най-съкровеното вътре в нас, в сравнение с пречка в пътя ни към положителното и благополучието.
Самотата е неразбория от усеща.
Насадената настройка, че самотата е неприятно нещо и скапва нашия имидж, ни кара да се паникьосваме от тишината пред себе си. Гледаме да запълним със звуци и хора минутите самотност, само че на територията на самотата се основава най-сигурната естетика и никой различен, с изключение на нас, не може да огледа в огледалото от усеща и да избърше непотребните петна по него.
Да си наблюдаващ е по-лесно, в сравнение с да вземеш присъединяване в нещо – по тази причина са доста тези, които се плъзват по вълната от отзиви, че да си самичък е объркващо, излишно и натоварващо. Но тъкмо там, в самотата, са основанията ни да търсим покой и баланс – тъй като още в древността мислители, шамани и учители са се усамотявали, с цел да получат прояснение и да добият вътрешна мощ.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ